Какво съединяваме, като няма единение?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7042533 Какво съединяваме, като няма единение? Какво съединяваме, като няма единение? www.24chasa.bg

Празниците станаха едни поредни слети неработни дни и - тъжно - дори вече на трапеза не се събираме дружно. Затънали в грижи и пристрастия, сме все по-разединени

Съединение иде от единност. С представката “съ” означаваме съпричастие, съмишлие, сътрудничество, съпреживяване, съчувствие, съжителство. Всичко, що е общо дело в името на обща цел. И общо бъдеще.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия не е просто дата в календара, отбелязана като национален празник. То Е национален празник. И като такъв се чества къде повече, къде по-малко тържествено. Най-масово в социалните мрежи. Там всеки “крещи” с главни букви “Честит празник, българи!” над литографията на Николай Павлович “Съединена България” - обикновено колажирана на фона на трибагреника, овенчана с рамка от рози, шевици и пушки, коне и юнаци и задължителния надпис “Съединението прави силата”. Настрана колцина знаят чия е литографията и че е литография. Настрана колцина знаят откъде иде “тази девиза”, както би се изразил проф. Иван Шишманов.

Някак неусетно свикнахме да отбелязваме делниците и празниците си в своя виртуален живот. Социото ни се свежда до това да споделяме ежедневно радост и тъга, богатство и бедност, здраве и болест в таймлайна си и да СЪчувстваме и

СЪпреживяваме

от екрана на

компютъра

или телефона. Особено по Големи празници. Нещо като - ставаш сутрин, правиш тоалета си и вместо на казионна манифестация под раздадени по списък знамена и плакати, копваш картинка от гугъл и пишеш статус, приветстващ цялата ти френдлиста с тържествения исторически ден. После...

После може да поналайкваш и да прокоментираш честитките на по-първите ти френдове или поне на тези, дето първи ти излизат по подразбиране в новините. Можеш да си доспиш, щото е почивен ден, да си допиеш кафето. Разполагаш с времето и желанията си.

Абе празник, ама вече си се аднал тържествено и просто са едни поредни сляти неработни дни Много пъти съм писала, и не само писала, ами съм се и възмущавала къде отидоха празниците ни. Кой, кога и как

ги превърна в

почивници,

по термина на един о Бозе почивший бивш политик. Леко назидателно съм се отнасяла към хората и фактите, че дай ни празник, та да се наредим дружно край трапезата, да се наядем и напием като невидели под звуците на “Бяла роза” или “Гърди си с рози накичи”.

И по времето на манифестациите беше така. Минаваш в стройни карета, махаш с карамфилчета пред официалните трибуни, пък в първата пресечка предаваш знамената и плакатите и се прегрупираш къмто парка, кафенето, или бързаш у дома за празничната трапеза. С роднините, тавите и дамаджаните. Или със съседите, мезетата и бутилките. Ве-сел-ба.

В деня на Съединението ми се обади един-единствен приятел, за да ми честити празника. Преди всичко, защото е почивен ден и да се видим, но и защото не можем да преодолеем домашното си възпитание да се поздравим по случай. И докато говорехме делнични неща, констатирах за себе си, че народът вече дори на трапеза не сяда празнично. Да, слял си е народът по един или друг начин дните, та да му се получат цели четири почивни, да, едни са отпрашили за морето, други за Гърция, трети за родните си места, от панелките се носи есенният мирис на печени чушки, пустичко по софийските улици, ден като другите - бавен, прашасал. Никакво съединение, дори на две съдби човешки, на два рода и на две тумби приятели. А празнуваме 133 г. от Съединението на България. Разединени, всеки с грижите си, с пристрастията си, с възгледите си, защо, бе? Няма празнични обяди, няма празнични обреди, няма хора, седнали рамо до рамо, всеки гледа в собственото си дворче, безрадостно се точи един от най-тържествените български празници.

Допреди няколко години се чуваше музика и глъчка от съседните апартаменти, стълбището миришеше на пържени кюфтета, по асансьора се разнасяха купи и тенджери, допреди няколко години на Нова година играехме хоро на стълбите и се чукахме с шампанско. Не сме се изпокарали, същите сме си, само дето

някак престанахме да се

събираме с повод и без повод

Къде ни отиде единението - по комшийски, по колегиално, по приятелски? Няма по-тъжно нещо от народ, който дори на трапеза не се сбира дружно, камо ли на площад или мегдан да се сбере, без предварителна организация в социалните мрежи. То и с организация толкоз се събира. Стотина души - да тропнат българско хоро я по Йордановден, я по Рила и Пирин, я по “Витошка”, колкото да станат трън в очите на виртуално ангажираното народонаселение... Къде ни отидоха празниците, скъпи СЪотечественици, драги СЪнародници и обикновени СЪжители на тази територия, която е нашата България? Единяваме се поединично, “съ-”-то изпадна, без да се усетим. На каква сила да се надяваме?!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Ето пълния текст на доклада на Еврокомисията за напредъка на България

Европейската комисия публикува поредния си доклад по т.нар. мониторинг за борбата с корупцията и организираната престъпност и реформата на правораздаването в България. Вижте пълния текста на доклада ТУК

Защо германци мечтаят да заживеят в чужбина

Всеки втори германец, или 55%, е готов да напусне родината си. Една трета в тази група - завинаги. Това показва проучване на института YouGov. 13% от анкетираните си представят живот зад граница от 2 до 5 г., а 9% - не повече от 1 г. Най-много кандидат-емигранти има сред германците над 55 г. Младите между 18 и 24 г.

Истинското политическо разделение в Германия е между поколенията

Берлин - Германия е странна държава, стане ли дума за добри новини за самата нея - тя е прекалено притеснителна и се взема твърде насериозно, че да приеме, че някой се опитва да я види в положителна светлина. Всеки път, когато чуждестранен вестник пише за германско научно постижение или за речните сърфисти в Мюнхен, или за хипстърите в Берлин,

Защо протестът се пренасочи от цени към всичко

Организираните по фейсбук улични протести в почивния ден, в които се включиха хора от 30 града в страната са темата, по която се обърнахме за коментар към историка проф. Драгомир Драганов и политолога Георги Харизанов. Зададохме им въпросите: 1. Какво предизвика неделните протести? 2. Коментарът ви за исканията на протестиращите? 3.

Тръгва с основателен въпрос, после идват политинженерите

Организираните по фейсбук улични протести в почивния ден, в които се включиха хора от 30 града в страната са темата, по която се обърнахме за коментар към историка проф. Драгомир Драганов и политолога Георги Харизанов. Зададохме им въпросите: 1. Какво предизвика неделните протести? 2. Коментарът ви за исканията на протестиращите? 3.

Използват Радев като маша

Ако си е повярвал, че е незаобиколим фактор, съветът към него е: “Приземяване” Ако националното достойнство и политическият морал си имаха къща, президентът Радев със сигурност е чел снощното си обръщение от мазето. Президентът по конституция олицетворява единството на нацията и беше избран в свободни,

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Няма по-хубаво от това президентът да разединява елита от масите

Не виждам Радев да е казал нещо грешно За мен няма никакъв проблем в констатациите на президента, изречени в изявлението му в навечерието на 10 ноември. Повече от ясно е, че демокрацията у нас е дефектна, и не само в последно време. Напоследък обаче стана съвсем очевидно, че ключови институции - имам предвид парламента,

Световните лидери разкритикуваха национализма в Париж и изолираха Тръмп

За президента Доналд Тръмп в Париж "Америка на първо място" до голяма степен бе равносилно на "Америка сама". На церемонията по отбелязването на стогодишнината от края на Първата световна война президентът, който гордо се самоопределя като "националист", бе изолиран дори на континент, където неговата марка популизъм е във възход.

Мотото на Желю Желев “Човек сам създава себе си!” е подходящо и за кацащи, и за излитащи

Още щом излезе “Фашизмът”, знаехме, че в България има личност, достойна за идни дни Нашето предложение* аерогара София да се казва “Желю Желев" е изпратено до президента преди половин година Писмото е искане за диалог по въпроса. Огласихме го сега, след като достатъчно дълго чакахме, за да получим подкрепа или възражения.

Да живее 10 ноември, или за вредата от елитните училища

Демократичният идеал изисква да се дава еднаква база знания на всички деца - независимо дали са бедни, или богати Двама от най-изявените учители по математика предложиха тъй да се променят учебните програми, щото, учейки математика, зрелостниците да придобиват практическите умения сами да сметнат лихва с капитализация и площта на тапетите,

Защо ни е да репресираме нашите майки

Плачем от ниската раждаемост и от демографския срив в държавата, но изведнъж заради отказан от съда на ЕС в Люксембург платен годишен отпуск на румънска майка на работа след майчинство решаваме да “подгоним” и българските майки. Да им отрежем правото на платен годишен отпуск след майчинство и да им съкратим самото майчинство.

Цапащите коли да плащат повече, е добра новина*

Жалко е, че промяната влезе в клишето “пак вдигат данъците” Добра новина. След дълги битки най-сетне принципът на данъчното облагане на колите се промени. Колите вече ще се облагат на принципа “замърсителят плаща”. Разликите в данъците няма да са драматични, те по-скоро ще изпратят “данъчен сигнал” към купувачите и ще имат ефекта на икономика на

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber