В продължение на дни Ципрас подготвяше завръщането към познатото си бунтарско лице, известно от протестите срещу Г8 в Генуа през 2001 г. За съжаление обаче рязкото повишаване на цената на кредитирането по гръцките ценни книжа през последните дни и то точно след героичния ни изход от меморандумите на 21 август го върнаха "в час".
И наистина, въпреки че правителството създава буфер за ликвидност, който може да покрие (в краткосрочен план) кредитните нужди на държавата, независимо от повишаващата се цена на финансирането по десетгодишните държавни ценни книжа, Ципрас за щастие осъзна (макар и в последния момент), че гръмки финансови изявления от Солунския панаир биха причинили големи щети за гръцките предприятия. Това е така, защото, без да са създали собствени резерви от капиталите на тройката, те биха се изправили пред рязък скок на цената на финансирането си (защото достъпът им до капитали за инвестиции е пряко свързан с цената на кредитирането на държавата).Така че от не толкова революционните изказвания на Ципрас бих искал да отбележа следното:
1. Подкрепа за инвестициите и задълбочаване на структурните реформи. Макар че засега почеркът на правителството на СИРИЗА и Независими гърци е друг. Да вземем например как посрещаме инвестициите в Гърция и по-конкретно колко ограничаващи са правилата за работата на преките чужди инвестиции. И наистина, според съответния показател на Световния икономически форум (World Economic Forum), сред 137 страни Гърция се нарежда на едва... 115-о място, тоест 108 (!) места след Португалия, но и 17 (!) места след Република Конго. Кой тогава ще има воля или търпение да инвестира в Гърция, за да тръгне икономиката ни?
2. Ангажимент за увеличение на минималната заплата, обаче след консултации със заинтересованите страни. Приветствам, че увеличението няма да бъде едностранно/самоволно от страна на правителството. Защото, както наскоро анализирах в "Катимерини", в този момент икономиката няма да издържи увеличение на минималната заплата с повече от 1 процент.
3. Намаляване на процента на корпоративния данък от 29 на 25 процента. Макар че това е разумна мярка, нека не очакваме икономиката да се рестартира внезапно. Компаниите ще изчакат Ципрас да осъществи на дело обещанията си за подкрепа на инвестициите, за да превърнат ползите си от намаляването на данъчното бреме в инвестиционен взрив.
В момента, в който пиша тези думи, съобщението на Ципрас в Туитър за намаляването на корпоративния данък беше споделено само 33 пъти (!), въпреки че премиерът ни има 474 300 последователи. Липсата на ентусиазъм за разпространяването на горната положителна икономическа новина подсказва проблем с доверието, който продължава да измъчва правителството на Ципрас и то в момент, когато изборите предстоят след най-много 12 месеца...
*Костас Милас е професор и президент на Изследователския сектор на Департамента по финанси и логистика на Университета в Ливърпул.
/От БТА/