С един куршум няколко заека в опит новият политически сезон да се отърси от тежестите на стария
Август беше горещ не само като температурни стойности, но и като политически градус. Месецът започна със скандала около Бенчо Бенчев, продължи със срива на Търговския регистър, фалита на застрахователната компания “Олимпик” и ужасната трагедия с катастрофата край Своге.
За традиционно по-спокойния в политическо отношение август този път
летните жеги
не дадоха
комфорт на
управляващите,
а напротив. Опозицията поиска оставка на целия кабинет заради катастрофата, готвят се протести в началото на септември, а в същия момент Николай Колев-Босия продължава да гладува.
Нещо повече – обичайно при такива тежки пътни инциденти като при този в Своге вината и искането за справедливост се насочват към някое конкретно лице – шофьор или нарушител на правилата на пътя, предизвикал трагедия. Случаят край Своге обаче не се вписа в познатата ни рамка. За шофьора почти не се говори, а
основният фокус
е към
изпълнителите
на ремонта на пътя и държавните органи, отговарящи за контрола над изпълнението. Това позволи на опозицията да насочи своите критики директно към властта, а социалното напрежение започна да се прехвърля към управляващите.
Трите оставки за пореден път демонстрират типичния стил на Борисов да сваля напрежение с поемане на политическа отговорност чрез оставка на отговорните лица. Особеното на последните рокади е, че чрез тях
Борисов
решава в пакет
трупани напрежения от месеци, използвайки като повод трагедията около Своге.
Оставката на ресорния министър в лицето на Нанков без съмнение е пряка последица от трагичния инцидент от миналата седмица. Но промените не спряха дотук.
Министърът на вътрешните работи Валентин Радев в последната година показваше неубедителност в работата си. Показното убийство в Ботевград бе само част от това. Инициираният вот на недоверие от страна на БСП в сферата на сигурността обаче бетонира Валентин Радев за поне още няколко месеца на поста му. Но той продължаваше да стои като тежест на кабинета.
Ивайло Московски от своя страна беше обект на критики от няколко месеца, а гладната стачка на Николай Колев-Босия допълнително даваше аргументи за неговата смяна.
Или по друг начин казано – с един куршум няколко заека в опит новият политически сезон да се отърси от тежестите на стария.