И след толкова много тежки инциденти пътниците пак пътуват без колани в автобусите
В България е така по принцип - след всяка тежка трагедия с човешки жертви започваме да търсим причините, да събираме от девет дерета вода, за да са налице оправдания защо отново и отново ни е сполетяла голяма беда.
И правилно търсим причините - както е и в случая с последната много страшна катастрофа край Своге, при която загинаха 16 души, а други най-малко десетима са тежко ранени. Защото научим ли причините, ще се опитаме да поправим допуснатите грешки, за да не се случва втори и трети път трагедия като тази с обърнатия в събота автобус.
Засега се обсъждат всякакви версии - от моментна разсеяност на шофьора до лош асфалт, дъжд и аквапланинг, грешно вземане на завоя и какво ли още не. Специалистите имат думата - ще ги изчакаме да направят своите проверки и експертизи, за да чуем заключенията им.
Но още на първо четене човек си мисли за една често допускана грешка - пътниците в автобусите по пътищата на страната пътуват често без колани. Веднъж, защото те изобщо липсват в някои автобуси. Втори път - защото според закона хем е задължително, хем не съвсем - отнася се само за тези автобуси, в които има колани. За онези без колани това правило важи, но няма как да се реализира. (Достойно за философски трактат.)
Трети път - пътуват си хората без колани, защото няма и кой знае какъв контрол на пътя. Я си представете, че КАТ вземе да спира всеки автобус на пътя и да проверява за колани. Защо тогава се учудваме, че не се слагат колани. Ами защото няма контрол... Омагьосан кръг.
За коланите в автобусите се заговори много след катастрофата на магистрала “Тракия” на 13 април 2018 г. Тогава след лошо изпреварване на лек автомобил (който бил бутнал автобуса) голямата машина се обърна в канавката, 6-има души загинаха, други 26 бяха ранени, от тях - тежко - седем човека. И този път нито имаше аквапланинг, нито сцеплението на асфалта е било лошо, дори и водачът на автобуса е бил трезвен и концентриран. Но пътниците са били без колани! Ако бяха спазили наредбите и правилата, поне половината от тях вероятно щяха да оцелеят и да са живи днес.
Впрочем подобна дискусия за колани във всички автобуси при разстояние над 30 км имаше и половин година преди трагедията на “Тракия” - през ноември 2017 г. Поводът беше тежката катастрофа, при която след удар на бус и камион край ловешкото село Микре загинаха 9 души - шофьорът и осем от незрящите пътници, които били на семинар. Та тогава, преди точно половин година пак обясняваха как всички автобуси ще са оборудвани задължително с колани, как можело дори пътник без колан да бъде свален от шофьора и така нататък все от списъка с добри намерения.
Добрите намерения обаче свършваха до заключението, че това със задължителното оборудване с колани ще стане до 5 години. Не е ли прекалено дълъг този гратисен период, какво има толкова да се чака, за да се сложат едни колани?! Ама било скъпо, собствениците на превозвачески фирми щели да потънат с милиони.
Е, добре, а сега, когато отново броим жертвите и те никак не са малко, кой ще изчислява какви са загубите и на чий гръб ще бъдат записани? Ясно е на чий - на гърба на жертвите и на техните близки.
Ако някой беше предупредил пенсионерите от Световрачене, че ще пътуват в автобус, в който седалките не са обезопасени с колани, че това е опасно за живота им, щяха ли тези пенсионери така бодро да влязат в пътуващия ковчег? Със сигурност поне половината от тях щяха да слязат, вместо да тръгват към манастира “Седемте престола”.
Сега след трагедията край Своге пак търсим статистиката, а тя показва, че за последните 10 години при 6 големи автобусни катастрофи са загинали 65 души.
Струва си да припомним какви бяха заключенията на експертите за най-тежката автобусна катастрофа от последните години - тази, при която неизправен автобус премаза богомолци, тръгнали към близкия манастир на Бакаджика край Ямбол през 2009 г.
На 28 май навръх Спасовден автобусът буквално излезе извън контрол, бяха премазани 18 души, имаше и много тежко ранени хора. Експертите по делото бяха категорични - гвоздей, тел и монета от 5 стотинки били поставени вместо важни части в двигателя. Ефективността на спирачките е била само 23%!
Та и преди 9 години режимът за автобусите уж беше затегнат, но явно недостатъчно.
При следващия тежък инцидент на 15 юни 2011 г. на магистрала “Тракия” автобус се удари в мантинелата и се преобърна, загинаха 8 души.
Горчиви уроци, платени с тежък кръвен данък, но случаите с човешки жертви отново се повтарят. Колко ли пъти още трябва да се изгорим, за да разберем, че правилата на пътя важат за всички и трябва да се изпълняват!
Колко още човешки живота трябва да се погубят, за да се научим, че пред закона всички са равни!
Не е сложно да има ред - достатъчно е правилата да не позволяват шикалкавене и изключения, както и да има ефективен контрол.
И точно затова нека първият закон, който депутатите ще приемат през есенната сесия, да бъде този за коланите в автобусите. Без да има никакъв гратисен период и без никакви изключения!
Ама превозвачите щели да протестират пред прозорците на Министерския съвет - нека си протестират, не ни пречат. В края на краищата става дума за опазването на живота на хората, а не за техните печалби. Щом искат да возят пътници и да печелят от това - ако обичат, да бъдат изправни.
А и ние, пътниците, може да направим нещо за собствената си безопасност - щом се качите в автобуса и там няма колани на седалките, слезте и си поискайте парите за билета обратно. Така поне ще знаете, че сте направили, каквото зависи от вас самите, за да се опазите.
Хайде тогава да видим как точно ще продължават да пътуват автобусите без колани. Съвсем никак, защото без пътници няма как.