Всички са убедени, че трябват реформи, но тръгне ли която и да е власт да променя закон или дори нещо дребно, цели партии, браншови организации или дори само няколко будни граждани атакуват с критики. И се прави крачка назад.
Понякога скандалът и натискът са полезни. Но от шума на поредния скромен протест се загубва смисълът на поисканата промяна. Защо става така?
Вчера например “24 часа” писа за реформа във философията на формиране на заплатите на държавната администрация и на кметовете. Ако следиш някои медии и най-вече коментарите в социалните мрежи, ще решиш, че това е вече взето решение. А става дума за начало на дискусия.
Време е министрите да вземат пример от комуникационните умения на своя премиер.
Когато лансираш пред обществото идея или сменяш посоката на дадена политика, не “качваш” за обсъждане в сайт на министерството промяната. А излизаш и обясняваш на хората какво целиш с нея. Как тя ще ги засегне. Поставяш си срок - имаме един, два, три месеца, за да вземем най-правилното решение. Даваш гласност на идеите, чуваш и тези, които мислят различно от теб. За да се вземе накрая решение.
Докато няма подобна дискусия, истинското обсъждане ще започва, когато избухне скандалът. Тогава обаче дори върху правилните реформи е паднала сянка.
Всеки министър е наясно, че винаги ще има гласове против, но хората ще са информирани и няма да имат усещането, че зад гърба някой преначертава живота им.