Не виним българите за окупацията на Чехословакия през 1968 г. - всички бяхме жертва на доктрината “Брежнев”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7120854 Не виним българите за окупацията на Чехословакия през 1968 г. - всички бяхме жертва на доктрината “Брежнев” Не виним българите за окупацията на Чехословакия през 1968 г. - всички бяхме жертва на доктрината “Брежнев” www.24chasa.bg
Посланикът на Република Чехия Душан Щраух (в ляво) и посланикът на Република Словакия Мануел Корчек (в дясно) СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА
Посланикът на Република Чехия Душан Щраух (в ляво) и посланикът на Република Словакия Мануел Корчек (в дясно) СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Макар и отделни държави, ще честваме 100-годишнината от основаването на Чехословакия заедно, защото тя е носител на идентичност, казват Душан Щраух, посланик на Република Чехия в България и Мануел Корчек, посланик на Република Словакия в България

На 28 октомври се навършват 100 години от основаването на Чехословакия. Създадена след края на Първата световна война върху земи от разпадналата се Австро-Унгария, новата държава включва днешните територии на Чехия и Словакия, а също и Закарпатска област в Украйна и е имала завидно индустриално развитие. По време на Втората световна война е имала правителство в изгнание, но след края ѝ през 1945 г. е възстановена. През 1948 г. комунистическата партия взема властта. През 1969 г. Чехословакия става федерация от две социалистически републики - Чешка и Словашка. Две години след Нежната революция – на 1 януари 1993 г., те се разделят. С посланиците на двете държави у нас, които ще отбележат заедно празника, разговаряме за миналото и развитието ни като част от ЕС.

- Г-н Щраух, г-н Корчек, повод за това интервю с вас като посланици на Чехия и Словакия в България е 100-годишнината от създаването на Чехословакия на 28 октомври 1918 г. Съединени десетки години, днес чехи и словаци живеят в отделни републики след мирна раздяла през 1993 г. Как ще отбележите тази важна дата?

Мануел Корчек, посланик на Република Словакия в България: Годишнината ще отбележим заедно, защото за нас тя има огромна стойност и е носител на идентичност. Чехословакия е държавата, която ни е предоставила възможност да се развиваме свободно. И въпреки че след това се разделихме, искаме да отдадем почит на тази годишнина заедно. Чехите и словаците заедно са основавали тази държава на принципите на демокрацията, човешкото достойнство, на мирното съвместно съществуване в Европа и добрите отношения със съседите в Централна Европа. За това става дума и сега. Освен всичко друго и тук, в София, искаме да покажем, че и след раздялата можем да вървим заедно. Защото ние имаме надстандартни отношения.

Душан Щраух, посланик на Република Чехия в България: Наистина е така - и у дома, и в чужбина отношенията ни са прекрасни. И с радост ще отбележим съвместно тази голяма годишнина.

- Какво ви донесе и какво ви отне раздялата преди 25 години?

Д. Щ.: Отговорът на този въпрос не е лесен. Като икономист бих могъл да кажа, че за нас раздялата означава отделно стопанисване на нашите две държави. В някаква степен спорът дали някоя от страните ни е правила повече, или по-малко, просто приключи, когато се разделихме. А загубата за нас се измерва с

раздялата на

много семейства,

защото по времето, когато бяхме една държава, връзката между нас беше много силна. По това време много чехи работеха на словашка територия и обратното. С разделянето на двете държави всъщност станахме граждани на две различни републики.

На въпроса ви какво загубихме, ще ви отговоря, че например вложихме немалко средства за построяването на митници на границата на двете държави. Днес, когато вече сме в Европейския съюз, се наложи да използваме тези сгради и съоръжения по друго предназначение. Така че, ако първоначално загубихме, после нещата се изравниха.

Смятам, че днес, през 2018 г., можем да говорим за много отворени и изключително близки отношения между Чехия и Словакия.

М. К.: Напълно съм съгласен с г-н посланик Щраух. Само ще добавя, че да има самостоятелна държава, е върхът на еманципационните стремежи на един народ. Това, разбира се е свързано и с поемането и носенето на отговорността за собственото бъдеще. По време на създаването на Словашката република имаше скептицизъм дали тя изобщо е жизнеспособна. Докато днес вече принадлежим към най-бързо развиващите се европейски икономики. И се гордеем с това, че нашата история е успешна и в рамките на общото развитие на Евросъюза.

А какво загубихме? Чехословакия беше

уникална със

своята двуезичност

Знаете, чешки и словашки език се използваха паралелно и без превод и в Чехия, и в Словакия. За нас това беше една напълно естествена среда. И бихме искали това взаимно разбирателство да продължи. Това важи и за сближаването на семействата и приятелите.

Д. Щ.: Това чувство остана у чехи и словаци като нещо вътрешно присъщо и естествено и до днес. И когато се правят проучвания и анализи на общественото мнение кой народ най-много предпочитат и харесват чехите, катогорично и без съмнение първото място е за словаците.

Двуезичността към момента леко е в упадък. Най-вече при младите не се получава така естествено, както при техните майки и бащи, баби и дядовци.

- Тази година през август отбелязахте също знаменателна годишнина - 50 г. от Пражката пролет през 1968 г. Оставиха ли тези събития белези в отношенията ви с България?

Д. Щ.: Аз бих употребил друга дума вместо “отбелязване” за тази 50-годишнина. Защото споменът ни за нея е по-скоро тъжен и с огорчение, тъй като това по същество си беше чиста окупация на Чехословакия. И щом използвате термина Пражка пролет, трябва да кажа, че тази окупация уби много големия подем на литературата, а и в културата в този момент. И не само в Прага, но и в Братислава. Мога да дам пример със самия себе си.

През последните две години преди събитията в училище аз изучавах световната литература без всякакви ограничения. Докато по-малката ми сестра нямаше такава свобода, защото след събитията нещата в училище се промениха.

Колкото до участието на България в окупацията на Прага - ние днес не я виним. Тогава и Чехия, и Словакия, и България бяхме в една тоталитарна система, а

окупацията бе

заповед от Москва

Просто българските войници бяха заставени и трябваше да дойдат при нас.

М. К.:  Не мисля, че бихме могли да говорим за някакви белези в отношенията с България - все пак са минали 50 г. За щастие, ситуацията се промени - тоталитарната система вече е минало. Гражданите на Чехословакия и на България тогава бяха жертва на доктрината “Брежнев”, която бе причина за ограничения суверенитет на държавите ни, така че ние страдахме заедно. Но си мисля, че у чехите и словаците остана една травма от преживяното насилие. Останаха и въпросите как биха изглеждали нашите държави сега, ако реформите на Чехословашката пролет не бяха спрени насилствено.

Д. Щ.: По време на окупацията

загубихме десетки

хиляди

високообразовани

специалисти,

които емигрираха от държавата ни. Някои се върнаха след 1990 г., но далече не всички.

М. К.: Аз искам да благодаря на Столична община за възможността да направим пред НДК изложба на тази тема. С нея искахме да покажем индивидуалните съдби на хората от това време и да подчертаем, че това е резултат от студената война и ние не желаем нищо подобно на нея да се случва повече.

Д. Щ.: Ние също изказваме благодарността си на Столичната община за възможността да организираме изложба на фотографии от окупирана Прага.

- Носталгични ли са хората във вашите две страни по социализма?

Д. Щ.: Не мисля, че в Чехия това е силно движение. И резултатите от изборите го показват.

М. К.: Хората бързо свикнаха със свободата, но днес те до голяма степен преценяват живота си според това как се решават проблемите на гражданите и каква е степента на социалното неравенство. Отслабването на социалния стандарт е основен източник на социална фрустрация и гняв. Словашкото правителство съзнава това и по тази причина неговата политика изхожда от стремежа към социално равенство и социална държава. Жизненият стандарт в Словакия все още не е изравнен с този на развитите страни от Западна Европа, но същевременно според Евростат Словакия принадлежи към държавите с най-нисък дял граждани в риск от бедност. Пред нас в тази група се намират Чехия, Финландия и Норвегия, но все пак трябва да отбележим, че двете скандинавски страни не са преживели такава тежка икономическа трансформация като Чехия и Словакия.

Д. Щ.: Да, така е. Трансформацията в нашите две държави трябваше да протече

без външни ресурси,

които дойдоха в по-голям размер от еврофондовете чак след встъпването ни в ЕС. По последни данни БВП на Чешката република е 88% от средния за ЕС БВП на глава от населението. Словакия също се развива стремглаво по този показател - нейният БВП е почти 80% от средния за ЕС на глава от населението.

- Кризата в лидерството е общоевропейски проблем. Какъв е опитът на Чехия и Словакия в тази насока?

Д. Щ.: Решаваме такива проблеми само чрез избори.

М. К.: Имало ли е в Германия криза на лидерството по времето, когато начело е бил Хитлер? Може би в Европа трябва да говорим по-скоро за кризата на традиционната политическа система, когато на политическата сцена все по-голям успех придобиват т.нар. несистемни партии. Обикновено те предлагат твърди популистки мерки. Важно е да видим до каква степен тези несистемни партии вече са етаблирани в ЕС и как ще се справят с тази ситуация традиционните политически формации в Европа. Затова и европейските политици трябва да бъдат ангажирани в диалог с гражданите. Впрочем затова и дискусиите по членството ни в ЕС и в НАТО станаха по-интензивни. Незаменимо в тази връзка е мястото на гражданското общество.

Д. Щ.: Стигаме и до въпроса за спазването например на свободата на изразяване в името на доброто на цялото общество. Проблемът е, че това понякога помага на несистемните партии.

- Как се справят Чехия и Словакия с изтичането на специалисти - лекари и медицински сестри, инженери, учени, млади, което впрочем е сериозен проблем за България?

Д. Щ.: Такъв проблем имахме през 1968 г., но не мога да кажа, че той не съществува и сега. Нямам статистически данни, но според мен става дума за стотици хора. И все пак, струва ми се, този проблем не е в мащаб като в България. Вярно, в промишлеността работната ръка никога не достига. В здравната система също не всичко е наред. Но има кой да замести заминаващите да работят зад граница - освен наши, пристигат и квалифицирани кадри от Украйна, Словакия, също от България.

М. К.: Проблемът с недостига на кадри не е непознат у нас . Затова през 2015 г. в

Словакия стартира

програма

“Завръщане у дома”

Тя мотивира финансово словашките абсолвенти, учещи в чуждестранни вузове, за да се върнат в родината. Програмата включва и мениджъри, които работят над 10 г. в чужбина. Финансовият стимул, за да се върнат да работят в Словакия, е до 50 хиляди евро.

Споменахте за дефицит на медицински сестри у вас. В Словакия например от следващата година заплатите им ще се увеличат с 16%. Колкото до производството - изпитваме същите проблеми, за които спомена г-н посланик Щраух.

Д. Щ.: Благодарение на отворените граници някои специалности при нас са по-атрактивни.

В Чехия идват

кадри и от западните

държави и остават

при нас

Но е факт, че движението е в двете посоки. Същото е, предполагам, и в Словакия. Ако има работно място, ако има фирми, които са на челни позиции, те привличат хора, които да работят за тях. Може да не са чехи, може да са например от Англия, Франция, Испания или други държави.

М. К.: Броят на чужденците, работещи в Словакия, расте.

- Словакия въведе еврото, но Чехия не бърза и държи на кроната. Защо?

Д. Щ.: От въвеждането на еврото изминаха 20 г., но в Чехия от самото начало имаше дискусии дали да го има, дали да го няма. И независимо от това, че на власт бяха дясно- и лявоориентирани партии, стигнахме до днешната ситуация, в която

оставаме с

чешката крона

като валута Позитивното е, че Чешката народна банка остава с пълни правомощия за всички валутни операции - имам предвид чешката крона срещу всички други световни валути. Впрочем мнението да задържим кроната се споделя и от мнозинството чешки граждани. Никой обаче не казва, че няма да се включим в еврозоната в някакъв момент, какъвто ангажимент сме и поели. Но чешката крона е стабилна валута и върви добре според статистиките.

М. К.: Приемането на еврото е ангажимент, който поехме при влизането в ЕС. Остана само въпросът кога. Бяхме убедени, че е по-добре нашето икономическо развитие да бъде стабилизирано в еврозоната. Това увеличава конкурентоспособността ни за привличане на чуждестранни инвеститори. Влязохме в еврозоната през 2009 г. и през януари следващата година ще станат вече 10 г. В началото правителството прие много мерки, за да се възпрепятства евентуалното увеличаване на цените. Днес членството ни в еврозоната изобщо не се подлага на съмнение - нито от политиците, нито от обществото.

- Имат ли България, Чехия и Словакия точки на взаимен интерес в инвестициите?

М. К.: Инвестиционната активност между Словакия и България не се развива особено динамично. Но търговският обмен - да.

Д. Щ.: Българският износ към Чешката република през последните 2 г. нарастваше с около 40% годишно. Взаимният търговски обмен през 2017 г. достигна 1,24 милиарда евро.

Нямам информация за голяма българска инвестиция в Чехия, но пък нашите инвестиции в България в последните години не се случват, с някои изключения.

- С какво Чехия и Словакия може да са полезни като пример за България, която амбициозно се стреми към еврозоната?

М. К.: Мога само да кажа, че опасенията за покачване на цените след влизането ни в еврозоната не се потвърдиха. По данни на Словашка народна банка

цените в Словакия

в периода на прехода

към еврото

се увеличиха

с 0,15 процента

По-скоро надделяха предимствата. Мнозинството от гражданите според тогавашните социологически проучвания подкрепяше влизането в еврозоната. Това повлия много позитивно на предприемачите ни, които станаха много по-конкурентоспособни. И разплащанията станаха много по-лесни. Всичките разходи за трансакции са премахнати и няма нужда от обмяна на парите, което се оценява от нашите граждани, особено когато пътуват за почивка или са в командировка. Предимството на членството в еврозоната ние го усетихме и по интереса на инвеститорите. Словакия подобно на България е с проекспортно ориентирана икономика и приемането на еврото ни помогна още повече в това отношение. България е в правото си сама да избере кога ще влезе в еврозоната, кога за нея ще бъде подходящият момент, но ние сме готови да предоставим нашия опит на България и на експертно ниво. Защото при влизането в еврозоната става дума за много детайли. Един от тях бе, когато известно време след влизането ни там цените бяха показвани и в национална валута, и в евро, за да може потребителят да се убеди, че цената е същата, но преизчислена по курса в евро. Затова правителството бе в тясно сътрудничество с Асоциацията на търговците на дребно. Тъкмо те решаваха за това да се показват и двете цени на стоката. Впрочем

цялото общество

беше подготвяно

за приемането

на еврото

Гражданите имаха възможност да сигнализират на съответните органи, ако установят злоупотреба при цените.

Д. Щ.: Трудно е да добавя каквото и да било към казаното от г-н посланика на Словакия. Имаме си своя валута и затова има и разходи по трансакциите, но валутата ни е стабилна от началото на т. нар. преход, като изключим момента на либерализация на цените през 1991 г.

Т.е. централната банка е имала всички средства да си позволи това. Разбира се, при нас пак остава проблемът кой курс на кроната е по-подходящ за еврото или за долара. Например за износителите е по-добре, когато кроната е слаба, докато за фирмите, които внасят стоки за гражданите е по-добре кроната да е възможно най-силна като стойност. От психологическа гледна точка и статистическите данни за икономическото развитие на държавата за приходите на гражданите има голямо значение дали средната заплата, която сега е 32 000 крони (около 2460 лв.), ще се пресметне в евро по курс 27 крони или по курс 24 крони. Това е голяма разлика за нас.

 Н.Пр. Душан Щраух е извънреден и пълномощен посланик на Чешката република в Република България от август 2015 г.

Дипломат от 2005 г.

В периода 1990-1992 г. е председател на чехословашката, и впоследствие чешката Агенция “Държавен резерв” до 2005 г.

Заемал е високи постове и в МВнР на Чешката република и е оглавявал дипломатическите мисии в Либия и Корейската народнодемократична република

Завършил е икономическия университет в Братислава и притежава докторска степен по икономическите науки

Женен, има син и дъщеря и шест внучета

Н.Пр. Мануел Корчек е извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България от ноември 2017 г.

Кариерен дипломат, заемал различни високи постове в МВнР на Словашката република и в мисии зад граница, сред които и като заместник постоянен представител на страната в ООН в Ню Йорк

Специализирал е в университета в Уестминстър в Лондон и в Дипломатическата академия във Виена

Женен, има две дъщери

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Илияна Йотова: Чрез големия разговор за бъдещето на България да възстановим връзките помежду си

Илияна Йотова: Чрез големия разговор за бъдещето на България да възстановим връзките помежду си

Още акценти от интервюто с вицепрезидента: Инициативата на “24 часа” е важна - разглеждам я като пилотен проект, в който да се включат много българи, в отворена дискусия без забранени въпроси и “изтрити мнения” Можем да се обърнем към хората и с въпроси в специална интернет платформа 30 г. по-късно бетонът и бодливата тел са разрушени

Иван Димитров: До средата на 2020 г. ще предоставим честоти за развитие на 5G в България

Иван Димитров: До средата на 2020 г. ще предоставим честоти за развитие на 5G в България

Телекомите са все по-ориентирани към удовлетворяване на очакванията на клиентите, които са станали и много по-взискателни към качеството на услугите и обслужването, казва председателят на КРС - Докъде стигнаха разговорите за освобождаването на честоти за 5G в България? - До средата на 2020 г. ще предоставим честотен ресурс

Снежина Петрова. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Снежина Петрова: Ще правим нова трактовка на “Под игото” с моите студенти, за да разберат младите архаичния език

След спектакъла “Медея” се чувствам успяла, казва актрисата - Г-жо Петрова, честита награда! Получихте отличието за хуманитаристика "Богдан Богданов". За спектакъла "Медея" ли е? - Да, Не, за проекта, от който спектакълът е част. В мотивите на журито бяха споменати интердисциплинарността на проекта, популяризиране богатството на културата

Владимир Левчев: С баща ми сме спорили. Но не с лични нападки - той беше либерален комунист

Владимир Левчев: С баща ми сме спорили. Но не с лични нападки - той беше либерален комунист

Заминах за САЩ, за да започна на чисто. Там по-ясно чувствах, че съм българин. Във Вашингтон бях учител и университетски преподавател. Но съм бил и продавач, пощальон, книжар Владимир Левчев Роден на 17 октомври 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия. През 1982-1989 г

Лидия Шулева: Държава, която иска да запази младите, трябва да показва вдъхновяващите примери на успех

Лидия Шулева: Държава, която иска да запази младите, трябва да показва вдъхновяващите примери на успех

Още акценти от интервюто с експерта икономист: Да дадем признание на предприемачите, които успяха въпреки много негативни неща, които се случват. 74% от хората казват -  новините са негативни. Въпросът е къде са позитивните Защо предното стъкло на автомобила е огромно, а огледалото за задно виждане - малко? Защото трябва да гледаме напред

Любомир Спасов

Любомир Спасов: Екологията и опазването на околната среда са приоритет за “Топлофикация - Перник”

Усилията ни са насочени към гарантиране на качествена услуга и коректно отношение към абонатите ни, казва изпълнителният директор на "Топлофикация - Перник" - Инж. Спасов, откакто сте директор, минахте през много трудности, кое беше най-тежко за вас? - Като се замисля, може би твърденията, че чрез дейността си ние замърсяваме въздуха в града

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Соня Йончева ще пее в София утре вечер.

Соня Йончева: Мечтая да се снимам във филм, но като истинска актриса

На концерта утре вечерта в София ще изпълня най-любимите си арии на Пучини Утре вечерта Соня Йончева ще изнесе концерт в столичната зала “България”. Тя идва у нас малко повече от месец след като със съпруга ѝ Доминго Хиндоян станаха родители на бебето София. Световноизвестното сопрано ще пее заедно със Софийската филхармония под диригентската

Илхан Кючюк: Чакам скоро решението на Европейския съвет за Северна Македония да бъде преразгледано

Илхан Кючюк: Чакам скоро решението на Европейския съвет за Северна Македония да бъде преразгледано

Още акценти от интервюто с евродепутата от ДПС/"Обнови Европа": Западните Балкани не могат да бъдат в чакалнята на ЕС, а интегрална част от самия него България изпълни критериите за членство в Шенген, но то е въпрос и на политическо доверие. Нашите либерални партньори са притеснени от поверяването на ключови министерства в сферата на сигурността

Проф. Ивайло Знеполски

Проф. Ивайло Знеполски: В тези 30 години бе рециклиран болшевишкият стил - нетърпимост, отрицание. Сега ни трябва нова култура на разговор в обществото

С годините Бойко Борисов разви усет при формиране на най-близкото си политическо обкръжение от умерени и интелигентни хора - Дончев, Горанов, Фандъкова - Г-н Знеполски, навършиха се 30 години от началото - 10 ноември 1989 г., на т.нар. преход. Преди време двама известни социолози обявиха, че преходът е свършил. Вие какво мислите по въпроса

Ив Бертончини: Макрон иска да направи Европа суперсила, но няма да стане, ако се държи като крал

Ив Бертончини: Макрон иска да направи Европа суперсила, но няма да стане, ако се държи като крал

Френският президент се държи арогантно с останалите в ЕС и те вече го приемат като човек, създаващ неприятности Той няма Наполеонов комплекс, а Бонапартов синдром - младия напорист политик, на когото му се иска да е Наполеон С Албания и Македония ЕС не се разширява, а консолидира европейска територия Ив Бертончини е президент на организацията

Доц. д-р Боряна Димитрова: За нови 4 г. власт ще е добре освен с  ВМРО, ГЕРБ да търси съюз и с малка дясна партия

Доц. д-р Боряна Димитрова: За нови 4 г. власт ще е добре освен с ВМРО, ГЕРБ да търси съюз и с малка дясна партия

Какво общо могат да имат Христо Иванов, Костадин Костадинов, Мая Манолова, че да реализират общ управленски модел? Г-жа Фандъкова почти не акцентира на собствения си принос за София, за разлика от опонентката си, която максимализира ефекта от всяка тема, до която се беше докоснала В София очевидно имаше срам или нежелание на симпатизантите

Сергей Цветарски

Сергей Цветарски: Лошата демография у нас не почна от 10 ноември, а още от 70-те години

Сега купуваме много повече, отколкото преди 1989 г., казва председателят на НСИ  Още акценти Когато сравняваме цени от 1990 г. със сегашните, трябва да сме много внимателни С годишния доход през 1989 г. сме могли да купим 429 кг свинско, а сега - 819 кг Подоходното неравенство у нас сега е станало твърде високо  Социализмът два

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber