Младите ще се завръщат в България - има ниши за бизнес, това привлича

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6975516 Младите ще се завръщат в България - има ниши за бизнес, това привлича Младите ще се завръщат в България - има ниши за бизнес, това привлича www.24chasa.bg

Променя се отношението към децата като смисъл на живота - кариерата и пътуванията стават по-важни

Трябва да преодолеем стигмата на пенсионирането като изваждане на човек от строя и загуба на компетентността му, казва социоложката от "Тренд" Евелина Славкова

- Не драматизираме ли прекалено прогнозата на НСИ, че към края на тази година българите ще паднат под 7 милиона? Застаряващото население е болест на цяла Европа, не само на България, нали?

- Нормално е да драматизираме. Българинът е особено чувствителен към демографските показатели. Забележете, все още се сравнява и коментира броят на населението преди 1989 г. и сега. Затова, като заговорим, че се топим, че младите бягат, че раждаемостта ни е ниска, а населението - застаряващо, в нас се появява едно специфично чувство за несправедливост и виновни за това винаги са ни политиците. Само че ниските нива на раждаемост и по-високата средна продължителност на живота променят формата на възрастовата пирамида не само в България, но и в цяла Европа. Така че, да,

имаме феномен,

но не е само

български и решението му съвсем не е лесно. И негативните прогнози допълнително драматизират проблема.

- Според шефа на НСИ България днес има сравнително висока раждаемост в сравнение с 1997 г., когато удари дъното. Това решава ли ни проблема със застаряващото население и изчезването на младите примерно след 20 г.?

- Според прогнозата на ООН през 2050 г. населението на България ще наброява 5,4 млн. души, а през 2100 г. - едва 3,8 млн. България е и сред държавите в ЕС с най-висок процент на смъртност в Европейския съюз. Според Евростат за 10-годишен период населението ни е намаляло с над 400 хил. души. На фона на тези стряскащи цифри промяната в демографската картина няма как да се случи с магическа пръчка.

Най-важният фактор за демографския спад обаче не е икономически, а културен. И далеч не става дума само за България. Най-богатите държави в света по правило са с най-ниска раждаемост. Необходимо е само да се погледне демографската структура на страните от Северна Европа и да се сравни с тази на най-бедните държави. Африка бележи демографски бум, Индия - също.

Днес може да не ни прави толкова голямо впечатление, но с годините ще се оформи и още една генерационна пропаст - промяната в отношението към децата като ценност и като смисъл на живот. Да се развиваш в кариерата, да пътуваш, се превръща в много по-голяма ценност от това да създадеш семейство и деца. Този процес вече тече в развитите държави, тук ще се случи на много по-късен етап, но не трябва да бъде подценяван.

За съжаление, смъртността и миграцията към момента имат много по-голяма тежест в сравнение с нивата на раждаемост.

- Погледнато социологически, какъв ефект има от това, че т. нар. средно поколение - 30-45-годишни, у нас се е стопило в годините на прехода?

- През 2012 г. излезе едно проучване на КТ “Подкрепа”, според което по време на прехода от страната са емигрирали между 1,2 и 1,6 млн. българи. Голяма част от тези хора са в активна трудоспособна възраст. Като си дадем сметка, много сфери в България бяха лишени от включването на тези хора. Този дефицит, комбиниран с всички останали фактори, които коментирахме, са отговорите на въпросите защо чувстваме тези проблеми днес.

- В момента за година имаме 25 хиляди завръщащи се българи, заселващи се в България чужденци и 35 хиляди напускащи я българи. В какви демографски сценарии ще участват в бъдеще?

- Аз имам малко специфично мнение по тази тема, с което навярно малцина ще се съгласят, а мнозина по-скоро ще помислят за екзотично. Но съм убедена, че в следващите години част от първите поколения емигранти ще започнат да се завръщат. Защото те са с построена концепция за връщане към България. Това са емигрантите с формулата - отиваме, работим, издържаме семействата си, образоваме децата си и се връщаме в България. По-голямата част от заминалите, които извършват нискоквалифициран труд, не се осигуряват в страните, в които живеят, и като достигнат пенсионна възраст, ще им е по-изгодно да се върнат в България.

От друга страна, смятам, че някаква част от младите, които напускат, също ще се връщат тук. Тяхната концепция е по-различна - отиваме, учим, трупаме някакъв опит, капитал, контакти и се връщаме. А у нас има много неразработени бизнес ниши и възможности за добра работа. Това ще привлича. Дано прогнозата и наблюденията ми се окажат верни.

- Какви политики трябва да се приложат към множащата се група на пенсионерите - хора трудови, с професионален опит и капацитет, но които трудно си намират работа или се хващат на нискоквалифициран труд?

- Тези хора трябва да бъдат задържани на пазара на труда до този момент, до който се чувстват добре да работят. Виждаме пред какви проблеми ни изправя липсата на работна ръка. Трудно ще преодолеем дефицита на медицински сестри, лекари, учители, социални работници, специалисти в индустрията и т.н. Затова е необходимо насърчаване на бизнеса да наема такива хора. Трябва да бъде преодоляна стигмата на пенсионирането като изваждане на човек от строя, загуба на компетентността, на експертизата му. Така и пенсионерите, които имат желание да работят, и бизнесът, и държавата ще са доволни. Пенсионираните имат огромен опит и потенциал, който не трябва да бъде погубен.

- Наскоро четох прогноза, че през 2030 г. 30% от населението на България ще живее в София, а вероятно по-голямата част от българите ще са в големите градове. Какво ще стане със земеделието ни, със селото?

- Този процес е от доста време и нормален, защото структурата на българската икономика е променена. Например по времето на социализма делът на селското стопанство в България е бил няколко пъти по-голям от днешния. Днес

аграрният сектор

е 4% от БВП. 65%

от икономиката

ни е в сферата

на услугите

От друга страна, и вътрешната, и външната миграция са подхранвани от един основен аргумент - по-добър живот. Специфика на българското съзнание е, че на миграцията се гледа като на неуспех на обществото и най-вече на политиците. Рядко някой говори, че млади хора, които искат развитие, добро образование, забавления, не могат да намерят това в малките градове и селата. Времето, в което живеем, е различно. Но гледката на “изоставените къщи” ще тежи на колективната ни съвест още поне няколко поколения.

- Светлин Наков, съосновател и главен изпълнителен директор на Софтуерен университет (СофтУни), през 2030 г. очаква 85% от днешните работни места да не съществуват в този си вид. Според него нискоквалифицираните работници ще са заместени от роботи. Ще изчезнат професии (шофьор на такси, готвач и сервитьори), ще се появят нови - например треньор на роботи. Вероятно няма да има нужда и от министерство на труда, защото работа ще има само за висококвалифицираните работници, а хората без работа ще бъдат обслужвани от социалните системи, твърди той. Вярвате ли, че това ще се случи в България само след 12 години?

- Интересна прогноза, с която няма как да не се съглася. Мнението ми обаче е, че процес с такава драстична промяна само за 12 г. няма да се случи до 2030 г. в България. Нужно е доста повече време за трансформиране на бизнеса и много сериозни инвестиции в промяната на производствените процеси и роботизирането им, което да намали значението на живата работна ръка. Несъмнено промяна ще има в определени сфери, но пропускаме друго - че ние все още възприемаме развитието на технологиите като помощ в работата на хората, а не като начин те да бъдат заместени. Този дебат не е толкова елементарен, нито лесен.

 

CV

Евелина Славкова е родена през 1989 г. в Сапарева баня. Завършила е национална хуманитарна гимназия, бивша Солунска, в Благоевград през 2008 г.

В СУ “Св. Климент Охридски” завършва социология и политически мениджмънт

Работила е в екипите на големи социологически агенции

Съосновател е на изследователски център “Тренд” от 2016 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Доц. Иван Стойнев: Законът не забранява една компания да притежава и застраховател, и търговец на ток

Конгломератни концентрации се разглеждат положително, тъй като чрез обединяването на дейности би могло да се стигне до нов продукт или услуга и да се подобри състоянието на потребителя, казва адвокатът и преподавател по конкурентно право Смущение буди продължаващото придържане на КЗК към постулати за оценка на концентрациите

Доц. д-р Румяна Коларова: Манолова залага на емоционален градус, Фандъкова - на трезва преценка

Парадокс е, но ако искате да запазите статуквото, трябва да гласувате за Манолова - Преполовихме изборната кампания - имаме ли основание да твърдим, че София ще последва примера на Будапеща, където Орбан загуби, доц. Коларова? - Все още нито една социологическа агенция не е дала резултат, който да отчита ефекта от самата предизборна кампания

Тони Симидчиева: Здравко Димитров е достъпен, вслушва се в хората и ще е добър кмет

СДС застава зад него, мобилизира членове и симпатизанти за вота, казва водачката на листата на кандидат-съветниците от СДС в Пловдив - Г-жо Симидчиева, преди дни сините в Пловдив официално заявиха подкрепата си за кандидат-кмета на ГЕРБ Здравко Димитров. Защо? - ГЕРБ е дясна партия, част от ЕНП, също както и СДС.

Проф. Владов: Спасихме с 16 реоперации трансплантиран пациент - и под 1% шанс да има, не спирам

Хирургията е силно лекарство за самодоволството: както си хвърчиш и – пуф на земята! Важно е да се поучиш, да се поотупаш, да станеш и да продължиш, казва проф. д-р Никола Владов. Какъв друг да станеш, ако не лекар, когато си роден на 19.Х. и баща ти е отличен хирург? Проф. Никола Владов, дмн, празнува едновременно личния си празник и Деня на

Теодор Ушев: Докато пътувах за последната среща с баща ми, бях герой във “Физика на тъгата”

Филмът не е автобиографичен, а персоналният ми прочит на книгата на Господинов - за историята на няколко генерации, изгубени в търсене на свободата, казва световноизвестният аниматор в интервю за "24 часа" - Г-н Ушев, ще бъдете специален гост със своя вечер на “Киномания”. Българската публика за първи път ще види не само новия ви филм “Физика

Владимир Москов, кандидат-кмет за община Гоце Делчев от БСП: Вратата ми винаги ще е отворена за проблемите на хората

Владимир Москов е роден на 23.01.1960 г. в гр. Гоце Делчев. Магистър по педагогика, с редица обучения и специализации по въпроси на Европейския съюз, местното самоуправление и местното икономическо развитие. - Кмет на община Гоце Делчев в последните 24 години - от 1995 г. до сега. - Председател на еврорегион "Места - Нестос"

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Ралица Ганева: Търговците ще намалеят със 150 хил. след 15 г., ще търсят 28 хил. лекари и 53 000 медицински сестри

Още акценти от интервюто с доц. Ралица Ганева от СУ "Св. Климент Охридски": В индустрията има глад за среднисти, който ще се запълни с 35 000 висшисти В България туризмът се развива, но като дял в заетостта е по-голям от Италия, Франция и Великобритания Най-търсеният чиновник ще е приложен специалист 55-годишен вече ще е млад работник

Митрополит Николай: “Разделяй и владей” е имперска политика и е неприятна за църквата ни

- За разлика от четиримата митрополити не заемам страна, не сме филиал на други поместни църкви - Ако Руската църква беше откликнала на православния украински народ, сега щеше да е църква майка - Притеснява ме, че във въпросите за автокефалията се прокрадват геополитически интереси - Ваше Високопреосвещенство, защо вие,

Иван Панайотов: Политиката вместо апатия трябва да създава надежда

Нека гласуваме ЗА, а не ПРОТИВ, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Пазарджик ЗА промяната, ЗА правилата и законността, ЗА почтеността, ЗА доброто управление - Г-н Панайотов, половината от кампанията вече мина. До деня на изборите остават по - малко от две седмици. Какво успяхте и какво не успяхте да свършите досега?

Петер Лимбург: Ситуацията в БНР е класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналисти и политици

Расизъм има в цяла Европа. Не трябва да виним една страна повече от другите Генералният директор на немската обществена телевизия “Дойче веле” Петер Лимбург посети България за два дни. Той се срещна с президента Румен Радев във вторник, а в сряда сутринта - с министър-председателя на страната Бойко Борисов

Проф. Огнян Герджиков: Демагогия на демокрацията е хора, които не могат да четат, да могат да гласуват. И е престъпно да го правят срещу 20 лв.

Още акценти от интервюто с бившия шеф на парламента и юрист: За Северна Македония трябва да се поучим от Гърция и категорично и неотстъпчиво да си защитим историята Иван Гешев е добър избор за главен прокурор Съкратеното производство не трябваше да бъде отменяно, то има своите предимства, но професионализмът отстъпи на натиска на улицата В 39-ото

Анна Александрова: Справедливо ли е дело за тройно убийство да продължава 16 г. и убиецът да получи 16 г. затвор?

Подкрепихме отпадането на съкратеното съдебно следствие за умишлените убийства заради нашите избиратели, казва шефката на правната комисия в парламента  - Г-жо Александрова, вие и народните представители Димитър Лазаров и Красимир Ципов внесохте промени в НПК, които, ако бъдат гласувани, ще дадат възможност делата за условно предсрочно

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber