Ето писмото, с което Ивана впечатли Всемирния пощенски съюз

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7096854 Ето писмото, с което Ивана впечатли Всемирния пощенски съюз Ето писмото, с което Ивана впечатли Всемирния пощенски съюз www.24chasa.bg
Снимка: pixabay

Преди дни Ивана Пожарска от София получи поощрителна награда от 47-oто издание на международния епистоларен конкурс за млади хора на Всемирния пощенски съюз.

Темата на конкурса бе "Представете си, че сте писмо, пътуващо във времето. Каквопослание искате да предадете на своите читатели?". Ивана е победителка в националния етап на конкурса. 

Публикуваме писмото, с което Ивана впечатли Всемирния пощенски съюз. То ни беше предоставено от "Български пощи"  с разрешението на нейните родители:

Получател: Всеки, който има мечта

Aдрес: Навсякъде по света

Здравейте всички,

Искам да ви разкажа своята история, която ще ви промени. Към добро. Обещавам ви.

Светът е огромен. Вече 9 години пътувам из него без да знам какво пише върху мен. Това е потискащо чувство, което ме кара да искам да се свия от яд. Лошото е, че не мога. Аз съм просто едно писмо.

Точно преди 8 години и 364 дни, бях пуснато по пощата от млад мъж. Той наистина беше красив. Имаше огромни, сини очи, които светеха като диаманти. Когато написа нещо на бялото ми хартиено тяло, се превърна в мой създател. Аз го обикнах, но оттогава не съм го виждало. Бях пуснато по пощата и имах лошия късмет да попадна в самолет, който катастрофира.

Аз и много други писма се разпиляхме във въздуха. Едни замръзнаха в небето, други паднаха в океана, трети се озоваха на далечни места... Аз се оказах далече на изток. Вятърът ме довя до една улица, която гъмжеше от хора. Бях настъпвано многократно, цветът ми от бял, стана мръсно черен.

Започнах да предусещам края си, в който щях да свърша на малки парченца размекната хартия, оваляни в кал.

И нямаше да изпълня предназначението си. Бях напълно загубило надежда, когато едно момче ме вдигна. Издуха ме и мина с ръка по тялото ми, като по този начин успя да премахне част от налепилата се мръсотия. След това ме прочете и се усмихна. Пъхна ме в джоба си и с всичка сила се затича нанякъде. Нахлу в къщата си, която приличаше на хралупа, а не на човешко жилище.

Кокошки влизаха и излизаха свободно. Едно прасе риеше под леглото. Момчето мина зад къщата, разрови струпаните там дъски и измъкна колело. Беше криво и издраскано, но момчето го погледна с радост и се метна върху му. Стоях в джоба, и всеки ден ставах част от живота на момчето.

Казваше се Минджун и мечтаеше да научи хората да карат колело. И успя. Все повече хора се заразяваха от радостта му и започваха да използват велосипеди. Постепенно те напълно изоставиха пушещите и боботещи мотоциклети и коли и целият квартал стана по-чист и зелен. И всичко благодарение на Минджун и искрената му радост от карането на едно старо колело.

В един ветровит ден обаче, бризът ме измъкна от джоба на момчето и ме понесе. Опитвах да се прибера обратно, но вятърът имаше друго наум. Така се срещнах с Ана. Попаднах на един товарен кораб, пътуващ на запад. Там вятърът отново ме понесе, а когато утихна, се оказах на прага на една къща, в малко градче. От нея излезе момиче, което щом ме видя, ме прочете толкова бързо, сякаш ме очакваше. След това изтича отново вътре и минута по-късно се върна с балон, пълен с хелий. Имаше ярък, червен цвят и формата на сърце. Написа нещо върху него и извика силно„Обичам те!“. После пусна балона. Той полетя нагоре и нагоре, докато не се скри от погледа ми, навлизайки в небесното царство.

Когато баща ѝ се прибра от работа, Ана му каза, че го обича.

- Мама също те обича, тате – добави тя. – Тя сама ми го каза.

- Знаеш, че мама я няма – рече бащата и погледът му потъмня.

- Не е така, тате. Душата ѝ все още се намира сред нас. Тя успява да открие начини да ни се

покаже. Отвори сърцето си и ще я видиш!

При Ана стоях дълго време, затворено в шкаф между страниците на Библията.

Понякога чувах как детето говори на мъртвата си майка, как отговаря на зададените от нея въпроси, които обаче не можах да разчленя в безмълвната тишина. Един ден бащата на Ана разтвори Библията, в която се намирах. Разлисти страниците и ме видя. Когато ме прочете се усмихна, погледна нагоре, а очите му потънаха във влага. Още същият ден, той смени плика, който беше мой дом от толкова много години, старателно преписа адреса отпред и ме пусна в близката пощенска кутия. И аз отново тръгнах на път.

С цялото си хартиено сърце желаех да разбера при кого трябва да стигна и какво пише върху ми. Вече знаех, че лицата на хората се променят, след като ме прочетат, но не разбирах защо.

И ето ме сега, лежа в кутията за писма пред нечий дом и чакам да дойде краят на

пътуването. Чакам да изпълня своето предназначение. През пролуките на кутията мога да виждам старата къща. От нея излиза млада жена. Ръката ѝ е топла и нежна. Дълго се взира в адреса на подателя, и въпреки че се задъхва от вълнение, сякаш отлага момента да ме прочете. А аз изгарям от нетърпение. Тя ме повдига бавно и започва да чете на глас, съвсем тихо:

Скъпа моя, обичам те! Не знам дали някога отново ще те видя, ти си толкова далече, а войната не пуска лесно пленените от нея човешки души. Но аз винаги ще съм част от теб. Не успяхме да изживеем живота си заедно, така както мечтаехме, но ако ти продължаваш да следваш мечтите си, аз ще съм до теб, дори и никога да не се върна.

Следването на мечтите е нещото, което ще те направи неповторима в този огромен свят, с толкова много хора в него. А аз ще мога да усетя мириса на твоите мечти и ще те намеря по него. Така ще сме заедно завинаги и аз също ще бъда сбъднат. Бъди себе си и не спирай да бъдеш!

Още веднъж, обичам те мила моя!

Жената се разплаква и през сълзи прошепва:

- Как искам да видя сините ти очи още веднъж! И аз те обичам. И толкова ми липсваш!

Благодаря ти за думите, с които ще сложа край на безпътицата. Та аз имам толкова много наши мечти за сбъдване! – мълви тя задъхвайки се и ме целува. А аз се разтапям в ръцете ѝ от горещите ѝ сълзи и от щастието да се позная.

Аз съм само едно кратко писмо, пътувало дълго, но имам силата да променям съдби. Към добро! А това е сила, с която не всеки може да се похвали.

Подател: Едно кратко писмо

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

Неволите на Изборния кодекс - виж оживялата карикатура на Ивайло Нинов

Анимация карикатура на седмицата от автора на "Малкия Иванчо". Всяка седмица очаквайте нова карикатура с хумористичния поглед към събитията, представен от Ивайло Нинов. Вижте останалите карикатури тук.                                                                                                                                                    

От Видин до София - 63 пъти разлика

От града на Дунав до ловешката Ябланица безработицата не пада под 25% Ако човек реши да пропътува определен регион от страната - Северозападния, тръгвайки от последните разположени близо до границата общини като Макреш, Кула и Грамада, и върви в посока изток-югоизток, трябва да се поинтересува само от едно определено нещо: каква е безработицата

Как българското традиционно семейство завладя света

Хомеопати доказаха: майките, които ваксинират децата си, могат да ядат всичко, без да дебелeят Край! Във Франция вече в училищата в документацията няма да се подписват мама и татко, а родител 1 и родител 2. Това разтревожи предимно много български граждани, които не живеят във Франция и нямат деца във френски училища.

Умни хора, смирете се! Светът загива заради високомерието ви

Причината за антиваксърството не е само тъпотията на мамите, а и недоверието във фармацевтичната индустрия като цяло Антиваксърството е тъпо нещо безспорно. Освен заплаха за живота на тези, които не се ваксинират, това е заплаха изобщо за националната сигурност. Заплаха е и за оцеляването на човечеството и неслучайно ООН го причисли към

Случва се за първи път: Гърция се разбира със съсед без война

Динамиката, породена от разбирателството с Македония, би могла да окаже влияние и върху други спорове в региона Отдавна не е имало добри новини от Балканите и особено от региона на бивша Югославия. Старите и никога нерешени докрай проблеми между нововъзникналите държави изглеждаха замръзнали под един студен мир.

Коментар на седмицата №3 Сорос: ЕС ще се разпадне като СССР

Това ще стане, ако антиевропейските популисти “парализират” общността след евровота Проевропейските гласоподаватели трябва да се събудят, преди континентът да се окаже в забвение в навечерието на наближаващите европейски избори, призова финансистът Джордж Сорос. В статия за бизнес сайта “МаркетУоч” милиардерът предупреди,

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

КоVARство без любов

Феновете са разочаровани, но пропускат, че тази технология не може да се сравнява с ястребовото око, защото отново човешкият фактор е решаващ Когато в началото на годината УЕФА реши системата за видеонаблюдения на спорните съдийски решения (VAR) да се използва още в тези плейофи на Шампионската лига, целокупният футболен свят въздъхна с облекчение.

Едуард Папазян: 2 пъти и половина Любо Пенев и "Левски" като отбора на родата (Видео)

В деня, когато се подновява българското първенство Едуард Папазян прави видеозавещание на седмицата. От години българският футбол непрекъснато се вкарва в различни филми. Понякога в комедии, понякога в трагедии, понякога в мелодрами, но най-често във филми на ужасите. Но това, което се случи през тази пролет с двата така наречени футболни гранда,

Силва Зурлева към ректорите: Учете младите да са щастливи

“В речта си при получаването на Нобеловата награда за литература Орхан Памук каза, че пише, защото иска да бъде щастлив. И аз искам да пожелая на всички вас не само да създавате бъдещето на България, но и да учите младите хора да бъдат щастливи. Защото мисля, че освен образовани и умни, на нас ни трябват щастливи хора,

Какво празнува Радев на 14-ти февруари - виж оживялата карикатура на Ивайло Нинов

Анимация карикатура на седмицата от автора на "Малкия Иванчо". Всяка седмица очаквайте нова карикатура с хумористичния поглед към събитията, представен от Ивайло Нинов. Вижте останалите карикатури

Сдружението на общините не е средство за разчистване на политически сметки

Законът за публичните финанси ясно определя как се разпределят субсидиите с ПМС, казва Даниел Панов, председател на Сдружението на общините и кмет на Велико Търново „Националното сдружение на общините не е средство за разчистване на политически сметки и за постигане на политически цели. Ние сме най-голямата неправителствена и надпартийна

Сорос: ЕС ще се разпадне като СССР

Това ще стане, ако антиевропейските популисти “парализират” общността след евровота Проевропейските гласоподаватели трябва да се събудят, преди континентът да се окаже в забвение в навечерието на наближаващите европейски избори, призова финансистът Джордж Сорос. В статия за бизнес сайта “МаркетУоч” милиардерът предупреди,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber