Когато има политическа воля за разбирателство,
някой се опитва да ни влиза с бутоните напред,
казва историкът
- Проф. Павлов, трябва ли нещо да се промени в учебниците по история по отношение на Македония?
- Такова съобщение излезе в македонски медии във връзка с искане на техни представители в двустранната комисия за изясняване на историческите спорове. То намери отзвук и в България. Това, което искам да кажа, в никакъв случай не е насочено към колегите от комисията от българска страна. Тя е определена от Министерството на външните работи, в нея влизат утвърдени специалисти. Хора, които са били или в момента изпълняват някаква дипломатическа функция, което също е добър знак от страна на България, че ще се решават нещата в максимално диалогичен план. Въпросът е докъде може да се простира този диалог. Това, което е принципно, са историческата истина и документите. Има документ, има история.
Няма ли
документ -
няма история
Нашата колегия не може да позволи някой да налага тези в духа на Коминтерна, в духа на великосръбския шовинизъм и някакъв абсурден македонски съвременен национализъм. Не може да делим историята, тя е обща! Тук не е въпросът дали цар Самуил е наш, или техен, въпросът е, че и Аспарух, и Симеон са техни, и Кубер е техен. Цялата ни история е обща. Тук не може да става дума за някакво делене, то е абсурдно!
Много ме подразни, че в македонски медии се говори с някакво високомерие към България, как ние трябва да отстъпваме нещо. Тук не е въпросът някой нещо да отстъпва, а да се намери историческата истина и тя да бъде основата на разговорите. Накрая двете правителства щели да решат кое е история, кое не. Това пък от наша страна е абсолютно неприемливо. Ако в Македония са свикнали Тито да им обяснява, то българските историци и в най-тоталитарните системи не са правили компромиси. Дори 40-те и 50-те години на миналия век, когато
Георги Димитров
и БКП правят
най-голямото
престъпление
- откъсват жива част от нашия народ в името на някакъв пролетарски интернационализъм, те не говорят за македонска нация.
- На какво отдавате тези претенции сега?
- Най-абсурдното и трагикомичното е, че в момент, когато е дадена политическа воля от двете правителства, от широки обществени среди да има диалог, добросъседство и разбирателство, някой се опитва да ни излиза с бутоните напред в най-мракобесния вариант - да бъдела махната от старата ни история Македония. Колегата проф. Ангел Димитров от комисията заявява, че това е лъжлива новина, и се надявам да е така. Аз апелирам към моите колеги в комисията да има пълна гласност за това, което се говори. Пълна гласност на тези спорове не само във форма̀та на комисията. Не бива всичко да бъде затваряно в някакви ведомствени дипломатико-исторически отношения. Имало е от македонска страна предложение за кръгли маси. Нека да има - по македонските телевизии, по българските телевизии, и всеки да излага аргументи и да се види тогава за какво става дума.
Разбира се, в едноутробната ни република с население, което за мен е категорично българско, има зомбирани хора. В продължение на повече от 100 г. там България е мръсна дума. Правена е една много злостна пропаганда, че българин е нещо ужасно. Но когато виждаш, че Даме Груев в документите си е българин, кръстен от Българската екзархия, че Гоце Делчев говори за българи и за нищо друго, да не говорим за Битолския надпис на цар Иван Владислав - “родом българин, самодържец български”, мислещите хора в Македония ще се запитат какво е това. Ако човек се разходи из фейсбук, ще види колко много млади хора са наясно или поне са склонни да дискутират.
Тук въпросът не е да поставяме ултиматуми на македонската страна, а да не позволяваме да използва методите на Тито и на коминтерновския македонизъм. Това е пълен нонсенс. Както го нарече моят приятел, големият македонски и български писател Младен Сърбиновски: “Това е триумфът на нищото”. Във Великотърновския университет с личния ангажимент на ректора проф. Бонджолов, скоро ще издадем един сборник с есета на Младен Сърбиновски. Той е озаглавен “Македонизмът - триумфът на нищото”, защото наистина става дума за някаква фикция, която е създадена да трови отношения между един разделен народ.
- За какво в старата история имат претенции към нас македонските участници в комисията?
- Аз мога да искам от нашите македонски колеги, с част от които много добре се познавам, в крайна сметка да не се страхуват да кажат истината. И по време на Илинденско-Преображенското въстание навсякъде в османотурски, британски, германски, всякакви документи пише “българи” и нищо друго. Беше казано, че имало вече компромис заедно да честваме цар Самуил, ами как иначе да го честваме? Цар Самуил е цар на българите, Василий Втори е Българоубиец. Тази памет за Самуил я има в България, въпросът е в Македония колко я има, тъй като там плъзнаха нещата в последните 20 години към античния македонизъм и се стигна до тези грозни спорове с Гърция. Между другото, ние трябва ясно да заявим, че
претенциите на
Гърция върху
Антична
Македония
също са лишени от сериозни основания.
Искала македонската страна ние да махнем Македония от старата история. Ако става дума за античната история, то Антична Македония е едно тракийско царство, т.е. то е толкова свързано и с нас, и с тях, колкото одрисите, гетите, даките и т.н. Ние не може да правим такива компромиси в това отношение. А в Средновековието под Македония се разбира районът на Одрин и на Пловдив и затова има средновековни и български книжовници, които казват, че Александър Македонски е наш, български цар. Т.е. претенции към Антична Македония може да имаме и ние- не по-малки от Македония и Гърция. Хубаво е, че не го правим. Историята трябва да сближава народите, а не да ги разделя.
- Все пак, ако търсим разрешаване на спорните исторически въпроси, какво може да направим като компромис?
- Просто не е необходимо да правим компромис. Има документи, има историческа истина, с нея не може да се прави компромис. Никой в Австрия не казва, че има австрийски език и австрийска история, различна от германската в старите времена. Или по такъв абсурден начин за Франкската империя германци и французи да се хванат за гушите чий е Карл Велики. Не може на някаква търгашка основа - вие отстъпвате нещо и ние отстъпваме нещо. Дори не можем да отстъпим Киро Глигоров и Никола Груевски независимо че не ни харесват, тъй като те са отново част от нашата обща история. Показват до каква степен българското може да ерозира определени хора, да бъде свързано с политически инструменти.
- Т.е. според вас нищо не трябва да се маха от нашите учебници по история?
- То е невъзможно. Как да махнем от учебниците цар Самуил? Как да делим въстанието на Илинденско и на Преображенско? Ами на самото Илинденско въстание командният състав е от старите предели на България. Пейо Яворов да не би да е родом от Битоля? Той е от Чирпан. Христо Чернопеев, легендарният войвода, е от Дерманци, Ловешко. А хората, които са родом от Македония, ами те са били офицери в българската армия, били са учители в училищата на Българската екзархия. Ако някой трябва да коригира нещо, това е отсрещната страна. В това отношение трябва да бъдем много по-активни. Договорът за добросъседство е нещо много хубаво, но нашата активност е твърде минимална. Трябва разговорът за общото ни минало да го има навсякъде по медиите. Трябва да има един широк диалог, а такъв няма. Ние продължаваме да знаем много по-малко за Македония, отколкото знаем примерно за Германия.
CV
Роден на 12 юли 1958 г.
Завършва история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” (1982), където от 1984 г. преподава история на Византия и средновековните балкански държави
От август 1998 до март 2002 г. е председател на Агенцията за българите в чужбина към Министерския съвет
Автор на много научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания. Сценарист и консултант на документални филми за българското минало за БНТ, “Евроком”, СКАТ