Калин Калчев: Не е задължително всеки обект да минава през одит за пътна безопасност

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7030953 Калин Калчев: Не е задължително всеки обект да минава през одит за пътна безопасност Калин Калчев: Не е задължително всеки обект да минава през одит за пътна безопасност www.24chasa.bg

При приемането на един път е необходимо да се засили контролът, казва Калин Калчев, управител и проектант в “Алве Консулт”:

- Достатъчни ли са изискванията за безопасност при проектирането на пътищата, г-н Калчев?

- Според мен критериите за безопасност в нормативната база ги има, но може да се подобрят, когато започнем да проектираме път, например за рехабилитация. Там с цел максимално придържане към съществуващото положение трябва да влезем и да повторим дадени километри. За безопасността на един път е важна геометрията. Искаме или не, трябва да я повторим, за да избегнем допълнителни отчуждения. Те се правят единствено от възложителя, и то в краен случай, когато е жизненоважно. Когато проектираме, правим геодезия, заснемане, обходи на обекти, преценяваме кои са опасните участъци. Те налагат допълнителни мерки като добро отводняване, хоризонтална и вертикална сигнализация.

Не знам по каква причина обаче шофьорите не обръщат внимание на вертикалните знаци. Но последните години шумящите маркировки се оказаха ефективни.

Когато възложителят иска да се проектира един обект, той се стреми да получи икономически оправдан продукт. Въпреки че АПИ започна да търси не най-евтиния вариант, защото така качеството не е добро. Липсва обаче независимият контрол, когато се приема този продукт.

Необходимо е да

се увеличи

контролът по

безопасността

В България и на Запад това са одиторите по пътна безопасност, които трябва да прегледат проекта. Проблемът е, че те в по-голямата си част нямат опит. В България има няколко, които имат много добър опит и рутина, но нормативната ни база не ни задължава всеки обект да минава през одит за пътна безопасност.

- Какво на практика означава одит на път?

- Предполага се, че човекът, който извършва одита, е пътен инженер с изключително богат опит. С един оглед на обекта той преценява опасните места, предписва мерките, които трябва да се вземат, за да няма произшествия. Това са мерки като допълнителни сигнализация и ограничителни системи. Одиторът се явява контролен орган на проектанта.

- За кои пътища е задължителен този одит?

- Препоръчителен е за първи и втори клас, но е задължителен за пътища от трансевропейската мрежа. Одитът се прави на етап проектиране и на етап преди пускане в експлоатация. Има случаи обаче, когато нормативната база ни казва, че тук не е необходимо нещо. Но проектантът и одиторът трябва да преценят обстановката и дори нормативната база да не предвижда, да се вземат мерки за безопасност.

- Практика ли е, като не е задължително, да се предприемат по-сериозни мерки?

- Одитът по пътна безопасност бе засилен преди време, но последните 1-2 години по-скоро не. АПИ беше пуснала доста търгове да се правят одити по пътна безопасност. В тази област работи и Асоциацията по пътна безопасност. Досега всички говорихме за лоши пътища, а държавата се стреми да ги оправи. Но се оказва, че след като се оправи пътят, се увеличават ПТП-тата. Той става хубав и започваме да караме безобразно. През последните години се инвестира много в ремонт на пътищата и това е похвално.

- На кои проблеми проектантите обръщат особено внимание?

- Когато проектираме, ни се дават рамки, по които да се водим. В последно време се обръща голямо внимание на безопасността и много сериозно внимание на отводняването. На всички им стана ясно, че един път, за да функционира нормално и да му се запази максимално дълго функцията, трябва да се отводнява. Това е основният проблем, защото

отводняването

влоши ли се,

пътят бързо се

компрометира Започнаха да се вкарват доста нови технологии, които са заимствани от по-развитите страни, да се експериментира с нови материали.

- Какви са изискванията за материалите, които се влагат?

- За всяка асфалтова база има рецепти и всяка смес се изпитва.

В последните години започнаха да се полагат нови видове асфалтови смеси. Задължително се полагат полимермодифицирани битуми, които увеличават устойчивостта на температура. Влагат се геокомпозитни материали в основите на насипите и между асфалтовите пластове за заздравяването им. Качеството на бетона се повиши, включително и на ограничителните системи за пътищата. Оказва се, че те са много важни, когато са сложени на правилното място. В момента контролът от страна на АПИ откъм проектиране е на много високо ниво. Всеки обект минава прегледи, контроли, проверки.

- Къде тогава са проблемите?

- В нашата пътна мрежа има един проблем. Когато се връща собствеността на земите едно време, пътищата се оказват ощетени. В повечето случаи собствеността на пътя е буквално на ръба на настилката, така е върната навремето. Когато започнем да проектираме, трябва да го направим изцяло в имота на пътя. Ако оградата на къщата ви е крива и искате да я изправите, но влизате в имота на съседа, не може да го направите. С пътищата е подобно. Процедурите са почти невъзможни, затова, когато се прави ремонт, се стремим максимално да се придържаме към съществуващото положение. При новите пътища всичко е начисто и се прави, както трябва.

- Трябва ли нормативните изисквания да се променят, да бъдат по-конкретни?

- Няма как да стане с конкретика, всеки път е различен. Ако нормативите са толкова конкретни, те ще поставят ограничения. Ние ще си кажем “направили сме го по норматив”, но то няма да функционира. Ще доведе и до много бюрокрация. Сега те дават направлението и посоката, оттам нататък е проектантът, който трябва да чете и прилага нормите.

- Когато се пусне търг от АПИ, посочват ли се критерии за осигуряване на безопасност?

- Основното изискване при проектирането на един път е повишаване на безопасността на движение. Тук има няколко аспекта - добри хоризонтални елементи, добра равност, отводняване, сигнализация. Има спорове през последните години, че нормативната база е претрупана с изисквания за знаци. Когато има много знаци, хората започват да не им вярват. Представете си, че пътувате, идва знак, който ви казва, че следва опасен завой и ви ограничава скоростта. Намалявате, но завоят не е опасен. Малко след това ситуацията се повтаря. На следващия знак минавате, не намаляте, а знакът там е необходим и се стига до нещастия. Не трябва да се прекалява с безопасността, а да се преценява правилно.

- Къде са разписани тези аспекти за безопасност?

- Има нормативна база - за нормите за проектиране на пътища, има за маркировка и сигнализация. Оттам нататък проектантът преценява къде какво трябва да се сложи. Не казвам, че всичко е въпрос на преценка. Има случаи, в които е задължително - при вертикалната сигнализация например. Там се описва точно кога и какъв знак трябва да се сложи. Организацията на движение се съгласува задължително от КАТ.

На нас КАТ и

Пътна полиция

са ни контролен

орган

Имало е много случаи, в които те обръщат внимание на конкретни участъци, знаят къде е опасно. Знаците не се слагат просто така. В последните години в заданията за проекти се посочват участъците с висока концентрация на катастрофи. Още на етап документация се набляга, че в определен участък има нещо нередно. След това ние анализираме защо има такива участъци, каква е причината там да има катастрофи и вземаме мерки.

- Какво представляват тези анализи?

- Последният, който съм правил, беше за път от магистрала “Хемус” до Шумен. Там в участък с концентрация на ПТП се оказа, че дължината на рампата на въртене на напречните наклони е прекалено дълга и се получаваше аквапланинг. Той беше и причината за постоянни катастрофи.

Представете си, че вървите в права, напречният наклон е в едната посока. Когато отидете в крива, той се завърта на другата страна. При това въртене водата от единия ръб на настилката се прехвърля на другия. Времето за превъртането на наклона от минус до плюс трябва да е в определени граници, за да не се задържа вода. Когато това разстояние е дълго, се получават участъци с нулеви напречни наклони, по-дълги са. Пътували сте по магистрала и сте виждали как в кривите има улейчета с вода и тогава държите волана по-здраво, защото предните гуми треперят. Подобни участъци има и по “Тракия”, те бяха анализирани, заснети и оправени по-голямата част от тях.

- Какво смятате, че трябва да се промени в изискванията за проектирането в частта с пътната безопасност?

- В последните години ситуацията се подобрява. Проблемът в пътищата е, че всички се интересуваме от иновации, от чуждия опит, гледаме да не изоставаме. Но в едно направление изоставаме - контрола.

Нямаме

механизъм,

по който да

управляваме

пътната мрежа Всичко все още е на хартия, много малко е автоматизирана администрацията. Нямаме система, която да управлява пътната мрежа, да помни и да знаем къде какво е направено във всеки момент.

- Преди години как е било, не е имало и електронни системи?

- Навремето всеки път имаше паспорт - малък албум, в който се пише каква е настилката, с какви елементи и съоръжения е. Бяха включени и хоризонталните и вертикалните елементи, буквално целият скелет на пътя. За всеки един път. Когато дойде демокрацията, тези неща се поизгубиха, останаха много малко паспорти и те са на хартия. Липсва ни BIM (Building Information Modelling) - софтуер, който да управлява пътната мрежа. С него ще знаем във всеки момент какви са елементите, какво и кога е ремонтирано и от кого.

Няма да е необходимо безкрайно ровене, което не гарантира, че ще бъде намерено това, което търсим. Имаме ли такава система, мигновено ще знаем, ще ни светва, че някъде има проблем и трябва да вземем мерки. Ще знаем, че в даден участък инвестираме прекалено много за оправяне на настилка или там има твърде много катастрофи. Така държавата ще контролира къде колко средства се концентрират и са необходими по-сериозни мерки. Необходима е система, за която ще трябват средства, но те ще се възвърнат многократно.

CV

l Инж. Калин Калчев e управител и проектант на “Алве Консулт”

l Бил е проектант в “Ню ИТ и Инженеринг”.

l Дипломиран инженер от ВВТУ “Тодор Каблешков”, София специалност “Транспортно строителство”

l Ръководил е екипи при проектиране строителство на участъци от магистрала “Хемус”, “Струма”, Западната дъга на Софийски околовръстен път и др.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Асен Александров: Най-сетне на учителя се дава свобода той да е царят в клас, а не учебната програма

Атестирането е добър подход, трябва да се мисли и за стимули на тази база - сега разликата между най-добрия и най-лошия преподавател е до 30 лв. на месец, казва директорът на столичното 51-о средно училище "Елисавета Багряна" - Г-н Александров, защо трябва учителите да бъдат атестирани - за първи път се въвежда редовно оценяване на всеки 4 години

Кирил Добрев: Дребнавостта не отива на БСП и ако нещо е добро за София - като Мая Манолова, няма проблем да го подкрепим

Още акценти от интервюто със зам.-председателя на БСП: Само ние имаме вроден инстинкт да оставяме на заден план тяснопартийните си интереси. Изискваме обаче уважение и принципност В тази кампания ще изненадаме избирателя с изцяло ново поколение политици в БСП, готово да влезе сега в местната власт.

Румяна Коларова: Мая Манолова изчаква септемврийската социология и е нервна - името й се коментира прекалено рано

Още акценти от интервюто: Местните избори са вододелът - оттях зависи както бъдещето на ГЕРБ, така и на лидера на БСП Номинациите ще тръгнат след 15 септември. До тогава може да има промяна в нагласите България има нужда от конструктивна лява алтернатива. Иначе дясното ще започне да предлага социалните решения Слави Трифонов е пред

Емил Нешев: Единствени в ЕС сме без хеликоптер линейка, а ни трябват поне 5 за реакция в “златния час”

Още акценти от интервюто: Лятно време спасяването е само на ръце, колата стига, докъдето има път, казва шефът на Планинската спасителна служба Губят се хората, които подценяват планината Само през миналата седмица имахме 10 спасителни акции  Издирването на туристи може да струва и 150 хил. евро Тръгвайте към върховете с уважение и респект В

Николай Димитров: Промените в Несебър са видими и ярки, за мен най-важна е оценката на хората

Не само градът, а и съставните селища са живи и многолюдни, казва кметът на Несебър  Държа на проектите с директно отношение към подобряване на жизнените условия в общината Административното ръководство се старае да предоставя максимално качествени и достъпни услуги независимо от финансовия ресурс - Г-н Димитров,

Тихомир Безлов: Големи чужди разузнавания нямат проблем да получат наши лични данни

Хакерите на НАП - или анархисти на ХХI в., или гонят меркантилна цел - Хакнаха НАП, последва опит, но безуспешeн, да хакнат Комисията за защита на личните данни. Онзиден пък научихме, че измамници се възползват от ситуацията и се опитват да крадат пароли от банки чрез имейли. На какво да отдадем хакерската активност в горещото лято, г-н Безлов

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Гадателката на Берлускони: Ще има голяма икономическа криза и след 10 г. българите ще се върнат в родината

Европейският съюз ще се промени, чакат ни проблеми с еврото и успехи във футбола, прогнозира гадателката на Берлускони  - Теодора Стефанова - Според вашата прогноза българите от чужбина ще се завърнат обратно в България след 10 години... - Да, убедена съм, че ще се случи това. Една голяма маса българи, дори такива от смесени бракове,

Проф. Емил Ботев: Активна е сеизмичната зона в Гърция и Западна Турция, ние сме в период на затишие

-  Очакваме трус от Вранча, дано не е с магнитуд над 7,5, защото ще разлюлее сериозно северните ни райони - Ние сме си “отметнали” катастрофите по статистика в началото на миналия век - Проф. Ботев, да се плашим ли от труса с магнитуд 6 в Измир? Преди това в четвъртък там люля и 4,8, предните дни земетресения се усетиха в Гърция, а и в София.

Манолова: Кафявите лъжи срещу мен няма да ме спрат, а само ще ме амбицират, реша ли да се кандидатирам

Още акценти от интервюто с омбудсмана: Освен кандидата на “Спаси София” не съм чула някой друг да се е заявил. Кое  налага аз да го правя? Не аз се бавя, а някой много бърза. Не вярвайте на “източници до мен, които били наясно с моите планове” - съвсем не са Става все по-трудно, дори невъзможно да защитавам гражданите,

Д-р Стефан Панайотов: Синдромът на заучената безпомощност - когато всички ти казват, че не ставаш за нищо, е най-голямото зло за ромските квартали

С Тончо Токмакчиев правим форум театър - постановки със социални проблеми, които засега са неразрешими, казва лекарят - Д-р Панайотов, какво представлява форум театърът, който организирате в Сливен и който засега представяте основно пред ромската общност там? - Преди години бях в Сърбия, където гледах представление на форум театър.

Екатерина Захариева: Съседите ни осъзнаха, че с антибългарска политика не се печелят избори

Предвиждаме законови промени, които ще спестят на хората пари за посреднически услуги, казва външният министър - Г-жо министър, наскоро българската дипломация празнува своята 140-ата годишнина. С какво смятате, че вашият мандат като министър на външните работи ще бъде запомнен в историята? - Едва ли някой човек би посмял да си постави оценка от

Инж. Виолета Илиева: Чак от Плевен учители си търсят работа в Бургас

В някои училища заплатите стигат до 2000 лв., казва началникът на регионалния инспекторат по образование - Г-жo Илиева, в Бургас 50 млади хора се борят за едно учителско място, докато в държавата се търсят стотици педагози. Откъде този интерес към образованието? - Много фактори определят големия брой кандидати.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber