Петър Стоянов: Битката за Европа изисква лидерство, а не чиновническа рутина

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7046084 Петър Стоянов: Битката за Европа изисква лидерство, а не чиновническа рутина Петър Стоянов: Битката за Европа изисква лидерство, а не чиновническа рутина www.24chasa.bg

Европейският съюз е пред трудни и решаващи времена. Той трябва да се справя с няколко предизвикателства едновременно в един разбъркан свят.

След два дни ще чуем годишната реч на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер “За състоянието на Съюза”. А след 8 месеца предстоят избори за Европейски парламент.

В новата поредица на “24 часа” поканихме бивши български президенти и премиери да изложат визиите си за сценариите пред Европа. Започваме с Петър Стоянов - президент от 1997 до 2002 г.

Доминацията на Запада е в риск, но вижте къде отиват да живеят злорадстващите му врагове

Петър Стоянов е президент на България от 1997 до 2002 г. Той е първият държавен глава на България след Втората световна война, който не е бил член на комунистическата партия. По време на кандидатпрезидентската кампания произнася фразата за новия “цивилизационен избор” на страната ни - членство в НАТО и ЕС.

По негово настояване назначеното от него служебно правителство подава официално молба за членство в НАТО. Стоянов има ключова роля за позицията на България по Косовската криза и за започване на активните преговори за присъединяването ни към Европейския съюз.

През 1999 г. по негова покана за първи път в историята на страната ни американски президент - Бил Клинтън, посещава България и това в много голяма степен променя политическия ни имидж като “най-верния сателит” на бившия Съветски съюз.

- Има ли криза в ЕС, г-н Стоянов?

- Без съмнение вътре в ЕС има сериозни противоречия: отношенията между Брюксел и Лондон, между Брюксел и страните от Вишеградската четворка например. От друга страна, ЕС е изправен и пред нови външни предизвикателства, като само част от тях са отношенията с Русия след анексирането на Кримския полуостров, а напоследък и отношенията със САЩ. Но въпреки това Европа си остава едно от най-привлекателните места за живеене в света. Дори мигрантската криза, която през последните години се оказва един от най-големите проблеми пред ЕС и заради която се водят най-ожесточените дебати между страните вътре в съюза, дори тя по един парадоксален начин доказва това твърдение: мигрантите - и тези, които се спасяват от войната, и тези, които търсят по-добър живот, предпочитат именно Европа за свой нов дом. Всъщност и останалите привлекателни дестинации за емигриране са страни, принадлежащи на европейския тип цивилизация - САЩ, Канада, Австралия.

Но вашият въпрос изисква един много по-сериозен и задълбочен анализ и ако си струва да критикуваме за нещо брюкселския елит, то е именно заради липсата на такъв задълбочен анализ. Сякаш цялото им време днес отива за обсъждане на финансови критерии, уеднаквяване на стандарти, електронни правителства и дигитализация, което, разбира се, е важно, но така на никого не му остава време да се замисли за бъдещето на Европа от гледна точка на световните цивилизационни предизвикателства. Аз съм еврооптимист и съм много далеч от мисълта, че сме близо до “края на Европа”.

Но когато става въпрос за изчерпването на една цивилизация и нейния залез, винаги трябва да си спомняме залеза на Рим. През 410 г. в Рим за първи път влиза като победител варварин - вождът на вестготите Аларих. Опустошава града и се отправя на юг, където и умира. Пробивът обаче вече е направен и след известна агония идва краят на Римската империя.

Точно по това време големият римски поет Клавдий Рутилий, който на всичкото отгоре е бил и префект на Рим, т.е бил е запознат отвътре със състоянието на империята, пише знаменитата си поема De reditu suo, в която най-убедено твърди, че Рим (разбирай Римската империя) е вечен, непобедим и ще пребъде във вековете. Това повдига един от най-смущаващите въпроси от гледна точка на появяването и залеза на човешките цивилизации - невъзможността на съвременниците им да предугадят техния край. От днешна гледна точка изглежда невероятно как Клавдий Рутилий не е забелязвал смущаващите признаци на римския упадък.

От друга страна, ако се поставим на негово място, трябва да признаем, че е изглеждало невъзможно могъщата империя, която владее почти целия познат тогава свят, която дава на света едни от най-бляскавите образци във всяка област на човешкия гений - военно изкуство, политика, строителство, философия, поезия и т.н., може

да бъде победена от

облечени в овчи кожи

езичници,

на чиито наследници ще трябват почти десет века, за да започнат отново да се възхищават на наследството на Сенека, Марк Аврелий и Вергилий.

- Последното, което казахте, звучи стряскащо. Това ли е вашият сценарий за бъдещето на Европа?

- Разбира се, че не. Но за да бъдат предотвратени страшните сценарии, трябва винаги да имаме предвид, че някога те вече са се случвали и пак могат да се случат. Всъщност днешна Европа в голяма степен е наследник на някогашните варвари, настанили се в пределите на Римската империя. Ако използваме находчивия израз на Едуард Гибън, днешната европейска цивилизация е “триумф на варварството и религията” - разбира се, тогавашните “варвари”, изглежда, са били достатъчно умни, за да инкорпорират в своята култура всички значими постижения на Рим, постепенно да приемат християнството и след това да изградят Европа такава, каквато я познаваме. За това ще са нужни обаче много векове, особено до раждането на обединена Европа.

Но историята, която разказах, с падането на Рим и свръхоптимистичните стихове на Клавдий Рутилий за “вечния Рим”, в никакъв случай не трябва да се приема като предсказание за края на Европа. Тя има само един смисъл, винаги да помним, че способността на хората за предвиждане и управление на световните цивилизационни процеси са много ограничени. Което значи, че мъдрите хора в Европа са длъжни да мислят в дълбочина за всички възможни сценарии и най-вече за бъдещето на европейския тип цивилизация, на фона на един много по-различен свят, в сравнение със света отпреди Втората световна война и вдигането на желязната завеса.

Моят страх е, че повечето

хора, заети с управлението

на ЕС имат изключителната склонност да се занимават с обикновените, ежедневните, рутинните неща. А за днешните предизвикателства се искат много по-голяма задълбоченост и интелектуален мащаб.

- Какво имате предвид?

- Ние, европейците, сме възпитавани поколения наред в евроцентрично мислене: Антична Гърция роди Рим, Рим роди християнска Европа, а Европа е майка на Ренесанса и на епохата на Просвещението, пак Европа роди идеята за парламентарно управление на държавите и индустриалната революция - феномени, които промениха безусловно света - и в политическо, и в икономическо отношение. През 1927 г. авторите на “История на Европа”, публикувана от университета в Оксфорд, твърдят убедено, че “в различни епохи са съществували много различни цивилизации, но цивилизацията на Европа е тази, която прави най-дълбоко и най-широко впечатление (така, както е развита от двете страни на Атлантическия океан) и сега поставя стандартите за всички народи на земята”.

Политически некоретно от днешна гледна точка, а също така и доста нескромно, в годините между двете световни войни това твърдение е почти всеобщо прието. В последните няколко века, Европа и като колониална сила в миналото, но особено в сферата на идеите, доминира света. След Втората световна война и особено след вдигането на желязната завеса идеите за демократично управление, базирано на волята на народа, за свободна пазарна икономика и човешки права се радват на такава популярност, че и най-големите диктатори по света се чувстват задължени да имитират тези идеи - да твърдят, че са демократично избрани, че спазват правилата на свободната пазарна икономика и т.н., за да не бъдат изолирани от все по-взаимнозависимия свят. С една дума, до днес беше абсолютно непрестижно да се обявиш публично срещу тези идеи. Днес обаче все повече хора

заявяват открито, че

предпочитат политиката

на твърдата ръка,

т.е. сигурността, пред човешките права и свободи. И лидерите на ЕС трябва да забележат това.

- Каква е стратегическата заплаха за ЕС?

- Времето, в което живеем рязко се различава от всички други епохи преди нас. В резултат на невероятното развитие на технологичната революция, светът около нас се променя с немислими преди това темпове, а това означава, че доминацията на европейския тип цивилизация може да бъде застрашена много по-рано отколкото сме очаквали. Английският историк Питър Франкопан в своята книга “Пътят на коприната - нова история на света” (2015 г.) пише: “Светът около нас се променя. Влизайки в една епоха, в която политическото и икономическо господство на Запада е подложено на натиск, изпитваме тревожно чувство на несигурност. Докато размишляваме откъде може да дойде следващата заплаха, как да се справим по най-добрия начин с религиозния екстремизъм или как да преговаряме със страни, които изглежда не желаят да зачитат международното право, в Азия безшумно се създават или по-скоро се възстановяват стари мрежи и връзки. Пътят на коприната се въздига отново.”

Франкопан не просто предупреждава за възраждането на азиатските икономики. Той предупреждава за новата роля на Запада, роля за която той може да се окаже неподготвен.

- През цялото време говорите за Европа, а не за Европейския съюз. Умишлено ли правите това? Доколкото все пак не всички европейски държави са членки на ЕС, а един от най-важните членове на съюза - Великобритания, е на път да го напусне.

- Каква ще е съдбата на Шотландия или Северна Ирландия, предстои да видим. Но на мен лично Англия много ще ми липсва - на фона на континентална Европа, чиято история е доминирана от невъздържаност, екзалтации и революции, със своята сдържаност и привързаност към традициите Англия като “гувернантката на Европа” винаги е охлаждала континенталните страсти.

Но нека се върна на вашето питане. То има съвсем пряка връзка с основния въпрос, който се разисква днес: в криза ли е ЕС? Ако приемем, че днешните проблеми на ЕС могат да се дефинират като криза, веднага трябва да се запитаме дали това е институционална, или екзистенциална криза. Ако е институционална криза, тя засяга ЕС като институция, като обединение на държави. Ако е екзистенциална криза, това би означавало, че европейският цивилизационен модел вече се е изчерпал. Въпреки злорадите нашепвания на враговете на този модел - това съвсем не е вярно. В противен случай, враговете на “свръхлибералната и агонизираща” Европа

нямаше да избират

местоживеенето си

в Лондон, Париж

или Барселона. Няма съмнение, че проблемите са все още само институционални и затова те могат да бъдат решени.

- Т.е. България е направила правилния “цивилизационен избор”?

- В това няма никакво съмнение. Но когато говорим за цивилизационен избор, трябва да имаме предвид не само институционалната рамка на ЕС, а цялостния модел на развитие на Европа. Във всички периоди от своето следосвобожденско развитие и българският политически елит, и българският народ са следвали пътя на “европеизирането” на България - и в областта на изграждането на държавните институции (справка Търновската конституция), и в областта на стопанското развитие на страната ни, и в областта на архитектурата (справка главните улици на българските градове), та даже и в модата (дамските шапки и мъжките бомбета, къщната подредба алафранга). Дори горчивата фраза на Алеко: “Европейци сме, ама все не сме до там”, показва ако не истинско европейско самочувствие, то поне очевидното желание за европеизиране. Това, което искам да кажа, е, че членството на България в ЕС не е отклонение от следваната от страната ни историческа посока след Освобождението - отклонение от тази посока беше 45-годишният комунистически режим, чието наследство и пропагандни клишета и досега пречат на много българи да видят очевидното.

В стремежа си да осъществи националния си идеал страната ни участва в две световни войни на страната на губещите. И преди Първата, и преди Втората световна война

българският политически

елит е изправен пред

мъчителен избор -

с Германия или с Англия и Франция. Такава е била съдбата на малките държави, изправени пред вечния въпрос с кого от великите сили да се съюзят, защото историята на Европа е всъщност история на коалициите. След Втората световна война, вместо да се съюзяват едни срещу други европейските държави създадоха една общоевропейска коалиция - Европейски съюз, и България е негов член.

Няма нужда да избира с кого и срещу кого да воюва, а това е наистина историческо събитие. Ама в момента членките на ЕС имали остри спорове помежду си! Спорове нямаше само в Съветския съюз. Колкото повече спорове има в Европейския съюз, толкова по-добре. Лицемерната загриженост за “противоречията” в ЕС от страна на известни авторитарни лидери е неуместна. В привидната крехкост на демократичните държави е всъщност тяхната сила. Спомнете си внушаващата страх монолитност на СССР и в същото време “раздираният” от стачки, демонстрации и политически кризи Запад. Е, Съветският съюз рухна, а западните демокрации продължават да съществуват.

Друг е въпросът, че нищо не е вечно, че за всичко трябва да се полагат много усилия. Самото създаване на ЕС е струвало изключителни усилия. Няма да повярвате какво е казал един от бащите основатели на съюза - Жан Моне. “Европа никога не е съществувала.

Хората трябва искрено да създадат Европа”. И той е бил абсолютно прав - четири века преди него забележителният му сънародник Монтен отбелязал горчиво, че “не съществува по-голяма вражда от враждата между християни и християни”, а само 8 г. преди Римските договори от 1957 г., от които се роди обединена Европа, германци, французи, англичани, белгийци се избиваха взаимно по време на Втората световна война.

Днешният Европейски съюз не е получен даром от гражданите на страните членки, създаден е от хора с мъдрост, визия и отговорност, а неговото съхранение и развитие ще изискват вероятно повече усилия от усилията, вложени за създаването му.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Бойко Борисов: Рокади в правителството ще има, просто сега не е моментът да ги правя (Обзор)

Преди 2 години им казах - заповядайте, направете правителство. Сега протестите не са същите. Надявам се да спрат, нали цените на горивата падат Акция “Олигарх” няма, но искрено се надявам съдебната система да доведе до край процесите, включително срещу политици Пратих инспектората на правосъдното министерство да провери бонусите в Търговския

Ева Майдел: От май 2019 г. всички в ЕС ще получават есемес, ако са в риск от терор или бедствие

В Белгия сметката ми за мобилен телефон е доста по-ниска от тази за българския ми джиесем - с тавана на цените това ще се промени Изключителен успех е, че имаме ясен срок, в който мониторингът да отпадне догодина. В момента държави като Унгария и Полша имат много по-голяма  нужда такъв доклад да бъде прилаган за тях,

Румен Стоянов: Общинските кметове действат като деребеи, трябва закон, който да ги спре

Харча заплатата си за улични ремонти, казва кметът на Калофер  - Г-н Стоянов, защо се стигна до бунт на малките кметове, които обявиха, че излизат на жълтите павета на 10 ноември? Вие бяхте сред основните организатори. - Протестът не се състоя заради срещата с премиера Бойко Борисов на 12 ноември. Недоволството ни зрееше от години заради липса на

Антон Антонов: Електронна винетка може да се купи и 5 минути преди пътуване

Почти невъзможно е да има нарушители, защото 105 автомобила и 295 рамки по пътищата ще контролират Шофьор без винетка ще може да продължи пътуването в рамките на 24 часа, след като плати такса Преобразуване на валиден хартиен стикер след 1 януари в електронен формат е препоръчително, казва Антон Антонов директор на Националното толуправление

Александър Сиди: Анонимен сайт с позорящо съдържание да се закрива

Разпад на коалицията “Обединени патриоти” няма, казва в интервю депутатът от ВМРО - Г-н Сиди, защо ВМРО написа закон срещу фалшивите новини? - Защото фалшивите новини са отвратително явление и това е една борба, която се води от всички демократични общества в Европа и извън нея. Европейската комисия обаче сега има идея да се бори с явлението с

Шкумбата: За пръв път като срещнах Любо Ганев, разбиваше през нощта вратата на къщата си с чук

Любо Ганев: Преди много си удрях главата и съм се научил да си създавам удобства Димитър Туджаров-Шкумбата и Любо Ганев: Подредбата на звездите е еднаква за двама звездни българи. Димитър Туджаров-Шкумбата и Любо Ганев са родени на една и съща дата - 6 ноември. Астралните близнаци се познават от над 30 г. Преди месец Шкумбата навърши 64 г.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Правда Найденова и Добри Данков: Да се учи приложна математика - децата да смятат прости неща, които са им нужни в живота

Нашият предмет става машина за пари - модерно е да си на състезания, но само 15% от учениците имат способности за тях, казват преподавателите Още акценти До пети клас родителите трябва да са активни в домашните, после учениците сами да се справят Масовият успех ще дойде, ако адаптираме учебниците на Западна Европа и САЩ Преди години учителят

Светлана Захарова: Балетът ви е на високо ниво, харесва ми атмосферата в София

В Русия няма как да се занимаваш с нашето изкуство между другото, казва световноизвестната балерина Светлана Юриевна, вече за трети път гостувате в България – веднъж в самостоятелния спектакъл “Аморе” и два пъти в спектакли на Софийската опера и балет. Толкова ли ви харесва балетната трупа в София? - Да.

ЕНП избра Вебер да оглави ЕК. Той пред "24 часа": Искам България в Шенген сега!

Конгресът на ЕНП в Хелзинки току-що избра Манфред Вебер за кандидат за председател на Европейската комисия от следващата година. - Г-н Вебер, кои ще са вашите предизвикателства, като председател на Европейската комисия, за какъвто току-що получихте невероятните 492 гласа на конгреса на Европейската народна партия?

Кирил Бошов: Преди да купува кола, всеки ще получава бързо и лесно информация за нейните малус характеристики

70% бонус и 400% малус е силно наложена в света. Не виждам защо нещо, което работи на други пазари, да не може да работи и на нашия Равният старт в “Бонус-малус” е възможността, която се дава на добрите шофьори да останат такива, а на “лошите” - да променят поведението си. Всяко бъдещо нарушение ще ви води в по-висока категория Хайде,

Милена Стоева, председател на съвета на директорите на "Инерком България": Не желаем да бъдем замесвани в политически интриги

 - Г-жо Стоева, „Инерком“ пусна нарочно изявление, в което опровергава твърденията на депутата г-жа Елена Йончева. Обикновено не реагирате на изявления на политици, защо го правите сега? - На първо място смятам, че намесата на политици в една бизнес сделка е недопустима. „Инерком“ запази достойно мълчание в продължение на месеци,

Мирослав Мазнев: Заради неоснователни обжалвания проекти са забавени с общо над 32 години

Работим на най-ниски цени и това за нас определено не е гордост Има над 2000 санирани обекта, а установените нередности са едва в 1% Да се опорочава трудът на строителя е крайно обидно, казва Мирослав Мазнев изпълнителен директор на Камарата на строителите в България - Наскоро отбелязахте професионалния си празник, г-н Мазнев.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber