Харалан Александров: Не трябва да образоваме покорни мужици, а хора, които успяват и си сътрудничат в конкурентна среда

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7100870 Харалан Александров: Не трябва да образоваме покорни мужици, а хора, които успяват и си сътрудничат в конкурентна среда Харалан Александров: Не трябва да образоваме покорни мужици, а хора, които успяват и си сътрудничат в конкурентна среда www.24chasa.bg

В България има много примери за индивидуален успех и почти никакви за колективен - училището може да ги предложи

Краткосрочната задача за индивидуално и семейно спасение измества проекта за колективно благоденствие в учението

Успехът в образованието трябва да идва не с произхода, а с труда и усилията

Нарастващата маса губещи и бедни застрашава елита, защото го смята за отговорен за своя провал

Развращаващият ефект на безплатния обяд, за който плаща някой друг, доведе до масово разочарование от социалната държава и демонтирането ѝ

Децата, които се застояват с часове пред компютъра, често губят сревнованието с тези, които ритат топка в училищния двор

Има ерозия на традиционните авторитети, сред които наред с държавата и църквата са учителите и родителите

- Още от годините на прехода партии - а напоследък и президентът Румен Радев - призовават българите към единение. Може ли дискусията за посоката и целите на образованието през следващите 20 г. да се превърне в обединяващ нацията фактор, който да намали обществените противоречия и да доведе до политически консенсус, г-н Александров?

- Надявам се това да е възможно. Смисълът на образованието в късно модерната епоха е не само да осигури кадри за икономиката, администрацията и пр., но и да консолидира и хармонизира общността. Доброто образование постига това, като дава шанс на колкото е възможно повече хора да се впишат по успешен начин в постоянно усложняващото се общество. Което означава да развият специфична компетентност, чрез която да допринасят за диференцираните социални системи, чрез които това общество функционира, и същевременно да се научат да бъдат добри граждани. Ако образованието се справи успешно с тази задача, ще имаме по-малко социално изключени хора, по-малко бедност и неравенство. Но когато призоваваме за единение, е важно да си даваме сметка, че се противопоставяме на могъщите сили на глобализацията и необуздания пазар, които постоянно разединяват, разпокъсват и фрагментират общностите, произвеждайки нови неравенства - социални, културни и образователни.

- Държавният глава изнесе данни, че разликата в доходите на бедни и богати е 8-кратна. Че средната ни класа е едва 400 000 души при около 7 млн. население - възможно ли е да се балансират успешно социалните неравенства в тази ситуация?

- В това отношение България не е изключение. Навсякъде по света средната класа опасно изтънява, една малка част успява да премине към елитите, другата се срива в прекариат - нещо като

образован пролетариат,

който живее с

непостоянни доходи,

в хронична несигурност за бъдещето и отчаяно се бори да съхрани застрашения си социален статус. От ерозията на средната класа страдат всички, включително богатите.

- Богатите защо?

- Защото в общество без жизнена средна класа властта на елитите е нелегитимна и нестабилна. Основна характеристика на средната класа са социалната мобилност, възможността за социално издигане чрез образование, труд и усилия. Това позволява всяко следващо поколение да живее по-добре от предишното и тази вяра в социалния прогрес поддържа легитимността на социалните институции, в това число на т.нар. свободен пазар и неравенствата, които той генерира. Изчезне ли тази вяра, богатството на елитите автоматично се превръща от мотивираща възможност в омразна несправедливост. Нарастващата маса от губещи, заклещени завинаги в социалния капан на бедността, копнее за възмездие над богатия елит, който държи отговорен за своя провал. Прецаканите винаги намират начин да си отмъстят дори ако не разполагат с оръжията на демокрацията. Рано или късно угнетените селяни въстават, нападат замъка с вили и млатила, убиват барона и изнасилват жена му и дъщерите му. Глобалният елит дълго живя с фантазията, че е недосегаем. Едва мощната популистка вълна, която разтърсва света, наруши самодоволния му комфорт.

- Как изглежда България в светлината на процесите, които описахте?

- По исторически и културни причини нашето общество е изразено егалитаристко и не толерира големите социални неравенства. В България забогатяването винаги е подозрително, защото за разлика от западните общества в нашата патриархална култура меритократичната легитимация на успеха няма дълбоки корени. Тъкмо затова у нас елитите са принудени да флиртуват с народа и не могат да си позволят да се държат като богопомазана аристокрация. По това се различаваме например от Русия, където чудовищните социални неравенства са възможни поради вековната робовладелска традиция. Родната пишман олигархия може да

мечтае за властта и

размаха на руския

грабителски елит

само в мокрите си сънища,

тъй като не разполага нито с ресурсите на Русия, нито с население от покорни мужици, които скланят глава пред господарския произвол. И слава богу!

- Наскоро бивш социален министър обобщи на форум тежненията на българина, който според него масово копнее по шведския модел и шведската маса, но не ще да плаща високи данъци.

- Копнежът по шведската маса е универсално явление, което десетилетия бе култивирано в развитите общества от социалната държава на благоденствието. Развращаващият ефект на безплатния обяд – по-точно на обяда, за който плаща някой друг, доведе до масово разочарование от социалната държава и в крайна сметка до нейното демонтиране.

От нейните руини започна триумфалният поход на неолибералната икономика, чиито ексцесии на свой ред предизвикаха кризата от 2008-а и отприщиха реваншисткия популизъм. Така става, когато позволим лакомията и алчността да вземат връх над разума. Затова нека се опитаме да водим разумен разговор не само за качеството на публичните услуги, включително образованието, но и за тяхната цена – какви услуги искаме и какви данъци сме готови да платим за тях.

- Как влияят промените в света върху образованието в България?

- Ускоряващите се промени превръщат обществения и икономическия живот в поредица от циклични кризи и правят бъдещето все по-непредвидимо и неуправляемо. За родителите става трудно да преценят какво образование да препоръчат на децата си, за да им осигурят социален успех в неясното бъдеще. Тази несигурност на възрастното поколение води до ерозията на традиционните авторитети, сред които учителите и родителите наред с държавата и църквата. Младите все по-трудно се доверяват на опита на предишните поколениия, тъй като чувстват, че не е релевантен към реалността, в която им предстои да живеят. Промените водят и до нарастване на манталитетна разлика между поколенията – две последователни поколения вече обитават различни културни светове. Родители и деца интерпретират реалността през различни културни кодове, което затруднява общуването между тях и води до неразбиране и отчуждение.

- Дали дигитализацията и новите технологии в образованието са обединителен фактор?

- Страхувам се, че по-скоро са отчуждаващ фактор. Нахлуването на технологията изпреварва интелектулното развитие на повечето хора и ги захвърля в океан от информация, в който те не са научени да плуват. Неукият ум за разлика от образования работи с опростенчески обяснителни модели - постоянно свежда сложното до простото. За неукия човек съвременният свят е умонепостижим, той се чувства изгубен в него и започва да си го обяснява с конспиративни теории. Впрочем вярата в конспирации е сред първите симптоми на социално отпадане – спреш ли да си любопитен към света и да се опитваш да го разбираш, приемеш ли наготово лесни и прости обяснения, се себеизклюваш от процеса на развитие.

- Децата също ли са застрашени?

- Те са дори по-застрашени. Масовата култура на опосредствана комуникация през технологични джаджи задълбочава отчуждението в семейството и общността до степен на социален аутизъм. Виртуалната реалност е примамлива, защото предлага лесно бягство от реалността в своеобразно психично убежище, но рядко предлага сполучливи решения за истинския живот. Затова децата, които се застояват с часове пред компютъра, често губят съревнованието с тези, които ритат топка в училищния двор.

- Как реагира образователната система на тези промени?

- Опитва се да се адаптира. В култура на отчуждение и атомизация образованието започва да се разглежда не толкова като средство за интелектуално и морално развитие, колкото като инструмент за социално оцеляване. Дългосрочният проект за колективно благоденствие е изоставен и е заменен от краткосрочната задача за индивидуално и семейно спасение. Образователната система отговаря интуитивно на тези очаквания на средата, като възприема общата стратегия на

агресивно съревнование

и себепромоция

– отделните училища започват да инвестират в собствения си имидж, за да привлекат ученици. Спонтанно възниква класово деление между училищата – престижни елитни училища, достъпни за семействата с по-висок социален статус; добри училища за децата от средната класа, които се борят да запазят позициите си; маргинализирани училища с нисък престиж, които приютяват децата на социалните губещи и на малцинствените общности. На дъното на йерархията са училищата в гетата, които често са капитулирали пред повсеместния социален провал.

- Доколко развитията в образователната сфера трябва да бъдат оставени на пазара и доколко трябва да се регулират политически?

- Оставена само на пазарния натиск, образователната система възпроизвежда и дори задълбочава съществуващите социални и културни неравенства, вместо да изравнява шансовете на децата от различни социални групи. За да се промени това, не е достатъчен само призив за национално единение, необходима е целенасочена и интелигентна политика. Образователната политика е обширна тема. Тук ще кажа само, че лошата политика е тази, която експлоатира простотията, невежеството и страховете на хората за да оспорва или поддръжа властта. Добрата политика, напротив, мобилизира надеждите, интелигентността и стремежа да променим положението към по-добро и завещаем на децата си по-справедлив свят. В момента в България има съгласие, че инвестициите в образованието са национален приоритет, но различните групи го разбират по различен начин – работодателите искат подготовени специалисти за индустрията, родителите искат гаранции за реализация на децата си, учителите искат по-добри условия на труд, учениците искат олекотени учебни програми и пр. Министерството на образованието се ангажира с амбициозната задача да отговори на тези разнопосочни искания, като при това осигури “образование за XXI век”, както е модерно да се казва. Нека му пожелам успех в това начинание. Ако правителството предложи добра политика в образованието, обществото със сигурност ще я разпознае и подкрепи.

- Гаранция ли е българското образование в момента за социален успех?

- Със сигурност липсата на образование е гаранция за социален провал и българите добре знаят това. Задълбочаване на социалните неравенства и ожесточаване на съревнованието за привилегировани позиции предизвиква тревога сред родителите, които виждат в образованието, ако не възможност за социално израстване, то поне средство за съхраняване и укрепване на семейния статус. Неслучайно са готови да правят значителни жертви, за да осигурят добро образование на децата си. Високите очаквания към образованието са национален капитал, който нямаме право да пропиляваме. Българската образователна система е в дълг към тази изстрадала нация, която в най-тежките години на прехода остана вярна на възрожденския завет за напредък чрез просвета.

- Как темата за образованието може да се превърне в обединител на нацията и да доведе до консенсус?

- Във всеки случай не като го индоктринира в патриотични клишета, а като осигурява равни шансове и условия за честно състезание. Това на практика означава да се въведе принципът на меритокрация в образованието – успехът идва не с произхода, а с усилията; ако се трудиш и спазваш правилата, биваш възнаграден, ако клинчиш и хитруваш, биваш наказан. На второ място, обучението в съревнователност трябва да бъде балансирано с обучение в сътрудничество. В успешните общности хората се научават да се съревновават на едно ниво и да си сътрудничат на друго. В България има много примери за индивидуален успех и за оцеляване поединично. Това, което липсва, е пример за колективен успех. Доброто образование може да предложи такъв.

- Как да водим разговора за образованието с младите?

- Разговорът за

образованието е разговор

за нашето общо бъдеще,

затова трябва да го водим не само с младите, но и помежду си. Като общество ние дължим на следващите поколения възможност да получат добро образование и това е политическа задача от най-висок приоритет. Като родители им дължим честен разговор за образованието, който неизбежно включва трудните теми за социалния успех и неговата цена в български условия, за избора да живеем в родината си или да я напуснем, за тревожното бъдеще на нашата нация и най-сетне за ценностите, които изповядваме, които практикуваме и които оформят това неясно бъдеще. Младите така или иначе мислят по тези теми и водят този разговор помежду си, въпросът е дали ние, предполагаемо зрелите и отговорни възрастни, ще участваме в него. Ако го направим не от позициите на наставничество, а на партньорство, не само ще си върнем доверието и близостта на децата, но ще им помогнем да станат съаватори както на образованието си, така и на живота си и в крайна сметка на едно, да се надяваме, по-добро и достойно бъдеще за нашата нация.

Харалан Александров е  роден през 1967 г. в София  Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски"

Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания

Преподавател в НБУ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Доц. Даниел Вачков: Българо-македонската комисия се обедини за цар Самуил, за Гоце Делчев разговорите не са лесни

Надявам се да стигнем до решения, които да са исторически коректни и същевременно да са приемливи за двете общества, казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН - Доц. Вачков, член сте на българо-македонската комисия, която трябва да обсъди общата история и образователните програми.

