Това не е фейлетон за Доналд Тръмп. Това е разказ на майката на един пубертет. Знаем, че пубертетът е сложна фаза от живота на всяка майка. На пубертета не му дреме. И също така, че дори и най-добрите родители в пубертета на отрочетата виждат какъв голям провал са били до тук. Най-важното е, когато детето влезе в пубертета, да не забравяш, че той ще мине. Па колко му е един пубертет – мандат-мандат и половина на Тръмп. С по-здрави нерви и малко алкохол, но на време, ще оцелеем. А хора, които могат да укротят домашен пубертет, все някога ще се справят и с един-два мандата на президент като Тръмп.
Най-важното е да знаем кога точно започва пубертетът. Напоследък е модерно да се говори за предпубертет, ранен пубертет, късен пубертет... Едно време на това състояние му казваха просто мъж. Истинският пубертет у дома обаче започва тогава, когато настъпят и някои неприятни промени. Тялото става друго, хормоните се побъркват, плаче се и от най-малкото, изпада се в истерии, започва пиенето на алкохол, някои даже посягат към наркотиците... При децата признаците са по-умерени. Общо-взето при тях всичко започва с леко окосмяване и репликата: „Не ми дреме!“ Моят син може да я произнася в продължение на 4 дни по над 400 различни начина. Изпитано е.
„Как мина училището днес, маме?“
„Не ми дреме!“
„Кога е класното по математика“
„Не ми дреме!“
„Недей да слагаш толкова много гел в косата си, чува се от долния етаж, когато я решиш.“
„Не ми дреме!“
Единственият начин да се отървете от тая реплика е просто да върнете слушалките, нищо, че уж сте ги изхвърлили от покрива. Ние у нас развихме собствен, семеен жестомимичен превод. Иначе може да минат и седмици, в които да няма никакъв контакт между родител и дете. Тоест от моя страна има, но пуберът със слушалките дори не забелязва. Вече мога обаче да вдигам истински скандал само с жестове! Както и да обяснявам геометрията. Преди да натъжа онези, на които пубертетът им предстои, ще кажа, че той си има и хубава страна. Трябва само да погледнеш към детето и да си кажеш: „Колко е хубаво, че вече не съм тийнейджър!“ Отминаха онези времена, в които, ако косата ми стои добре, то панталонът не е както трябва или обратното. Сега проблемите ми са къде-къде по-решими.
Другата важна реплика, по която можете да разберете, че пубертетът е настъпил, гласи: „Скука!“
„Как мина училището днес, маме?“
„Скукааа!“
„Кога е класното по математика?“
„Скука!“
„Недей да слагаш толкова гел, защото...“
„Скукаааа!“
Ще ви призная, горе-долу така си представям и разговорите в Белия дом. Съветниците: „Може би е добре да сперте да гледате сутрешни блокове, господин Президент, и да се концентрираме в работа?“
„Скукаааа!“
„Това с жените и къде сте ги сграбчвали... така не се говори особено пред публика!“
„Не ми дремее!“
И ако въпреки всички съвети, изведнъж отнякъде ти извъртят една двойка, цялото това не-ми-пука-поведение изчезва като ледена шапка на полюса и внезапно се започва с: „Ако има импийчмънт и ме свалят от поста, целият свят ще обеднее! Всички ще станат бедни!“ Това поне каза Тръмп миналата седмица. Преведено на обикновен пубертетски, е същото като репликата: „Ако не ми дадеш да си купя тази компютърна игра, ще умра и всички ще страдате! Ше плачете над студеното ми тяло, но ще е късно.“ И като гледам, Доналд съветниците си ги слуша точно толкова, колкото и един пубертет майка си. Даже и за прическата не ги е чул. „Господин президент, дали да не смените боята цвят „топъл лешник“ с нещо по-естествено? „Пепелив Стокхолм“? Не, моля ви, не мисля, че русото на Памела Андерсън е вашето... добре, но поне да го срешим във форма, различна от тази на каските за кърлинг“.
Не. Не работи. Но както и да е. С повечко алкохол, за по-чувствителните може и леки наркотици, ще го издържим пубертета. И мандатът също.