Осъжданите да се споразумяват само за ефективни присъди
След бруталното убийство и изнасилване на Виктория Маринова в Русе старата песен бе подета на нов глас. Да се върне смъртното наказание, е единият куплет, а вторият е за отпадане на възможността за признаване на вина в съкратено съдебно следствие, което води до намаляване с 1/3 на присъдата и автоматично отпадане на доживотния затвор за извършителя. И докато куплетите са грешни, то припевът за промяна на процесуалния закон е съвсем на място.
Безспорно сегашните условия благоприятстват Северин Надеждов, задържан за посегателствата над журналистката. Той е на 20 г. и с чисто съдебно минало. Признае ли вината си, ще получи максимум 30 г., но според мен ще са дори по-малко. Дори при максимална присъда от 30 г. ще работи в затвора и с добро поведение ще излезе, преди да е навършил 40 години. Още по-малка присъда чака Йоан Матев, подсъдим за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина. И за престъплението, за което Матев е подведен под отговорност, се предвижда доживотен затвор без право на замяна. Той обаче е бил непълнолетен и така максималното наказание е 12 г. затвор.
Приликите между двата случая обаче се изчерпват с обвинението за убийство по особено мъчителен за жертвата начин. Надеждов е закован както от ДНК, намерена по жертвата, така и от нейната кръв по дрехите му. Дори е сниман с телефона на Виктория в ръката си.
Йоан е сниман да бяга, но в ръцете му не се вижда нищо. Ножът на убийството бе намерен след 22 месеца в шахта. По него ДНК няма, а единственият, пред когото Матев разказал за убийството, е брат му Марсел. Той, разбира се, отказа да дава показания в съдебната фаза, а не бе разпитан пред съдия.
Затова и трябва силно належащата промяна в Наказателнопроцесуалния кодекс да прави разлика между двата случая и всички подобни. Това може да се случи съвсем лесно. Просто възможността за намаляване на присъдата трябва да отпадне за заловените на местопрестъплението, както и за тези, заковани от ДНК експертизи. Така надежда за Надеждов да се отърве няма да има. Йоан Матев пък ще може да се възползва от това право, а предимство ще има и държавата, защото доказателствата срещу него са далеч по-косвени, а с признание ще получи незабавно наказание.
Споразуменията също трябва да бъдат преразгледани и прецизирани. За тежки престъпления като убийства такива процесуалният закон не предвижда, което е правилно. Сега обаче бандити с по 4-5 висящи дела ги сключват и тъй като по време на извършване на последното престъпление не са били осъждани с влязла в сила присъда, получават условни наказания за всяко деяние. За по-леките като хулиганство дори пробации. Дори за показано по телевизията такова. Питайте един лидер на парламентарна група.
Още по-нагли са господата с “чисти” на хартия досиета. Тези, които са реабилитирани. Георги Воденичаров-Кико има 4 присъди, но никога не е виждал вътрешната страна на затвора. При това при 3 от присъдите си е бил осъждан. Само че Кико, който наскоро блъсна 3 патрулки, докато бягаше с крадена кола, в която бе хванат, вършеел, след като изпитателният срок на условните му присъди е изтекъл. Така съдът го осъждал с нова условна присъда. Сега се оказа, че пак е реабилитиран, т.е. неосъждан, макар да не е платил глобата от последната си присъда. Причината е, че няма заведено изпълнително дело за погасяване на дълга му, а са минали 5 години. Тълкувателно решение на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд пък казва, че в такива случаи човек е реабилитиран...
Поради тези причини такива като него - с предишни присъди, били те и реабилитирани, не трябва да получават право на споразумения - или поне не такива с условни наказания. Защото точно такова ще получи Кико, ако признае вина. А за да го хванат в крадена кола, той счупи 3 патрулки и самата крадена кола. С 4 присъди!!! И 2 висящи дела.
Аз съм десен консерватор (пиша това с гордост) и смятам, че дори за хората с висящи дела трябва да има възможност само за ефективна присъда при споразумения. Това обаче може би ще наруши презумпцията за невинност, ако човек се признае за виновен за 1, но не ѝ за другите.
Така че нека първо пристъпим към другите промени - без намаляване на присъдите за хванатите на място и закованите от ДНК. Споразумения с ефективни присъди за осъжданите, без значение от реабилитацията. А тези с висящите дела - ще ви изчакаме да сбъркате и след условното споразумение, господа.