За да грабнат нашите купата, трябва просто да тичат бързо, че да не ги хванат
Откакто България влезе в Европейския съюз и преизпълни националната си мечта да е на три морета, като де факто в общността има достъп до седем морета и един океан, приоритетите доста се промениха. Вече не се стремим към големина, а към височина. Следващата ни национална мечта е да спечелим Евровизия.
За съжаление България някак все е на една крачка след актуалната мода на този конкурс. Мъжът в рокля, токчета и брада пратихме една идея по-рано от Кончита Вурст, когато европейците още не бяха готови да припадат от толерантна радост, че и хомосексуалните могат да пеят, а хората с барабаните заминаха една идея по-късно от украинката Руслана, която спечели с импровизация на юнаци във вълчи кожи, удрящи по варели.
Общо взето по толерантната линия май спечелиха всички представители на онеправдани групи – от кросдресъри през представители на политически неспокойни нации до чакащия трансплантация сърце (макар неговата песен спокойно да можеше да спечели и без да разказват личната му история, защото песента си е много хубава).
Затова тая година на преден план излезе шоуто. Колкото по-голямо шоу, толкова по-добре. За съжаление ние още сме на вълна толерантност и се явихме с песен, изпята от различни по цвят певци плюс народна певица, всичките облечени като от „Седморката на Блейк“. Стараят се хората, пеят, ама тя „Евровизия“ отдавна не е конкурс, на който да си показваш пеенето. Ако не можеш да пееш сред взривове на балистични фоейрверки, роклята ти не се превръща в малка електроцентрала или поне не се въртиш на колело и не пееш надолу с главата, спукана ти е работата. Затова, за догодина предлагам да подходим по-стратегически и най-сетне да превземем и този последен непревзет от България връх.
Тъй като всички останали участници се раздават до край в шоуто, трябва да ги изненадаме с нещо много по-оригинално от гърмяща рокля или певци, падащи от тавана на шпагат. Например, да излезем с цял състав народни певици, които докато смайват по-музикалните в публиката с тоналност, извивки, ритъм и магически тембър, прекарват спагети през носа си. Такова нещо на „Евровизия“ още не е виждано. Може даже направо като беквокалистки да им пратим Гала и нейните врачки. Магическите ни гласове отпред пеят носово и мятат спагети из ноздрите, а отзад още по-магическите ни хомеопатки пият урина, цикат кърма и ръсят отгоре по сцената сода бикарбонат – доказана рецепта за лечение от рак и лошо представяне по конкурси. Разбира се, народните певици не бива да са само народни певици. Всяка от тях може да язди, да плете на три куки и да решава интеграли, като всички тези умения също ще бъдат демонстрирани на сцената. Задължително е и всяка певица да разкаже сърцераздирателна лична история, с която да спечели завинаги сърцата на публиката. А понеже тя е обръгнала на разкази за война, хомофобия, смърт в семейството и другите обичайни за участници в конкурси премеждия, нека нашите момичета съсипят европейските слушатели с разказ как се записва дете в детска градина в София. Мисля, че едва ли някоя европейка ще остане недокосната от тази драма. „Притури са планината и затрупа в градината местата. Останах самичка да гледам дечиня, без да са ги приели в градина“. На припева всички извиват тъжни гласове в седем осми, а солистката дръпва една спагета през ноздрата като израз на безизходицата, в която съвременната работеща жена е поставена. Един вид държавата те изсмуква като нос спагета и ти нямаш време дори за децата си. Мисля, че подобно концептуално изкуство не би останало неразбрано и ще го подкрепят не само работещите жени с деца в цяла Европа, а и феминистките, ЮНЕСКО, социалистите, а ако не те – поне българската диаспора в Испания, Англия и Дортмунд.
В краен случай, можем да помолим и българските политици да подкрепят желанието на народа да оглави „Евровизия“ и да се нагърби със задачата да преброи есемесите, с които се гласува накрая. Сигурна съм, че ако броят нашите управляващи, в крайните резултати ще излезе, че дори самите певци конкуренти са пуснали есемесче за българската песен. А когато най-сетне превземем певческия конкурс, ще се отвори поле и за нови успехи. Например да грабнем световната купа по футбол. За целта не са нужни чак толкова стратегии и номера като за „Евровизия“, нужно е само нашите като грабнат купата, да тичат бързо, че да не ги хванат.