Проф. Генчо Начев: Предлаганият здравен модел е стъпка в правилната посока, но ако се въведе изведнъж, има риск да фалира цялата система

Без остойностяване на медицинските услуги, въвеждане на критерии за качество и жесток контрол всеки допълнителен лев за здраве само ще потъне, казва директорът на УМБАЛ "Света Екатерина" Още 2005 г. можехме да въведем диагностично свързаните групи. Изчисленията тогава показаха, че разходът ще се качи с 50%, и тази стъпка не се предприе

Шефът на Пътна полиция: Заснехме 10 746 шофьори с превишена скорост над 50 км/ч

Издали сме 950 370 акта, фиша и електронни фиша за първите 7 месеца на годината, казва Росен Рапчев - Комисар Рапчев, август месец традиционно е най-тежък откъм катастрофи. Какви мерки вземате това лято? - Не само август, а трите летни месеца – юни, юли и август, са най-натоварени и с най-сериозен пътен травматизъм. 78 са загиналите през август м

Николай Вълканов: За бизнеса е важно да има стабилност в управлението за 4 г. Като правиш 300 млн. лева инвестиции, а се промени рамката, ще настъпи катастрофа

От две години има спад на цените на металите с 30%, въпреки товаинвестираме и увеличаваме заплати, казва председателят на Българската минно-геоложка камара и зам.-председател на КРИБ  Още акценти Слава богу, че правителството на г-н Борисов не се поддаде на спекулативни искания, той обеща, че за целия мандат няма да се увеличат данъците,

Вероника Имова: Методи Лалов трябва да изготви съдебни актове по 111 дела, преди ВСС да приеме оставката му

Важно е имиджът на магистрата да е чист, ако ще става политик, казва членът на Съдийската колегия на ВСС Вероника Имова - Г-жо Имова, след проваленото заседание на Съдийската колегия на ВСС, на което не беше освободен Методи Лалов като съдия, той упрекна кадровия орган и вас персонално, че не му позволявате да подаде оставка,

Проф. Антоний Тодоров: С Мая Манолова за първи път има условия за пробив в управлението на ГЕРБ в столицата

Още акценти от интервюто: Тя в момента не е изпълнителна власт, за да решава проблеми. Нейната работа като омбудсман е именно да говори И Фандъкова, като е започнала като кмет, не е имала по-голям опит от нея. Хората се учат Нинова развърза ръцете на градската организация да подкрепи кандидатура на обществения защитник в София Резултатите

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Марта Вачкова: Баща ми страдаше от Митко Бомбата. А аз се радвам, когато ме сочат: Виж, мамо, сестра Жекова!

Актрисата отпразнува 60-ия си юбилей на морето заобиколена от приятели, както в детството си - Г-жо Вачкова, това лято отпразнувахте 60-ия си юбилеен рожден ден на морето, нали така? - Да, като в детството ми. Когато бях малка, винаги прекарвах рождения си ден на морето. От една страна, като ученичка страдах, че не съм със съучениците си

Асен Александров: Най-сетне на учителя се дава свобода той да е царят в клас, а не учебната програма

Атестирането е добър подход, трябва да се мисли и за стимули на тази база - сега разликата между най-добрия и най-лошия преподавател е до 30 лв. на месец, казва директорът на столичното 51-о средно училище "Елисавета Багряна" - Г-н Александров, защо трябва учителите да бъдат атестирани - за първи път се въвежда редовно оценяване на всеки 4 години

Кирил Добрев: Дребнавостта не отива на БСП и ако нещо е добро за София - като Мая Манолова, няма проблем да го подкрепим

Още акценти от интервюто със зам.-председателя на БСП: Само ние имаме вроден инстинкт да оставяме на заден план тяснопартийните си интереси. Изискваме обаче уважение и принципност В тази кампания ще изненадаме избирателя с изцяло ново поколение политици в БСП, готово да влезе сега в местната власт.

Румяна Коларова: Мая Манолова изчаква септемврийската социология и е нервна - името й се коментира прекалено рано

Още акценти от интервюто: Местните избори са вододелът - оттях зависи както бъдещето на ГЕРБ, така и на лидера на БСП Номинациите ще тръгнат след 15 септември. До тогава може да има промяна в нагласите България има нужда от конструктивна лява алтернатива. Иначе дясното ще започне да предлага социалните решения Слави Трифонов е пред

Емил Нешев: Единствени в ЕС сме без хеликоптер линейка, а ни трябват поне 5 за реакция в “златния час”

Още акценти от интервюто: Лятно време спасяването е само на ръце, колата стига, докъдето има път, казва шефът на Планинската спасителна служба Губят се хората, които подценяват планината Само през миналата седмица имахме 10 спасителни акции  Издирването на туристи може да струва и 150 хил. евро Тръгвайте към върховете с уважение и респект В

Николай Димитров: Промените в Несебър са видими и ярки, за мен най-важна е оценката на хората

Не само градът, а и съставните селища са живи и многолюдни, казва кметът на Несебър  Държа на проектите с директно отношение към подобряване на жизнените условия в общината Административното ръководство се старае да предоставя максимално качествени и достъпни услуги независимо от финансовия ресурс - Г-н Димитров,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber