Може ли НАТО да оцелее след Тръмп и Путин?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6953840 Може ли НАТО да оцелее след Тръмп и Путин? Може ли НАТО да оцелее след Тръмп и Путин? www.24chasa.bg
Доналд Тръмп и Владимир Путин СНИМКА: Ройтерс

Когато лидерите на НАТО се срещнат в Брюксел тази седмица, всички погледи ще бъдат вперени в Доналд Тръмп и исканията му европейските държави да плащат повече за отбрана. Истината обаче е, че за да бъде запазен съюзът ефективен - или дори жив - ще е нужно много повече от намирането на допълнителни средства или успокояването на американския президент.

В много отношения НАТО, която става на 70 догодина, намери ново предназначение и ефективност със завръщането на Русия като заплаха. Откакто Москва анексира Крим през 2014 г., организацията с 29 държави членки значително увеличи ученията и разполагането на военни по северния и източния си фланг. Въпреки оплакванията на Тръмп, повечето държави членки са увеличили военните си разходи - независимо че малко от тях достигат целта да отделят най-малко два процента от брутния си вътрешен продукт за собствената си отбрана.

В същото време обаче, избирането на Тръмп причини криза от почти екзистенциален характер. Очакванията за срещата на върха в Брюксел рядко са били по-ниски - всъщност, лидерите на НАТО вероятно ще се радват на всичко, различно от катастрофа. В реч от миналата година президентът на САЩ ги разкритикува безпощадно и не потвърди изрично Член 5, клаузата за взаимна защита на алианса. След като търговските и други различия взеха връх миналия месец на срещата на Г-7 в Канада, мнозина очакват срещата на НАТО да е още по-злополучна.

Справянето с неблагоприятните дипломатически последици от това, което ще се случи през следващите няколко дни - включително срещата на Тръмп на 16 юли с руския президент Владимир Путин във Финландия - ще бъде важно, ако НАТО иска да предотврати задълбочаване на кризата. По тази причина настоява за инвестиции и сътрудничество във военната сфера с основните европейски държави, най-вече Германия. За да се защити наистина обаче, алиансът трябва да направи значително повече, за да изгради своята устойчивост, гъвкавост и способност да се справя с предвизвикателствата пред националната сигурност, по-сложни от всичко, за което първоначално е бил замислен.

Новината от края на миналата седмица, че британка е починала от излагане на същото нервнопаралитическо вещество, използвано при предполагаемия опит за убийство срещу бивш руски двоен агент в английския град Солсбъри, напомня точно колко неортодоксални могат да бъдат някои от тези заплахи. Също като кибератака или предполагаема намеса на Москва в избори, отравянето в Солсбъри не попада в категорията на конвенционално военно нападение, което би задействало клаузата за самоотбрана.

Все повече надделява мнението, че сега организацията се нуждае от "Член 5а", който държавите да могат да задействат, когато се изправят срещу такава нетрадиционна атака. Подобна стъпка би изпратила сигнал на Москва, че Западът сериозно се противопоставя на такива действия.

Финансовите санкции срещу свързани с Кремъл инвестиции в западните държави вече предлагат вариант за отговор за правителствата от НАТО. Засега тези действия са очевидно индивидуални и един по-координиран подход би донесъл ясни ползи.

Същото се отнася и за сътрудничеството в отбраната, по-специално командването и контрола. От 2014 г. насам НАТО свърши добра работа, координирайки редица големи учения и разполагания на сили, по-конкретно чрез изнесеното напред присъствие в балтийските страни и Полша, съставено предимно от американски, британски, френски, германски и канадски военни. Истината обаче е, че в случай на евентуална атака, алиансът ще има нужда от много по-координирана командна структура от съществуващата в момента.

По време на Студената война върховният главнокомандващ на силите на съюзниците в Европа - който винаги е бил също шеф на Европейското командване на САЩ и американският офицер с най-висок ранг на континента - имаше много повече директна власт да командва войските на алианса. Впоследствие отделните държави успяха да изкопчат обратно много по-голямо право на вето върху това как се използват техните войници. При всеки евенутален конфликт това би могло да създаде хаос, а изграждането на по-централизирана командна структура би изпратила ясен сигнал на Москва, че НАТО възприема сериозно възпирането.

Същият ефект би имало и засилването на по-широката отбранителна инфраструктура на континента. В процеса на подготовка преди срещата на върха на НАТО Великобритания намекна, че Германия трябва да укрепи мостовете си и да адаптираи своята жп инфраструктура, за да се улесни придвижването на войски и бойна техника. Неотдавнашните учения на НАТО вече се фокусираха сериозно върху бързото придвижване на значителни групи войници и оръжие, и всяка действие, което улеснява този процес, отново би изпратило сигнал на Москва.

Предвид продължаващите опити на Русия за дезинформация и политическо манипулиране, може би имало смисъл и да се създаде централен хъб за много по-последователни стратегически послания от алианса. НАТО вече разполага с център за усъвършенстване на способностите за стратегически комуникации в Латвия, но той по същество е по-скоро мозъчен тръст, отколкото единен център, координиращ останалите страни. Подобен орган би могъл да работил редом със съществуващите европейски и други усилия, и за проследяване, и за неутрализиране на действията на Русия, както и за координиране на комуникациите при учения или кризи по много по-осезаем начин.

В крайна сметка обаче, както доказа Тръмп, най-голямата опасност пред алианса се крие във вътрешната политика на неговите отделни страни членки. Ако Европа и Северна Америка не могат да постигнат политически консенсус и продължат да следват все по-ексцентрични политики и политици - със или без руско подмолно насърчаване - запазването на единството на алианса ще става все по-трудно.

Това, в много отношения, ще бъде най-важният тест тази седмица.

Фактът, че Тръмп и останалите лидери желаят да теглят в различни посоки, е безспорен. Въпросът обаче е дали въпреки това могат да намерят обща кауза, за да защитават система от припокриващи се ценности. Ако не могат, тогава НАТО ще се разпадне - и западните държави ще трябва да се изправят пред едно вече несигурно бъдеще, лишени от единния фронт и структура, която ги защитаваше в продължение на 70 години.

/БТА/

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Да живее 10 ноември, или за вредата от елитните училища

Демократичният идеал изисква да се дава еднаква база знания на всички деца - независимо дали са бедни, или богати Двама от най-изявените учители по математика предложиха тъй да се променят учебните програми, щото, учейки математика, зрелостниците да придобиват практическите умения сами да сметнат лихва с капитализация и площта на тапетите,

Загадката на пенсионера, или как Живков им давал по 200 лв., а те спестявали 100

Като напишеш в гугъл “телефонни измамници”, настръхваш През соца имаше виц как Тодор Живков се хвалел, че сме магьосници: той ни дава по 200 лева заплати, ние ги харчим и спестяваме по 100. Само че май не е виц, а си е българската паралелна реалност, валидна до ден днешен. Баби и дядовци замерят с пачки телефонни измамници.

За връзката на рухналите КТБ и сградата убиец на “Алабин”

Преди прокуратурата и съда са корумпираните и безхаберни институции. Да помислим и за тях Оправдателните присъди по делото “Алабин” са възмутителни, но закономерни. Така е винаги, когато има замесени хора с много пари и близки контакти с властта. Освен това разследването и съдебният процес в България са толкова бавни и формализирани,

51% от читателите подозират скрит център зад протестите, 47% - не

За 39% БСП има задкулисна роля, за 29% организацията става изцяло в социалните мрежи 50% от читателите ни смятат, че зад протестите от последните дни има скрити сили, показват резултатите от онлайн допитване на сайта на “24 часа”, в което до вчера се включиха 2670 души. 47 на сто твърдят, че задкулисна организация край протестите няма.

Сделката за Брекзит вкара Мей в най-голямата криза в управлението й

Премиерът Тереза Мей се бори днес с най-голямата криза в своето премиерство, след като проектът за сделката по развода с ЕС предизвика оставки на министри и бунт в нейната партия. Повече от две години след като Обединеното кралство гласува в шокиращ референдум да напусне ЕС, все още не е ясно как, при какви условия и даже дали ще го напусне,

Търсят ли САЩ начини да се отърват от Фетуллах Гюлен?

Американският президент Доналд Тръмп дал указания на Федералното бюро за разследване, на министерството на правосъдието и на вътрешното министерство да потърсят законни начини и средства, с които да осигурят екстрадицията и връщането на Турция на проповедника Фетуллах Гюлен. Това съобщиха турски медии,

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Запазват ли САЩ влиянието си в Югоизточна Азия, или отстъпват пред Китай?

Забележимото отсъствие на Доналд Тръмп на срещата на лидерите от Югоизточна Азия в Сингапур тази седмица повдигна въпроса доколко правителството на САЩ отделя внимание на този регион. На фона на засилващото се влияние на Пекин и нестихващата търговска война между САЩ и Китай решението на Тръмп да не присъства на срещата на Асоциацията на страните

Евроармия 3.0? Ще има ли нов Сталинград?

Макрон и Меркел взеха историята в ръце Ще има ли “реална и истинска европейска армия”, както обеща Меркел пред Европарламента? В близките 5-10 години едва ли, но след 20-30 защо не? Има обаче 2 висящи въпроса. Първо – с кого ще воюва тази армия? И второ – а какво ще стане с НАТО? Каквото и да стане, ще се разбере някъде към средата на века.

Румъния блокирана в аварийната лента на ЕС, България върви уверено към ядрото

Управлението Социалдемократическа партия (СДП) - Алианс на либералите и демократите (АЛДЕ) - Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) издърпа Румъния от европейското трасе, свали предпазния й колан и я блокира в аварийната лента на ЕС. В същото време България прави все по-уверени стъпки към твърдото ядро на ЕС и постига победи на важни

Плевнелиев: Румен Радев е пасивен, не му прилича да играе популистки (Обзор)

Бившият президент Росен Плевнелиев пред БНР: Не е време за избори Много е важно протестите да бъдат чути доколкото те се провеждат по един демократичен и правов начин. Гражданите имат право не просто да бъдат чути, но и техните идеи да бъдат облечени в решения на демократичната държавност - само така можем да вървим напред.

На българина дома му отнеми, детето му остави гладно, но на колата не посягай

В България трябва да се протестира абсолютно справедливо и задължително за стотици неща. Аз лично мисля, че най-сериозните ни проблеми са липсата на правосъдие и възмездие, корупцията, безкрайната кражба на парите за здраве, немощният капацитет в държавния апарат, липсата на правила и перспектива, както и вечните партийни схеми,

Никола Груевски - от перспективен брокер до беглец

Република Македония издирва с международна заповед Никола Груевски. Тайно и без полицията да забележи, той избяга в Унгария. Обади се от Будапеща във Фейсбук, където написа, че е в Унгария и иска политическо убежище в страната на неговия приятел Виктор Орбан. След няколко дела, които му подготви Специализираната прокуратура,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber