Младите ще се завръщат в България - има ниши за бизнес, това привлича

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6975516 Младите ще се завръщат в България - има ниши за бизнес, това привлича Младите ще се завръщат в България - има ниши за бизнес, това привлича www.24chasa.bg
Младите ще се завръщат в България  - има ниши за бизнес, това привлича

Променя се отношението към децата като смисъл на живота - кариерата и пътуванията стават по-важни

Трябва да преодолеем стигмата на пенсионирането като изваждане на човек от строя и загуба на компетентността му, казва социоложката от "Тренд" Евелина Славкова

- Не драматизираме ли прекалено прогнозата на НСИ, че към края на тази година българите ще паднат под 7 милиона? Застаряващото население е болест на цяла Европа, не само на България, нали?

- Нормално е да драматизираме. Българинът е особено чувствителен към демографските показатели. Забележете, все още се сравнява и коментира броят на населението преди 1989 г. и сега. Затова, като заговорим, че се топим, че младите бягат, че раждаемостта ни е ниска, а населението - застаряващо, в нас се появява едно специфично чувство за несправедливост и виновни за това винаги са ни политиците. Само че ниските нива на раждаемост и по-високата средна продължителност на живота променят формата на възрастовата пирамида не само в България, но и в цяла Европа. Така че, да,

имаме феномен,

но не е само

български и решението му съвсем не е лесно. И негативните прогнози допълнително драматизират проблема.

- Според шефа на НСИ България днес има сравнително висока раждаемост в сравнение с 1997 г., когато удари дъното. Това решава ли ни проблема със застаряващото население и изчезването на младите примерно след 20 г.?

- Според прогнозата на ООН през 2050 г. населението на България ще наброява 5,4 млн. души, а през 2100 г. - едва 3,8 млн. България е и сред държавите в ЕС с най-висок процент на смъртност в Европейския съюз. Според Евростат за 10-годишен период населението ни е намаляло с над 400 хил. души. На фона на тези стряскащи цифри промяната в демографската картина няма как да се случи с магическа пръчка.

Най-важният фактор за демографския спад обаче не е икономически, а културен. И далеч не става дума само за България. Най-богатите държави в света по правило са с най-ниска раждаемост. Необходимо е само да се погледне демографската структура на страните от Северна Европа и да се сравни с тази на най-бедните държави. Африка бележи демографски бум, Индия - също.

Днес може да не ни прави толкова голямо впечатление, но с годините ще се оформи и още една генерационна пропаст - промяната в отношението към децата като ценност и като смисъл на живот. Да се развиваш в кариерата, да пътуваш, се превръща в много по-голяма ценност от това да създадеш семейство и деца. Този процес вече тече в развитите държави, тук ще се случи на много по-късен етап, но не трябва да бъде подценяван.

За съжаление, смъртността и миграцията към момента имат много по-голяма тежест в сравнение с нивата на раждаемост.

- Погледнато социологически, какъв ефект има от това, че т. нар. средно поколение - 30-45-годишни, у нас се е стопило в годините на прехода?

- През 2012 г. излезе едно проучване на КТ “Подкрепа”, според което по време на прехода от страната са емигрирали между 1,2 и 1,6 млн. българи. Голяма част от тези хора са в активна трудоспособна възраст. Като си дадем сметка, много сфери в България бяха лишени от включването на тези хора. Този дефицит, комбиниран с всички останали фактори, които коментирахме, са отговорите на въпросите защо чувстваме тези проблеми днес.

- В момента за година имаме 25 хиляди завръщащи се българи, заселващи се в България чужденци и 35 хиляди напускащи я българи. В какви демографски сценарии ще участват в бъдеще?

- Аз имам малко специфично мнение по тази тема, с което навярно малцина ще се съгласят, а мнозина по-скоро ще помислят за екзотично. Но съм убедена, че в следващите години част от първите поколения емигранти ще започнат да се завръщат. Защото те са с построена концепция за връщане към България. Това са емигрантите с формулата - отиваме, работим, издържаме семействата си, образоваме децата си и се връщаме в България. По-голямата част от заминалите, които извършват нискоквалифициран труд, не се осигуряват в страните, в които живеят, и като достигнат пенсионна възраст, ще им е по-изгодно да се върнат в България.

От друга страна, смятам, че някаква част от младите, които напускат, също ще се връщат тук. Тяхната концепция е по-различна - отиваме, учим, трупаме някакъв опит, капитал, контакти и се връщаме. А у нас има много неразработени бизнес ниши и възможности за добра работа. Това ще привлича. Дано прогнозата и наблюденията ми се окажат верни.

- Какви политики трябва да се приложат към множащата се група на пенсионерите - хора трудови, с професионален опит и капацитет, но които трудно си намират работа или се хващат на нискоквалифициран труд?

- Тези хора трябва да бъдат задържани на пазара на труда до този момент, до който се чувстват добре да работят. Виждаме пред какви проблеми ни изправя липсата на работна ръка. Трудно ще преодолеем дефицита на медицински сестри, лекари, учители, социални работници, специалисти в индустрията и т.н. Затова е необходимо насърчаване на бизнеса да наема такива хора. Трябва да бъде преодоляна стигмата на пенсионирането като изваждане на човек от строя, загуба на компетентността, на експертизата му. Така и пенсионерите, които имат желание да работят, и бизнесът, и държавата ще са доволни. Пенсионираните имат огромен опит и потенциал, който не трябва да бъде погубен.

- Наскоро четох прогноза, че през 2030 г. 30% от населението на България ще живее в София, а вероятно по-голямата част от българите ще са в големите градове. Какво ще стане със земеделието ни, със селото?

- Този процес е от доста време и нормален, защото структурата на българската икономика е променена. Например по времето на социализма делът на селското стопанство в България е бил няколко пъти по-голям от днешния. Днес

аграрният сектор

е 4% от БВП. 65%

от икономиката

ни е в сферата

на услугите

От друга страна, и вътрешната, и външната миграция са подхранвани от един основен аргумент - по-добър живот. Специфика на българското съзнание е, че на миграцията се гледа като на неуспех на обществото и най-вече на политиците. Рядко някой говори, че млади хора, които искат развитие, добро образование, забавления, не могат да намерят това в малките градове и селата. Времето, в което живеем, е различно. Но гледката на “изоставените къщи” ще тежи на колективната ни съвест още поне няколко поколения.

- Светлин Наков, съосновател и главен изпълнителен директор на Софтуерен университет (СофтУни), през 2030 г. очаква 85% от днешните работни места да не съществуват в този си вид. Според него нискоквалифицираните работници ще са заместени от роботи. Ще изчезнат професии (шофьор на такси, готвач и сервитьори), ще се появят нови - например треньор на роботи. Вероятно няма да има нужда и от министерство на труда, защото работа ще има само за висококвалифицираните работници, а хората без работа ще бъдат обслужвани от социалните системи, твърди той. Вярвате ли, че това ще се случи в България само след 12 години?

- Интересна прогноза, с която няма как да не се съглася. Мнението ми обаче е, че процес с такава драстична промяна само за 12 г. няма да се случи до 2030 г. в България. Нужно е доста повече време за трансформиране на бизнеса и много сериозни инвестиции в промяната на производствените процеси и роботизирането им, което да намали значението на живата работна ръка. Несъмнено промяна ще има в определени сфери, но пропускаме друго - че ние все още възприемаме развитието на технологиите като помощ в работата на хората, а не като начин те да бъдат заместени. Този дебат не е толкова елементарен, нито лесен.

 

CV

Евелина Славкова е родена през 1989 г. в Сапарева баня. Завършила е национална хуманитарна гимназия, бивша Солунска, в Благоевград през 2008 г.

В СУ “Св. Климент Охридски” завършва социология и политически мениджмънт

Работила е в екипите на големи социологически агенции

Съосновател е на изследователски център “Тренд” от 2016 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Петър Витанов: Социално-икономическите неравенства са крайъгълният камък за "Зелената сделка"

Петър Витанов: Социално-икономическите неравенства са крайъгълният камък за "Зелената сделка"

Целта е амбициозна и позитивна, но и рисковете са огромни, казва евродепутатът и ръководител на делегацията на българските социалисти в Европарламента - Г-н Витанов, какви са целите, заложени в Европейската зелена сделка, предложена от новоизбраната Европейска комисия? - Това е безспорно амбициозна и позитивна цел

Красимир Вълчев: Студенти ще учат безплатно в поне 7 дефицитни направления

Красимир Вълчев: Студенти ще учат безплатно в поне 7 дефицитни направления

През 2020 г. 60% от финансирането ще зависят от комплексната оценка за качество и реализация, казва министърът на образованието и науката - Г-н Вълчев, какво ви прави впечатление в последното издание на рейтинговата система на висшите училища? - Задълбочават се тенденциите, които виждахме и през предходните години за промяна в професионалната

Явор Петров

Явор Петров: iCard и Apple Pay се обединяват за по-сигурно и лесно плащане

Потребителите ще могат да пазаруват в магазини, мобилни приложения и интернет, казва изпълнителният директор на iCard по повод пускането на услугата миналата седмица - Господин Петров, българският дигитален портфейл iCard вече предоставя и услугата Apple Pay. Как ще се допълват двата метода за плащане? Не се ли припокриват те

НИКОЛАЙ ТОНЕВ

Николай Тонев: Над 3 млн. лв. вложи “КонтурГлобал” в обекти, които хората избраха

Това променя облика на общината. Не допускаме по никакъв начин направеното да се занемари или съсипе, казва кметът на община Гълъбово Г-н Тонев, какво е да имате на територията на общината четири централи? - Към тях прибавете и рудник “Трояново 3”, който също е на наша територия. Централите са “Ей И Ес Гълъбово Марица Изток 1”, “Марица-изток 2”

Деница Сачева: Правителството не иска и няма интерес да отнема деца

Деница Сачева: Правителството не иска и няма интерес да отнема деца

На път сме да отречем да правим добро, да се грижим за нашите баби и дядовци и за бедни деца Осигуряването в частен фонд има предимства, но трябват повече видове пенсионни продукти Време е да говорим,че пенсията зависи от това, колко си внесъл Промяна в Кодекса на труда трябва да даде гъвкавост на бизнеса при наемането на хора - Г-жо Сачева

КРЕМЕНА ХАЛВАДЖИЯН

Кремена Халваджиян: Маги ме ухажваше, провесен на една ръка от балкона на 8-ия етаж

Дизайнерката пристига заедно с линейката, когато научава, че синът ѝ Бебо е катастрофирал с мотор Освен че е половинката до един от най-големите тв продуценти у нас, Кремена Халваджиян е собственик на нощен клуб, стилистка и дизайнерка в някои от най-гледаните телевизионни предавания и сериали като “Маскираният певец” и “Като две капки вода”

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Александър Александров

Александър Александров: Може да намалим цената на парното с 10%, ако правим повече ток

“Топлофикация” излиза самостоятелно на енергийната борса, казва изпълнителният директор на софийското дружество Още акценти При инвестиция от половин милиард лева бихме увеличили производството на електроенергия 4 пъти Да се надяваме, че до Коледа на следващата година ще имаме избран външен мениджър

Стоян Мавродиев: “Японизация” на европейската икономика е по-вероятен сценарий от този за дълбока рецесия

Стоян Мавродиев: “Японизация” на европейската икономика е по-вероятен сценарий от този за дълбока рецесия

Има риск от комбинация на застаряващо население, нисък ръст на БВП, висок държавен дълг и ниска инфлация ББР не ангажира държавния бюджет, а привлича ресурс единствено на базата на собственото си добро финансово състояние, казва главният изпълнителен директор на ББР - Г-н Мавродиев, какви са вашите очаквания за българската икономика и банковата

Стоянка Мутафова  на 97-ия си рожден ден  в зала 1 на НДК

Вижте последното интервю на Стоянка Мутафова пред "24 часа"

На 6-и декември легендарната актриса Стоянка Мутафова почина на 97 години. Вижте последното й интервю пред "24 часа" от април тази година: За кралицата на българския театър и нейния любим 100 била мярка за най-голямата любов Кралицата на комедията Стоянка Мутафова навърши 97 години на 2 февруари. Отпразнува рождения си ден и отбеляза 70 години на

Димитър Радев: Няма основание да се очаква глобална криза с мащабите на онази отпреди десетина години

Димитър Радев: Няма основание да се очаква глобална криза с мащабите на онази отпреди десетина години

Банковият сектор сега е в състояние да устои и на най-негативния сценарий, категоричен е управителят на Българската народна банка Още акценти: Очаквам всички условия за пълноценното ни участие в ЕРМ-2 и Банковия съюз да бъдат изпълнени през 2020 г. Въвеждането на еврото ще стимулира институциите за политики и мерки с голям икономически

Димитър Николов: Град, който строи нови училища, има бъдеще - Бургас е такъв

Димитър Николов: Град, който строи нови училища, има бъдеще - Бургас е такъв

Скоро бургазлии сами ще казват какво искат пред дома си и нещата ще се случват по-бързо Държа на вниманието към детайла, тъй като да откриваш дефекти в новоизпълнен проект, дразни не само живеещите наблизо хора, но и мен Много важно е средното образование да е обвързано с нуждите на бизнеса, който не търси само висшисти

Доц. Владислав Миланов: Това нелепо издание - преводът на "Под игото", трябва да се спре

Доц. Владислав Миланов: Това нелепо издание - преводът на "Под игото", трябва да се спре

“Под игото” е не просто литература, “Под игото” е свят на българското - Вие сте сред критиците на преведения от издателство “Византия” на Нели Стефанова роман “Под игото”. Защо, доц. Миланов? - Защото съвестта ми на филолог, на гражданин и на човек, който силно обича езика и родината си, не може да се примири с подобни неразумни (в смисъла на

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber