На 15 ноември в София ще се съберат над 500 водещи участници в европейската стартъп екосистема
Всяка ера има своята емблематична индустрия: след железопътните предприятия, производителите на автомобили, радио- и телевизионните оператори и фирмите в областта на ИКТ сега е времето на стартъпите.
Какво ги прави толкова значими и различни от другите компании, включително от малките и средните предприятия, които използват цифровите технологии? Това са ценностите, които са част от тяхната ДНК, които са в съзвучие с нашето цифрово настояще и проправят пътя към цифровото ни бъдеще.
Стартиращите предприятия по природа са амбициозни. Съдбата на всеки стартъп е да расте, по възможност с бърза скорост и с ясната цел
да се превърне
в глобален играч, който е в центъра на своята екосистема. Разбира се, мечтата на подобни компании е дори да доминират на пазара.
Стартиращите предприятия са тук, за да предизвикват промяна, да добавят стойност, да предлагат решения на проблеми от широк спектър, започвайки с мобилността, през измененията на климата и свързването на хората. Ако погледнем към компании като Spotify или Blablacar, ще видим две истории на успеха на стартиращи фирми. И двете са започнали по един и същи начин: основателите им са имали идея, която отговаря на конкретна и реална потребност на хората.
Управлението на стартъп е високорискова дейност, в която неуспехът често е по-сигурен от успеха. Но страхът от провал в този случай не е толкова важен, колкото желанието да се извлекат поуки и опит от него, които да се превърнат след това в предпоставка за постигането на успех.
И накрая, стартиращите предприятия са огромен източник на
вдъхновение
за всички нас
Днес сме свидетели на стартъпи, които имат смелостта да се борят ден и нощ, за да разтърсят големите корпоративни гиганти.
Разбира се, нашата модерна икономика е много повече от стартъпите, но те са мерило за капацитета ни да извлечем най-доброто от цифровата революция. Те са от съществено значение, за да гарантираме появата на утрешните европейски “цифрови шампиони”, които са ключов фактор за нашия успех в технологичната надпревара, както и да гарантират, че нашето бъдеще е основано на нашите ценности.
Тук трябва да признаем, че Европа е изправена пред огромно предизвикателство: от 266-те еднорога (компании с пазарна капитализация над 1 милиард евро) за 2018 г. едва 13 са европейски, което представлява по-малко от 3%. По-голямата част от фирмите са китайски или американски. Ако погледнем към последните данни за привличането на рисков капитал, ще видим, че и там тенденцията не е позитивна за Европа - наличният европейски рисков капитал представлява едва 20% от този в САЩ например.
Това трябва да бъде предупредителен сигнал за всички нас, за да направим повече, така че да насърчим растежа на нашите европейски стартъпи.
Първо, трябва да превърнем
единния цифров
пазар в реалност Нито един стартъп не може да расте в Европа при съществуващите разпокъсаност, препятствия и законова несигурност в отделните държави членки. Със съзаконодателите трябва да вложим цялата си енергия, за да превърнем в реалност в близките месеци 60-те инициативи на цифровия единен пазар.
Второ, трябва да гарантираме наличието на достатъчно публични и частни инвестиции, които да финансират рисковото развитие на стартъпите. Отвъд плана “Юнкер” направихме смело предложение за включването на
изцяло нова
програма
“Цифрова
Европа”
в следващия многогодишен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 година. Тази програма предвижда насочване на инвестиции в области като изкуствения интелект, киберсигурността, суперкомпютрите.
Вече виждаме, че финансирането започва да нараства, включително в страните от Източна Европа. Инвестициите в ранните етапи на развитие скочиха от 10 на 283 милиона евро само за последните пет години. Нека да дам за пример България. Европейският инвестиционен фонд е подписал 11 споразумения с финансови посредници, което ще доведе до инвестиции в размер на 1,2 милиарда евро, финансирайки около 7000 дружества, най-вече малки и средни.
Европейските регионални фондове се използват също така за подпомагане на достъпа на бизнеса до финансиране, за създаване на подходящи бизнес консултантски услуги и за подкрепа на регионалната специализация. Например българският ИКТ клъстер или телекомуникационен сектор са области, в които бихме могли да сме водещи като страна.
Ето защо финансирането от ЕС в областта на научните изследвания помага на българските иноватори. Цифровите иновационни хъбове, като този в “София Техпарк”, работят, за да помагат на малките и средните предприятия да подобрят своята дейност и да се адаптират към цифровата трансформация. Още два цифрови иновационни хъба бяха създадени – един в София и един във Варна. Един конкретен пример за български стартъп, който се възползва от подкрепата на ЕС, е Coursedot - базирана в София компания за IT обучения, която получи първите си 100 хиляди евро инвестиции чрез Eleven Ventures с подкрепата на Европейския инвестиционен фонд.
Наличието на финансиране обаче не е достатъчно. Мениджърите на стартъпите имат нужда и от ноу-хау, с което да ускорят взаимодействието между наличния капитал и иновациите. Именно
тук е ролята
на програмата
Startup Europe
Тя е помогнала на повече от 700 европейски стартъпа да получат достъп до финансиране през първите три години от съществуването си, което им помага да привлекат допълнително 160 милиона евро частни инвестиции. Този финансиран от ЕС проект също допринася за разпространението на предприемаческа култура. Чрез инициативи на местно ниво хиляди млади професионалисти и студенти в цяла Европа са научили как е възможно да започнат бизнес, как да направят свой проект и да го развиват.
На 15 ноември в София Европа има важна среща със своите стартъпи. Годишната среща на високо равнище ще ни позволи да направим анализ на постигнатото и да погледнем напред в бъдещето. Заедно с министър-председателя Бойко Борисов ще ръководим четвъртата Среща на върха на Startup Europe.
Ще се съберат
на едно място
над 500 ключови
участници
от европейската стартъп екосистема, включително най-добрите европейски иноватори и инвеститори, медии, политици и представители на местната власт.
Това ще е добра възможност за предприемачите да се срещнат с хората, които изграждат новата европейска икономика и да идентифицират нови възможности за финансиране или проекти. За нас, създателите на политики, това ще бъде чудесна възможност да изслушаме стартъпите с техните проблеми, идеи и предложения за това как можем да подобрим нещата.
Тази година форумът ще бъде по-различен, защото поставя специален фокус върху страните от Централна и Източна Европа и Западните Балкани. Те ще бъдат силно представени както на бизнес, така и на политическо ниво. Ще проведем много и конкретни обсъждания за това как да свържем динамиката и творчеството на стартиращите предприятия от региона с европейските инициативи и с Цифровата програма за Западните Балкани, която представих през юни в София. Регионът има голям резерв от талантливи хора с високи ИКТ умения, динамично развиваща се стартъп общност и бързо подобряваща се инфраструктура, свързаност и близост до големи пазари.
От Белград до Прищина мрежата от стартъп хъбове расте. В момента в страните от Западните Балкани има над 1200 стартиращи предприятия, като броят им постоянно се увеличава. Примерите включват фирми като CarGo, Nordeus и Strawberry Energy. За да подкрепим тези усилия в Централна и Източна Европа и в страните от Западните Балкани,
ще поставя
началото на две
мрежи на
Startup Europe -
Startup Europe Централна и Източна Европа и Startup Europe Западни Балкани. Членовете на тези две партньорски мрежи от 14 държави ще се ангажират да подпомагат връзките между стартъпите от региона, да насърчават обучението по предприемачество с цел създаване на полезни синергии, както и да улеснят достъпа до финансиране. Това е много важна стъпка, която ще гарантира, че европейският стартъп континент ще включва напълно и Източна Европа и Западните Балкани.
Разсъждавайки върху предизвикателствата, които трябва да преодолеем, за да направим Европа континент на стартъпите, ми изниква една мисъл на Уинстън Чърчил: “Успехът не е окончателен, провалът не е фатален: онова, което има значение, е куражът да продължиш напред”.
И не бих се изненадала, ако той беше жив, да го видя като управляващ стартъп. Във всеки случай тази мисъл продължава да е източник на вдъхновение и отразява факта, че Европа има потенциал да намери онова нещо, което да я направи успешна на полето на стартъпите, а именно неуморимия борбен дух и вяра в бъдещето.