Трябва това съкратено следствие да става след съгласие и на прокурора, и на съда, независимо дали обвиняемият е готов да признае
Няма съмнение, че убиецът, извършил убийство по особено мъчителен начин и с особена жестокост на невинна млада жена, заслужава възможно най-тежкото наказание.
Мит е, че
всеки човек
може да се
превъзпита
Вече поведенческите науки се обединяват около извода, че човек се оформя основно до 3-ата си година, по-малко – до 5-ата, още по-малко – до 7-ата, и съвсем малко – през пубертета. Когато някой е живял в среда, където другите хора нямат значение и не му дреме за болката и мъката им, този човек е социопат. Когато изтезаваш човек и го убиваш, без да ти е направил нещо лошо, не виждам как убиецът може да бъде превъзпитан. Още по-малко това може да се случи в затвора. Най-много да се научи да прикрива следите си.
Един от съществените въпроси, които се повдигат при умишлените убийства, е дали при тях да се допуска така нареченото съкратено съдебно следствие. Защото
в този случай
съдът намалява
определеното
наказание с 1/3
Когато съдът прецени или когато обвиняемият поиска, се пристъпва към съкратено съдебно следствие. Съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, което е условие за съкратеното съдебно следствие. На него не се призовават свидетелите и вещите лица. На предварителното изслушване подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец и частният обвинител могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират нови доказателства в съдебното производство. Когато съдът установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира нови доказателства.
Нашият НК предвижда два вида доживотни присъди. Първият вид е “доживотен затвор” – той може след това да се трансформира в затвор за определен срок. А вторият вид е “доживотен затвор без замяна”, при който по идея е невъзможна трансформация в затвор за определен срок.
Нашият НК хем предвижда наказанието “доживотен затвор без замяна” за отделни видове престъпления, хем
изрично
предвижда, че
това наказание
не се налага
Казано с други думи, може да се налага само “доживотен затвор”.
Проблемите при съкратеното съдебно следствие при умишлено убийство възникват, когато съдът определи наказание “доживотен затвор”. Всъщност в настоящия момент в НК се предвижда наложеното наказание “доживотен затвор” да се заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 г. Едва след това съдът определя окончателния размер на лишаването от свобода.
При съкратено съдебно следствие е възможна още една редукция на наказанието “доживотен затвор”. От тълкувателно решение на ВКС става ясно, че при съкратено съдебно следствие за умишлени убийства, извършени по особено жесток или особено мъчителен начин, наказанието “доживотен затвор” се заменя с наказание “лишаване от свобода от 15 до 30 г.”. Определеното в тези рамки наказание не може да се намалява с една трета.
При това положение ролята на наложената доживотна присъда се свежда до възможността наказанието да е повече от 20 г. затвор, както ще е в случая без съкратено съдебно следствие.
Предлаганата сега законодателна промяна е в случаите на умишлени убийства да не се допуска съкратено съдебно производство. Ефектът от това ще бъде, че минималното наказание вместо 15 г. ще стане 20 г. при умишлени убийства по особено жесток или особено мъчителен начин. Максималното ще си остане същото – 30 г. И наистина, съвсем разбираемо е, че близките на убития, а и обществото като цяло
не могат да
приемат, че
някой ще лежи
примерно 15 г. за
зверско убийство
Даже възможността за това понякога е неприемлива.
Преди време имаше текст в НК, който предвиждаше почти същото, което сега се предлага: “Чл. 369а (нов 2009). Съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние”. Но съвсем скоро текстът беше отменен.
ВКС е изложил причини, че в редица случаи на умишлени убийства се налага съкратено производство. Невинаги в досъдебното производство доказателствата са железни. Това създава възможност подсъдимият да бъде оправдан. И тогава близките няма да получат възмездие, а обществото – справедливост.
Освен това при съкратеното съдебно следствие много рядко се стига до обжалване на присъдата, т.е. наказанието се налага по-бързо. А знае се колко дълго може да се влачи едно наказателно дело. Спестяват се и неприятните преживявания на близките на убития да слушат за зверствата над любимия им човек.
Поради това не бива с лека ръка да се премахва съкратено съдебно следствие при умишлени убийства. Би било по-добре да се помисли съкратеното съдебно следствие да е възможно след съгласие и на прокурора, и на съда, независимо дали обвиняемият е готов да си признае и да приеме доказателствата на обвинението.
Когато доказателствата за убийството са безспорни и когато извършването му е по особено мъчителен и особено жесток начин, а обвиняемият е в ареста, най-често няма нужда от съкратено съдебно следствие. Много по-важно в тези случаи е обвиняемият да получи наказание, което съответства на извършеното от него. Поначало прокуратурата и съдът биха се съобразили с това. Както вероятно би било и в случая на убийството на журналистката в Русе.