Гърция. Миграции. Брекзит. Начело на Европейската комисия от 2014 г., Жан-Клод Юнкер произнесе днес последната си годишна реч за състоянието на общността, след като успя да премине през "мултикризата" на ЕС, демонстрирайки овладяно изкуство на компромиса и спокойствие, присъщо на истински ветеран.
Всъщност обаче - опонират критиците му - консенсусният прагматизъм на люксембургския политик олицетворява единствено безсилието на ЕС.
Зад привидното му добродушие и шеговит нрав се крие сложна, своеобразна, дори противоречива личност; дългият живот в политиката не му е донесъл само приятелства.
Роден в следвоенна Европа на 9 декември 1954 г. в семейство, понесло изпитанията на световния конфликт, този апостол на европейското строителство се изживява като приемник на бащите-основатели, макар че е принуден да поусмири федералисткия си плам пред лицето на държавите-нации и евроскептицизма.
Ето неговото кредо: "Европа е способна на велики неща, щом успее да обедини своите сили и енергии".
Юнкер знае добре какво говори, защото е роден в Люксембург, най-малката страна-основателка на ЕС, на кръстопътя между Изтока и Запада, между Севера и Юга на Стария континент. И неизменно следи с внимание живота на малките държави под "диктата" на големите.
Бивш премиер на Великото херцогство (1995-2013 г.), той поддържа тесни връзки с всички европейски лидери още от времето на Франсоа Митеран и Хелмут Кол, когото наричаше "свой наставник, свой приятел, самата същност на Европа".
"Пъстра политическа дъга"
При все че идва от семейство на християндемократи, той "сам по себе си е пъстра политическа дъга", обобщава европейски източник. Син на работник-металург, става "възможно най-социалистическият християндемократ", както казва за него Даниел Кон-Бендит.
Свикнал да прави "широки коалиции" със социалдемократите, с които е управлявал практически винаги, люксембургският политик неизменно проявява изострен усет за комуникация с преговори и баланс.
Той за пореден път прояви тактически умения, като успя за всеобща изненада да изтръгне в края на юли търговско примирие с Доналд Тръмп в Белия дом.
Поглеждайки хитро иззад очилата си на бюрократ, той внушава опасения с язвителния си хумор и прямота, щедро сипейки остроумия и хапливи закачки.
Но обладан от мисълта за упадъка на Европа ("в края на този век ще сме 4 на сто от световното население"), той е прочут също така със споделяните "съмнения", с меланхолични настроения, мрачни предсказания и моменти на избухливост.
Когато встъпи в длъжност на 1 ноември 2014 г., амбицията му бе да възвърне вярата на обществата в европейския проект, благодарение на усилията на Европейска комисия с подчертано "политически" характер.
Но ето че днес той планира безпрецедентна раздяла с една от държавите-членки.
Това не е първото изпитание за него. През годините той изживява дълбоката трансформация на общността, провала на конституционния договор през 2005 г. и влизането в сила на Договора от Лисабон четири години след това. После идването на единната валута, дълговата криза и спасяването на еврото - задача, на която се посвещава начело на Еврогрупата (2005-2013 г.), обединяваща "великите ковчежници" от еврозоната.
"Безгрижен крал"
Някои го харесват. "Това е точният човек на точното място. Познаваме Жан-Клод като човек емоционален, отворен, изградил здрави лични връзки, човек открит, който говори без недомлъвки", отбелязва неговият приемник на премиерския пост в Люксембург Ксавие Бетел.
Други пък не го обичат - например Ева Джоли, евродепутатка от Зелената партия, която връхлита с нападки председателя на Еврокомисията в обвинителна реч, озаглавена "Вълкът в кошарата".
"Той се представя за привърженик на Делор, но за разлика от него е човек, приспособил се към европейското безсилие, един безгрижен крал", критикува го тя, наричайки Юнкер "Господин Никой" и "малко сиво човече".
Мнозина го упрекват, че като премиер на Люксембург тайно е раздавал данъчни преференции на транснационални компании (аферата Люкслийкс).
От друга страна го знаят и като човек неудобен, с предизвикателно поведение. Заклет пушач с разклатено здраве, той си пада и по чашката, твърдят упорити слухове. През юли Юнкер се оправдава с пристъп на ишиас, за да обясни несигурната си походка преди празнична вечеря, давана от НАТО.
Той сам признава, че е "злопаметен". Има си черно бележниче, което нарича "Малкият Мориц", и от 30 години си записва "всеки път, щом някой го излъже", както споделя през лятото на 2016 г. пред белгийския всекидневник "Соар".
И е твърдоглав: неотдавна видяхме как брани със зъби и нокти оспорваното назначение на своята дясна ръка Мартин Зелмайер за административен шеф на Европейската комисия.
Политик до мозъка на костите си, той отказва да говори за политическо "завещание", макар да отправи сигнал, че няма да се бори за втори мандат след 2019 г.
(БТА)