Ели Христова: Политиците не могат да мерят ръст с царя, затова се опитват да скъсат връзката му с България

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7027526 Ели Христова: Политиците не могат да мерят ръст с царя, затова се опитват да скъсат връзката му с България Ели Христова: Политиците не могат да мерят ръст с царя, затова се опитват да скъсат връзката му с България www.24chasa.bg

Още акценти от интервюто с адвокатката на царя:

Смайващо - за “Врана” съдът признава един нотариален акт за нищожен, а се позовава на него

Цар Фердинанд е купувал мястото парче по парче, строил е и стария, и новия дворец, и великолепния парк

През всички години на дела нито един съдебен състав не изслуша историческата експертиза за Интендантството. Вярно, че за право се държи и изпит по история, но самонадеяността на колегите е изумителна!

Таксите за съдебни дела са огромни и това е проблем не само за семейството на царя, но за всеки българин

Употребиха съда - знаят, че при това развитие той няма да има друг изход, освен да присъди в полза на държавата

Питайте премиера: Ако съдът ви вземе всичко, вие ще напуснете ли държавата?

- Г-жо Христова, подготвихте ли се вече да обжалвате решението на съда, че “Врана” не е на царя, а на държавата?

- Не съм влязла в контакт с г-н Сакскобургготски, но смятам, че задължително трябва да обжалваме. Надявам се, че следващата инстанция ще прозре внимателно както документите, така и нашите аргументи и ще стигне до извода, че държавата не е собственик, а наследниците на цар Борис III. Че реституцията е настъпила и по отношение на тях.

- Казахте, че казусът “Врана” е по-различен в сравнение с другите царски имоти. Защо?

- Докато за другите имоти на много места се появява Интендантството или негов служител като представител на княза при оформянето на документите за собственост, заради което различните състави на съда считаха, че то е действало в полза на държавата, а не на царя, то за “Врана” въобще не става въпрос за Интендантството. Цар Фердинанд е купувал мястото парче по парче, строил е и стария, и новия дворец, направил е този великолепен парк. В документите Интендантството се споменава във връзка със списъци на документите за собственост на царя, които то просто е съхранявало.

То може да се свърже по някакъв начин и заради нотариалния акт, който е бил съставен през 1928 г. в опит Интендантството да бъде признато за собственик с 30-годишно давностно владение върху имота. Но този акт не е подписан от нотариус Христо Омарбалиев - всички български юристи познават това име, този човек е светило по отношение на тази част от правото. Той отказва да подпише нотариалния акт и според мен това е недвусмислена гаранция, че отразеното в него по отношение на собствеността не е вярно.

Така че в случая по делото с “Врана” Интендантството няма никакво отношение. Това е едно от делата, в които най-ясно може да се проследи намерението на княз Фердинанд да купува частни имоти и да оформи частно имение. Голяма част от тази територия е била придобита от него чрез Никола Странски, който пък е купил имота на публична продан, утвърдена от тогавашния Върховен съд. С други думи - не е имало никакви съмнения, че не държавата го е купила на публичната продан, а частно лице. Не е имало нито един момент до 1947 г., в който този имот да е бил държавна собственост. И затова за мен е изключителен шок да видя такова становище на съда, което почива единствено на предварително създадени нагласи в полза на “обществения интерес”. Смятам, че общественият интерес е да бъде законно и справедливо, а не да се угоди на държавата.

- Смятате, че по делото “Врана” съдът се позовава на документ, който не е юридически издържан, така ли?

- Самият съд признава, че това е нищожен нотариален акт, но въпреки всичко казва, че го цени.

Но решението на съда е смайващо и от друга гледна точка - преди да влязат в сила реституционните закони, държавата е прехвърлила имота на Столична община. Това става по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация от 17 септември 1991 г. По силата на параграф 7 в него държавата е загубила правото си на собственост, а от ноември 1999 г. е съставен акт за частна общинска собственост.

- Тогава държавата в качеството си на каква води дела за “Врана”?

- Това е въпросът! Като на какъв субект се възстановява собственост на държавата, при положение,че дори неправилно да е бил възстановен този имот на Симеон Сакскобургготски и неговата сестра, той всъщност би трябвало да се върне в Столичната община, а не в държавата.

- Как тогава съдът допуска за разглеждане дело, по което държавата не би следвало да е ищец?

- Съдът обаче казва точно обратното - че държавата е собственик.

Груба грешка е, че през всички съдебни процеси нито един състав на съда не счете, че трябва да изслуша историческа експертиза по темата за Интендантството, която да включва специалисти по история на Третото българско царство. Само един от съдиите по делото за стопанството “Врана” беше казал, че се чувства подготвен по тази тема, но така или иначе не той постанови решението, защото там се смениха много съдии. Тази самонадеяност от страна на участващите в процесите лица, че познават историята достатъчно добре, за да могат да си направят изводите, доведе до този несправедлив резултат по отношение на царската реституция.

Вярно е, че всички, които сме кандидатствали право, сме държали изпит по история, но това не ни прави специалисти по тези въпроси. И съм убедена, че ако беше изслушана такава експертиза, щеше да се установи, че Интендантството е действало и за царя, в негов частен интерес, а не само в служба на професионалната му изява като владетел и ръководител на държавата. Че Интендантството е нещо по-особено от това, което го е определил съставът на ВКС в прословутото първо дело за царските имоти - за двореца “Кричим”.

А най-голямото безумство беше, че по силата на доскоро действаща норма решенията на ВКС имаха задължителна сила за останалите съдилища, когато разглеждат същите въпроси. Ние се опитвахме да изтъкнем пред съответните съдебни състави, че всяко дело, независимо че става дума за спор между едни и същи страни - държавата и наследниците на цар Борис III, е различно - различна тактическа обстановка, за възникването на различна собственост и т.н. Но нито един съд не пожела да ревизира това решение.

Ако се изследват всички тези исторически данни, с които разполагаме, неминуемо ще се стигне до извода, че тази свръхдържавна насоченост, която съдът се опитва да вмени на Интендантството, не е налице. И най-големият парадокс тук - излиза, че точно от момента, в който княз Фердинанд купува един имот и в съответния акт пише, че го купува лично за себе си чрез съответен пълномощник, и заплаща за това определена цена, съдът счита, че точно в същия момент Интендантството е завладяло този имот даже не за себе си, а за държавата, за да стане тя собственик. Това противоречи на всякаква житейска логика.

За съжаление, сега, когато след промяна в ГПК вече няма подобен дамоклиев меч над интересите на хората - едно и също решение да бъде мултиплицирано, без да се преценява неговото отношение и справедливост, по-голямата част от делата са приключили и не очаквам тази инерция да бъде преодоляна.

- Запознах те ли се вече с мотивите на съда по делото за “Врана”?

- Частично. Успях да видя оттук-оттам в интернет, тъй като решението не е качено още на сайта на съда.

- Оптимист ли сте, че при обжалване ще ви чуят?

- 10 г. бях оптимист. И силно се надявах, че колкото повече се разглеждат тези дела, се вниква повече и в документите, и в историческите факти. Както и в същността на това законодателство, което е предизвикателство за всички нас, съвременните юристи. Но това, което се случва напоследък, ме кара да бъда все по-голям песимист.

- Какво имате предвид?

- На българското правителство е даден срок до 13 септември да вземе отношение по жалбите на царя в Страсбург. Ние очаквахме, че в тези няколко месеца Министерството на правосъдието ще се свърже с г-н Сакскобургготски и неговата сестра или с техните пълномощници. Това обаче не стана. Няма юрист, който да не е наясно, че наложеният през 2009 г. мораториум от Народното събрание е незаконосъобразен. Той е потресаващ с това как една власт - законодателната, изземва функции на съдебната и на изпълнителната власт. Това на първо място ме кара да съм песимист. И другото е това решение за “Врана”, когато посегнаха вече на дома на царя.

- Защо това, че не са се свързали, ви кара да сте песимист?

- Защото за мен това е знак, че най-вероятно готвят становище, с което отричат правата на жалбоподателя да получи справедливост. А мораториумът е един акт на Народното събрание, който противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.

- А по делото за “Врана” ще стигнете ли до Страсбург?

- Това зависи от няколко неща. Първо, от волята на страните - дали г-н Сакскобургготски и неговата сестра ще искат да обжалват. Надявам се това да стане. Второ, зависи и от разноските по делата. Не е тайна, че държавните такси за водене на съдебни дела в България са много високи - 4% за първа инстанция, по 2% за въззивна и за касационна инстанция. Когато става въпрос за огромни искове - защото държавата тук е предявила претенции в размер на няколко милиона - ако бъдем осъдени, това ще са огромни суми само за държавни такси. Смятам, че това не само за конкретния казус, но и за много други граждани е една реална пречка за достъп до правосъдие. Но това е друга тема.

- Съдът отсъди, че царят ще получи 1 милион като добър стопанин на двореца “Врана” - това достатъчно ли е според вас, ще покрие ли неговите инвестиции?

- Вложените от царя средства са много повече. Тази сума, за която съдът е преценил, че следва да му бъде възстановена, е към определен период. Към днешна дата поддръжката на имота е увеличила разходите. Вече е реставриран целият първи етаж на двореца, за да се превърне в музей на Третото българско царство. В него са вложени огромни средства въпреки знанието, че няма да бъдат възстановени на царското семейство. Но те го правят, защото искат това за паметта на народа ни.

- Какво ще стане с парка “Врана”?

- Преди държавата да прехвърли имота на Столичната община, всичко е било в безобразно състояние. Общината е положила аварийни грижи. Едва след завръщането си царят възстановява напълно сградите. Столичната община се грижи за парка и се надявам, че ще продължи да го прави и няма да се демотивира от неяснотата на това решение до окончателното произнасяне на съда.

- Какво ще се случи с тези имоти, като ги вземе държавата?

- Не знам. Най-вероятно известно време нищо няма да се прави, след което ще си проличи кой иска да ги вземе.

- Съзирате нечий частен интерес зад тези усилия на държавата ли?

- Аз не съм го видяла този частен интерес, но много хора ме питат кой иска да вземе “Врана”. Те не вярват, че държавата го иска. Какво по-специално би могла да направи тя от това - паркът е отворен, организират се светски събития. Дворецът ще стане музей?

В случая може да действа и хубавата шопска поговорка “Не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле”. Те до такава степен са се съсредоточили върху това как да навредят на Симеон Сакскобургготски, че въобще не се интересуват дали биха могли да извлекат други ползи. И най-ужасното е, че не гледат като политици в бъдещето, а ги интересува само настоящето.

- Къде ще живее царят, ако му вземат “Врана”?

- Не мога да отговоря на този въпрос. Той е болезнен за мен, защото се бунтувам срещу тази безумна несправедливост. Не мога да си представя, ако вие зададете въпроса лично на него, той как би се почувствал!

- Така е, но това е въпрос, който в един момент ще стои на дневен ред. В Мадрид ли ще се върне?

- Не мога да кажа. Очевидно е за мен това, че една част от политическата класа - представители на различни партии, желаят да оставят без всякаква база или връзка царят и неговото семейство с България. Защото те по никакъв начин не могат да мерят ръст нито с авторитета на царя, нито с неговите заслуги спрямо българската държава. И се опитват да спечелят съревнованието с него по най-мерзкия начин - а именно, като го принудят да напусне държавата заради всички тези неща, които му причиниха.

- Възможно ли е това да се случи - той да напусне държавата?

- Не бих могла да преценявам от негова гледна точка. Не съм разговаряла с него, защото смятам, че това е изключително болезнен въпрос. Попитайте примерно премиера: “Ако съдът ви вземе всичко, вие ще напуснете ли държавата? Ще отидете ли да търсите подслон или препитание другаде?”

- Премиерът не е имал дом в чужбина.

- Откъде знаете? Никой не знае. Ние сме в нов век, хората могат да пътуват свободно, да придобиват собственост навсякъде.

Изключително разочарована съм, защото виждам как държавата предопредели своята служебна победа. Защото тя е тази, която трябваше да създаде законодателно решение, което не поражда колебание.

- Имаше идея да се пише закон за царските имоти, какво стана с нея?

- Очевидно това бе само идея и не се прави нищо, защото един подобен закон ще реши въпроса поне частично в полза на царя и сестра му. Според мен и колегите, които се занимаваме с царската реституция - Валя Гигова, Росен Томов, и сега действащият Закон за възстановяване на собствеността върху отнетите недвижими имоти в своята редакция от 1997 г. дава реална възможност случаят на царската реституция да бъде решен в полза на царя и на неговото семейство. За мен е изумително защо съдът така стеснително тълкува този закон. След като при налагането на мораториум през 2009 г. в решението на Народното събрание пише, че той се налага до приемането на закон, няма никакво съмнение, че парламентът и Министерският съвет са били длъжни да направят необходимото. Те не са го направили. Нещо повече - министърът на регионалното развитие тогава Росен Плевнелиев и министърът на земеделието Мирослав Найденов бяха тези, които заведоха делата от името на държавата в съда. С ясното съзнание, че при това положение съдът няма да има никакъв друг изход, освен да присъди в полза на държавата.

- Тоест всичко е политическа акция срещу царя?

- Да, според мен е така. Затова казвам, че употребиха съда, защото знаят, че при това развитие той няма да има абсолютно никакъв друг изход. И сега точно същите тези политици могат да претендират, че нищо лошо не са направили, защото има влезли в сила съдебни решения. Това е една лъжлива, псевдозаконност, която корумпира устоите на държавата.

Визитка

Родена на 25 юни 1967 г. в Силистра

Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет през 1990 г.

Специалист по гражданско право и по международни наследства

От 1992 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия

Личен адвокат на Симеон Сакскобургготски и на сестра му Мария Луиза Хробок

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Дончо Барбалов: Вдигаме глобите за некачествени ремонти в София и затягаме контрола над фирмите

За довеждащия транспорт до метрото няма да се плаща допълнителен билет, казва в интервю зам.-кметът по финанси, здравеопазване и транспорт на София Още акценти от интервюто:  Със 133 млн. лв. купуваме още автобуси, 15 електробуса, 13 трамвая и 10 метровлака Предлагаме 1,7 млрд. лв. бюджет. Ще инвестираме в столицата 632 млн. лв.

Деян Денев: На 9.II. лекарствата нито ще изчезнат, нито ще поскъпнат

Новата система за верификация на медикаментите ще увеличи сигурността за гражданите, обяснява Деян Денев - председател на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ) и изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет “Свети

Венцислав Караджов: Въвеждаме правила за защита на личните данни, това не е цензура

Нужен е регламент кога свободата на словото надделява над личната неприкосновеност, без него стигаме до лична преценка - Г-н Караджов, въвежда ли се цензура с промените в Закона за защита на личните данни? - Законът за защита на личните данни не въвежда ограничения или други форми на контрол върху словото,

Никола Василев: Нови мотриси - най-рано след пет години, сега ще вземем на лизинг

До половин година ще вкараме влаковете в график, казва изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" Още акценти Има голямо забавяне на обществени поръчки за закупуване на резервни части, има бягане от отговорност на почти всички нива  Минималният срок от заявка до стартиране на обществена поръчка е една година,

Цветан Цветанов: Целта е да запазим поне 6-има евродепутати, а защо не и 7

Със лидера на парламентарната група на ГЕРБ, зам.-председател на партията и шеф на националния й предизборен щаб разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА - Г-н Цветанов, вие възприемате ли се като майстор във висшия пилотаж, както ви определи Бойко Борисов на конференцията на ГЕРБ днес заради това, че потушавате напрежение в парламента?

Бойко Илиев: Цола Драгойчева заспа на спектакъл по стихове на Димитър Методиев

Театърът не може да бъде дотиран въобще. Той трябва да бъде дотиран заради Когато бях по разпределение, се роди синът ни Ники. Съпругата ми остана в София, пътувахме, носила го е като бебе по влаковете Той е режисьорът, основал първия частен театър у нас. Прави “Диалог” още преди падането на режима.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Боян Магдалинчев: По-добре ще е следващият главен прокурор да е от системата

Най-рано на 10 юли откриваме процедурата за избор на наследник на Сотир Цацаров Между 6 и 8 млн. лв. ще струва бившият механотехникум на столичния бул. “Ал. Стамболийски” да се превърне в съдебна сграда София много трудно може да се прекрои така, че делата на жителите на 32 села и 7 кметства да не се гледат вече в столицата,

Милена Велчева: Показах за първи път с дигитални средства Преображението на изложба в най-големия православен храм

Художничката получи втори “Златен витяз” на Славянския форум на изкуствата В навечерието на Коледа известната българска художничка Милена Велчева откри своя изложба в Москва. Изложбата е разгърната в прекрасната одухотворена обстановка на най-големия православен храм в света - “Христос Спасител”, в преддверието на залата на църковните събори.

Обмисляме по-дълга от изискваната гаранция за новия участък от магистрала “Хемус”

Няма да превъзлагаме на други фирми да строят, но може да наемем техника и специалисти, каза Стоян Беличев , който е изпълнителен директор на “Автомагистрали” ЕАД. Имаме амбиция да станем една от водещите компании в строителния сектор.  Разполагаме с капацитет да се справим със строителството на новите 134 км. Отделените 1,35 млрд. лв.

Тихомир Безлов: Ромските барони държат цели общности в "кръгова икономика", от която няма излизане

България е на по-предно място в класацията на “Икономист”, защото избягва крайностите в поведението си Ислямизацията на ромите не се случи. Не се сбъдна и едно от големите опасения - че ислямизираните роми ще се радикализират В живеещите на Запад ромски семейства се раждат по 1-2 деца и този модел се пренесе в някои цигански квартали и у нас В

Петър Кънчев: Детето трябва да търси първо родителя при проблем в интернет

Съвместният проект на “Виваком” и в. “24 часа” - “Образование 4.0” - си поставя амбициозната цел за дигитализация на образованието у нас. Идеята е уменията и активността на българските деца в интернет да се използват в рамките на учебния процес, като по този начин се повиши неговото качество и приложимост в живота.

Леона Асланова: Всеки над 18 г. трябва да знае как се оказва първа помощ при инсулт и инфаркт

Грамотността у нас е ниска - не се разпознават първите признаци и хората умират заради липса на информация, казва експертът по иновации - Вие сте експерт по иновации. Може ли да обясните какво означава това, госпожо Асланова? - Консултираме компании - малки, средни и големи, как и в коя сфера могат да бъдат различни и по-смели,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber