84% от французите защитават исканията политиката да се обърне към обикновения човек

Улични битки, разрушения, убити и ранени. От седмици протестното движение “Жълтите жилетки” блокира улици, бие се с полицията, стигна се дори до вандализъм, при който бяха повредени части от Триумфалната арка и изложбени зали. Полицията действа не по-малко сурово – сълзотворен газ, палки, разпръскване на демонстранти с брутална сила, блокади.

Сцените в Париж

Френският президент Еманюел Макрон

са като от

гражданска война

Дали такава всъщност наистина няма? Протестите на “жълтите жилетки” се разпространиха и извън столицата, в цяла Франция. Според данни на френското вътрешно министерство в протестите последния уикенд са участвали 136 000 души. 84% от французите подкрепят протеста, сочат и социологическите проучвания. Това са числа, които не могат да се оправдаят с обвинението, че зад този протест стои Кремъл, националистите на Марин льо Пен или други антиевропейски сили. Франция има проблем и той не е от днес, едва днес обаче гневът на французите излезе на улицата.

Кои са “жълтите жилетки” и за какво протестират?

Движението бе наречено на сигнално жълтите жилетки, които участниците в него носят. Те са задължителни за всички шофьори, а протестът бе провокиран от планирано вдигане на цените на бензина и дизела. Към днешна дата обаче вече става дума за много повече. Протестиращите

демонстрират

срещу политиката

на реформи

на Макрон

За първи път зад такъв мащабен протест не седи никой – нито политическа партия, нито профсъюзи. Движението се организира само чрез социалните мрежи. Това е неговата най-голяма сила и най-голяма слабост. Именно в социалните мрежи в него се намесиха различни политически играчи – френски или чуждестранни, които искат да яхнат тази вълна за свои интереси.

Във фейсбук изобилства от фалшиви новини и снимки, които наливат още масло в огъня на гнева. Например снимка на Макрон и съпругата му от бал, на която двамата танцуват в луксозна бална зала. Снимката е от миналата година, но тролове я обявиха за актуална. Внушението бе, че докато хората протестират за оцеляването си, елитът на Франция тъне в разкош и не се интересува от проблемите им.

Така този протест от вътрешен икономически се превърна и във външнополитическо изпитание за цяла Европа. Ще успее ли Макрон да чуе какво му казват демонстриращите? Ще успеят ли демонстриращите да кажат онова, заради което излязоха на улицата, или ще бъдат употребени?

И все пак един факт не бива да бъде пренебрегван и той е, че протестите се подкрепят от почти цяла Франция. В тези протести участват както десни, така и леви избиратели. Дори и това, че

ги подкрепят

екстремисти като

Марин льо Пен

и Жан-Люк Меланшон, не може да ги компрометира.

Истината е, че хората обедняват и не са доволни от Макрон. Той не отговори на очакванията им и те искат оставката му. Последната реформа с налагането на екоданък върху горивата бе капката, която преля чашата на търпението им. В момента, в който преди три седмици Макрон обяви, че от 1 януари дизелът ще поскъпне със 7 цента, а бензинът с 3, хората излязоха по улиците.

Макрон оправдава решението си с нуждите за по-стриктна екополитика. Той обяви и целта на страната си през 2040 г. да спре продажбата на чисто бензинови и дизелови автомобили, а от 2024 г. в Париж ще има пълна забрана за дизелови мотори. Могат ли да си позволят французите това?

Само през последните месеци цената на бензина във Франция се вдигна с 25%. Към това се прибави и увеличаването на данъка върху тока с 2,3%. Хората обвиняват Макрон, че политиката му е твърде неолиберална и в услуга на големия бизнес за сметка на обикновения данъкоплатец. Чувството, че средната класа обеднява и изтънява, не е измамно. Икономисти от парижкия Институт за изучаване на политиката изчислиха, че между 2008 и 2016 г. покупателната сила на френските домакинства е спаднала със средно 440 евро годишно. Вместо да насочи усилия към този проблем, Макрон първоначално намали драстично корпоративния данък и данъка богатство.

Успоредно с това

намали пенсиите

Целта му бе да окуражи икономиката и инвестициите, а с това да намали безработицата. Франция е в сериозна криза от години и без тежки реформи ще затъва все повече. Но президентите преди Макрон не се осмелиха да ги започнат. За 18 месеца управление явен резултат от тези му действия няма. Безработицата си е все така 9%. Губещи са именно онези, които излязоха по улиците – хората от провинцията, работниците, малките фирми и самонаетите, по-бедната средна класа.

Те поискаха да се отмени данъкът върху горивата и това искане вече пожъна успех. Във вторник френското правителство обяви, че го замразява. Другите искания на “жълтите жилетки” са отмяна на планираното увеличаване на данъка върху тока, увеличаване на пенсиите и на средната работна заплата, връщане на стария данък богатство, по-малки данъци за малките фирми, създаване на “гражданско събрание”, което да дискутира с управляващите как да се пребори с понижаването на покупателната способност, каква да е екополитиката. Успоредно с тези икономически искания вече се появиха и политически – да се разпусне парламентът, Макрон да подаде оставка и да се проведат нови избори.

Как реагира президентът? Икономическите му съветници пледират той да намали данъците за малките фирми. Президентът имаше големи планове да стане новият обединител на Европейския съюз и да се противопостави на крайнодясната вълна.

Възнамеряваше неговото “Движение” да спечели значителен брой места в Европарламента догодина и така да върне проевропейската политика там. От това дали ще успее да овладее протестната вълна и да изпълни поне част от исканията на французите, без да задълбочава кризата, или ще бъде изпреварен от екстремисти като Льо Пен и Меланшон, вече зависи не само накъде ще завие Франция, а и ЕС.