Не сравнявайте емигрантските пари с чуждите инвестиции

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7037572 Не сравнявайте емигрантските пари с чуждите инвестиции Не сравнявайте емигрантските пари с чуждите инвестиции www.24chasa.bg

Това, че имаме два потока приходи, не значи, че са с една и съща цел

Емигрантските пари са повече от тези, които вкараха чуждите инвеститори у нас, гръмнаха медиите тези дни. Повод стана анализ на Българската стопанска камара, според който през 2017 г. преводите на българите зад граница възлизат на 2,2 млрд. лв., а преките чуждестранни инвестиции - 1,8 млрд. лв.

Според мен обаче двата ресурса не бива да се сравняват. Защото това, че имаме два потока на приходи, не означава, че те са с една и съща цел. Инвестицията си е инвестиция в капитал на компания, която след това се трансформира и в покупка на сгради, машини, съоръжения, в изплащане на заплати, т.е. има икономическо предназначение. Докато парите на емигрантите

не може да се

третират пряко

като инвестиция Ако те се използват за стартиране на нов бизнес, за покупка на къща, сграда, машини, кола, може да се смятат за такава. От друга страна обаче, парите от близки в емиграция може да допълват доходи на домакинства, какъвто, изглежда, е масовият случай. Така използвани, те вече не са инвестиция, а разход за потребление. Затова прякото сравнение между двете - емигранските пари и инвестициите, не е съвсем точно. Съгласен съм единствено, че показват някаква тенденция, но тя трябва да се постави в контекст.

Естествено е емигрантските пари, изпратени до Българи,я да растат, тъй като броят на наши сънародници, живеещи извън България, се увеличава. През 2007 г., когато влязохме в европейското семейство, те бяха доста по-малко, защото тогава имаше времеви ограничения за работа на българи в различни страни от ЕС. Впоследствие тези забрани изчезнаха, съответно и възможностите на хората да работят там нараснаха, а оттам нараснаха и възможностите им да връщат обратно пари в икономиката ни. Въпреки всичко това нетната миграция намалява, което означава, че

след няколко

години притокът

на средства

от българи в

чужбина може

да намалее

От друга страна, онова, което се наблюдава при инвестициите, не е проблем само на България, а европейски проблем. Към разрешаването му неслучайно са насочени различни европейски програми за насърчаване на инвестициите през последните години. Затова да се твърди, че България изостава в това отношение, че не е атрактивна и затова инвестициите отиват другаде, не е съвсем коректно. За сметка на това през последните години наблюдаваме

нарастване на

вътрешните

инвестиции Естествено, провеждането на реформи може да подобри условията за правене на бизнес, а оттам - да наблюдаваме ръст при вътрешните и външните инвестиции, но не може да се очаква да достигнат нивата си от 2006-2008 г.

Неотдавна излязоха данни, че на българската икономика не достигат около 500 хиляди инженери и средни технически кадри, което пък пречело на чуждите инвеститори да разширят бизнеса си у нас. Да, ето това е наистина сериозен проблем. Структурата на една икономика се променя бавно, не може да стане от днес за утре. Затова

дефицитът на

квалифицирана

работна ръка - такава, каквато бизнесът иска и търси, определено е пречка пред разширяването му. Ако нямахме този проблем т.е. имахме свободна работна ръка и бизнесът искаше да инвестира, можехме да постигнем по-висок икономически растеж. Така е, когато гледаме на нещата статично.

Какво обаче подсказва динамичният поглед? Показва например, че при недостиг на квалифицирана и способна работна ръка бизнесът лека-полека се настройва към тази ситуация и търси алтернативи. Една от тях е инвестирането в машинизация на производството - нещо, което от доста години наблюдаваме в земеделието например. И което доведе до по-добро развитие на сектора, независимо че в него работят по-малко хора. Затова

не бива да

гледаме

черногледо

на проблема - ако в краткосрочна перспектива недостигът на кадри може да се окаже пречка пред икономиката ни, то в средно- и дългосрочен план това може да създаде нови възможности за инвестиции.

Нека не забравяме, че през 2007-2008 г. имахме сходен проблем - тогава също нямаше квалифицирани кадри и бизнесът бе принуден да се справи с това. Сега, макар условията на национално и международно ниво да са различни, бизнесът ще се нагоди и ще се преориентира или към други производства, или ще замени по някакъв начин липсващата работна ръка с машини.

Мнозина питат как с тези дефицити и с променената структура на икономиката кандидатстваме за еврозоната. Според мен обаче не бива да бъдем песимисти. Например преработващата ни промишленост се развива много добре, износът на стоки и услуги също се променя към по-добро в сравнение с времето преди 10 г. Наблюдаваме постоянно увеличение на стоките с по-висока добавена стойност, което означава, че икономиката ни се трансформира и развива. Каква ще бъде тя след 5 или 10 г., когато дойде моментът за влизане на България в еврозоната, на този етап няма как да се знае.

Колкото до влизането ни в еврозоната, правителството е поело ангажименти за реформи през следващите 12 месеца. Ако си свърши работата и европейските ни партньори са доволни, ще направим първа стъпка към еврозоната. Но да не се заблуждаваме, че ще приемем еврото след 1-2 г. Вероятно ще бъдем допуснати в Механизма на обменните курсове, т.нар. ERM II. Оттам нататък ще продължаваме с реформите, за да постигнем устойчиво необходимите критерии за влизане в еврозоната. Но кога ще стане, каква ще е икономиката тогава, какви ще са демографските показатели, доходите, структурата на населението, предстои да видим.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Щаб “24 часа”: сценариите след вота

Час преди края на изборния ден “24 часа" се обърна към политолози и социолози да коментират финалните данни от екзитполовете с два въпроса. 1. Какво означава този резултат от изборите за Европейски парламент? 2. Какви са сценариите след тях в българския политически живот? Ето коментарите им. Доц.

Вижте кой колко взе на предишните евроизбори

Вижте на графиката резултатите от предишните български избори за Европейски парламент - през 2007 година, през 2009 година и през 2014 година. На вотът, състоял се 20 май 2007 г. ЦИК отчита избирателна активност от 28,6% към 19 часа. Броят на действителните бюлетини е 1 937 696. На 7 юни 2009 година България отново гласува на избори за Европейски

18-годишните - добре информирани, без идоли, самотни сред фейсбук приятели

Какво отличава поколението на сегашните абитуриенти Абитуриентските балове за поредна година ни заливат с шум, красота, купони и немалко кич. Още едно ново поколение млади хора навлиза в живота. Да им пожелаем смелост, дързост, устрем, защото те са нашето бъдеще. Те трябва и ще променят живота ни. А какви са те днес?

Марта Вачкова: Да не гласуваш, е най-безотговорното нещо

Трябва да гласуваме най-малкото защото имаме право на това. От малкото права, които все още имаме. Никой, който не е гласувал, няма право да ми каже, че от нещо е недоволен. Никой няма право да мрънка, да плаче, да плюе, да скандира, да ходи на площади, ако преди това не е гласувал. Ако си гласувал, вече може да заявяваш мнението си.

Теодосий Теодосиев: Образователен ценз за правото да гласуваш, не може неграмотни да решават съдбата ни

Убеден съм, че гласът на професора и гласът на неграмотния на едни избори не могат да бъдат равни, те не трябва да имат еднаква тежест. Неграмотният не чете, не знае, не се интересува и няма никаква информация, а решава съдбата на България. С други думи, аз съм привърженик на въвеждането на образователен ценз у нас за правото да гласуваш.

Как, на кого и колко Европа помогна тук в тези избори?

Борисов е човекът, когото ЕНП и Меркел избраха да закрие кампанията на фаворита за бъдещ шеф на Европейската комисия Манфред Вебер Леви премиери от Европа дадоха рамо на Станишев, но не и на БСП Марешки най-близо до сърцето на Марин льо Пен На тези избори за Европейски парламент, които според мнозина са най-важните от учредяването на ЕС,

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Кристина Кръстева: Какво не знаете за евровота (Видео)

На тези избори водачът не е защитен  Тази неделя е важно, освен да отидем на църква, да минем и през тъмната стаичка, за да изберем Европарламента. Не си и помисляйте, че не е важно. Да знаете само колко хора мечтаят за тази привилегия. С 41% са се увеличили за година желаещите граждани на трети страни да пребивават в ЕС.

Операция “Побългаряване” в британската политика

Или как Фараж повтаря ефекта на Симеон II, че ще оправи нещата за 800 дни Преди 6 години един британски политик нагазва в калта на ромския квартал “Факултета”. Казва се Найджъл Фараж и е известен у нас основно като враг на българите и румънците, които искат да живеят във Великобритания. По онова време той е евродепутат и лидер на малката Партия

Евроизборите – фейкнюз, руски пари, Брекзит и крайнодесни

Популисти се очаква да вземат голяма част от местата в най-инфарктния вот в историята на ЕС Тези европейски избори са може би най-инфарктните в историята на ЕС за всички страни членки. За първи път в тях ще участва държава, която планира няколко месеца по-късно да напусне общността. И за първи път крайнодесни и популисти се очаква да вземат

Евроизбори 2019-а: Два сценария според прогнозите

Със и без ВМРО Според последни данни на изследователски център “Тренд” ГЕРБ печели 31,5% от гласовете, а БСП - 30,4%, като разликата между тях е 1,1%. Трета сила е ДПС с 12,8%. С шанс да изпрати представител в парламента е ВМРО с 5,8%, но е на ръба. “24 часа” се опита да се доближи до най-вероятния сценарий за изборите и разговаря с изборни

2014 г.: Евровотът прати 6-има депутати на ГЕРБ, 4-ма на БСП, 4-ма на ДПС, 2-ма за Бареков и ВМРО, 1 на реформаторите

Кои бяха изненадите преди 5 години Евроизборите от 25 май 2014 г. се помнят с няколко ярки резултата и изненади. Първо, ГЕРБ спечели 30,4% от гласовете и надбяга с 11,5% БСП, за която гласуваха 18,9 на сто от избирателите. Второ, този резултат беше в сериозно се размина с прогнозите на социолозите за равенство или лек превес на ГЕРБ или БСП.

Опасно тъпи родители са срещу марихуаната в час по философия

Познавам един човек, който в началото на 90-те години изглеждаше повече от перспективен. Умен, интелигентен, от много добро семейство, с исторически корени. Завърши английската гимназия, а после и право в Софийския университет. Но още тогава, в началото на 90-те, той започна яко да пуши марихуана. Не през уикенда. Не на партита, а всеки ден.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber