Такова хлапе трябва да спазва режим, за да преодолее импулсивността си
- Диагноза ли е хиперактивността, доцент Станкова?
- Има просто правило, когато се отговаря на въпроса имам ли поведенческо разстройство или психическо заболяване: ако проблемите, които имам, пречат на мен или на другите, значи да - имам психическо заболяване. Ако обаче въпреки своите психически особености успявам да функционирам, успявам да си върша работата, да поддържам контакт с приятелите си, да ходя на училище, да си уча уроците, то тогава нямам психическо отклонение.
В още по-тесния смисъл на думата - да, има такава диагноза в класификацията на психичните и поведенческите разстройства. Назована е като хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ).
- Кога се появяват първите симптоми?
- Държа да подчертая, че хиперактивността не се появява внезапно. Такива деца са
по-различни
още от бебета
- те са много активни, раздразнителни, капризни, не се включват лесно в режим, изискват внимание и непрестанна грижа.
- Кога стават видими?
- След тригодишна възраст.
- Какви са знаците на хиперактивността?
- Разпределени са в три групи. Първата е свързана с физическата активност - при хиперактивните деца тя е по-висока от очакваната за възрастта. Но е вярно също, че по-малките деца са по-жизнени, пъргави, енергични, активни. И би било глупаво да им лепим етикета “хиперактивни” само защото тичат, скачат, любопитстват и пипат всичко около себе си.
- Как тогава различавате едните от другите?
- Това най-лесно се вижда в група примерно от 20 деца на една и съща възраст. Тогава можем да видим едно или две по-активни физически в сравнение с останалите деца, които по-кратко време се задържат на едно място, по-често се губят от погледа на родителите и възпитателите си,
по-непоседливи
са от другите
- Какви са другите характеристики на хиперактивните?
- Те се концентрират по-трудно, устойчивостта на вниманието им е по-кратка, особено когато става дума за учене и възприемане на информация, изискваща по-сериозно усилие. Ако например 7-годишно дете успее да задържи вниманието си върху една тема 15 минути, то хиперактивното ще е в състояние да направи същото за 3-4 минути.
Следваща характеристика на хиперактивните е импулсивността. Тези деца първо действат, после мислят. Качват се на високото дърво, без дори за миг да помислят как ще слязат от него. Не преценяват риска и не се страхуват от предизвикателствата и новите неща. Бързо си сменят настроенията, реактивни са, често емоциите им за наглед безобидни неща са изключително
бурни, раними
са и затова
често изпитват
разочарование
- По-агресивни ли са?
- Не, агресията не е типична за хиперактивните деца. Но агресивните прояви може да бъдат някакъв емоционален отговор на ситуации. Важат обаче и за хиперактивните деца, и за онези, които не са.
- Прочетох, че мозъкът на хиперактивните деца функционирал по-различно. Вярно ли е?
- Има разлика между хиперактивност и симптоми на хиперактивност. Всички симптоми, които изброих по-горе - по-висока физическа активност от очакваната за едно дете, импулсивността и ограничената възможност за концентрация, могат да се проявяват и при състояния, които не се отнасят конкретно до хиперактивност. Едно такова състояние например е свързано с тревожните разстройства при децата и то слага много сериозен отпечатък върху вегетативните им реакции - може да страдат от безсъние, други пък обратното - да спят по-дълго, стават по-активни физически.
Сред хиперактивните има и група, които срещат проблем с концентрацията на вниманието и са по-импулсивни, но не са свръхактивни физически. В тази група попадат предимно момичета. Те са летаргични, разсеяни, в никакъв случай
не са глупави,
но не могат
да изкарат
повече от
тройка в час
Сред хиперактивните има и деца, които срещат проблеми с обучението си в училище, защото страдат от дислексия и по тази причина трудно учат, четат и пишат, затова са и разсеяни.
И най-накрая - има разглезени деца, свръхактивни не само физически, но и в желанията си, на които винаги някой от семейството безотказно откликва. Тяхната импулсивност нараства с всеки отказ и препятствие, които срещат. Те обаче не спадат към хиперактивните. Те са просто
принцовете и
принцесите в
семейството,
затова и се държат така.
- Как установявате, че едно дете е хиперактивно?
- Даваме задачи, свързани с повече мислене и изискващи концентрация, до каквато детето не е в състояние да стигне с часове. Такива тестове се правят още в началното училище, където се следи дали и как едно дете овладява учебния материал.
- Допринасят ли новите технологии за хиперактивност при децата?
- Не, те са част от живота и младите поколения се адаптират към тях. Според мен не са източник за нарушения, не им пречат да успяват, даже напротив. За аутизма, дислексията и дори хиперактивността причините по-скоро са биологични, вродени, с които човек се ражда. Факт е, че те се влияят от средата, но не и дотам, че да бъдат предизвикани от нея.
- Различни експерти ни убеждават, че хиперактивното дете не е болно дете. Как да го насърчим и какви дейности му отиват?
- Положителното е, че хиперактивните деца превключват вниманието си на различни теми по-лесно, могат да движат няколко дейности едновременно. Те са
по-креативни,
изобретателни
и създават
разнообразие
за себе си
Подходящи за тях са артистични професии, пиари, сейлсмениджъри. Трудно биха се вписали в професии, свързани с много стриктни еднообразни дейности, в които трябва много да се внимава да не се допусне грешка.
- Какви са хиперактивните деца като възрастни?
- Установено е, че с времето симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието постепенно намаляват. Физическата активност отслабва, концентрацията на вниманието се подобрява, но в повечето наблюдавани случаи импулсивността остава. Доказано е, че
около 30% от
хиперактивните
остават с някакви
симптоми и като
възрастни - непоседливост, вербална агресия, скачат от тема на тема, не изслушват събеседника, импулсивни, често сменят работа, партньори и като цяло предпочитат разнообразен живот, който невинаги е възможен.
Когато родителите на такова дете намират и развиват у него талант и креативност, свързани с изкуство, динамичен спорт, музика, нещо, свързано с изразяване на много емоции и с повече физическа активност, тогава развитието на такива деца е позитивно. Впрочем има мнения, че някои от световните лидери са били със симптоми на хиперактивност като деца, но пък
поведението им е
било много увличащо
за масите
и това е нещото, което заедно с харизмата им ги е превърнало в лидери.
Негативно развитие хиперактивните деца претърпяват, ако бъдат отлъчвани и отбягвани от учители и връстници заради лошо поведение и слаб успех. За жалост, такива деца по-често развиват зависимости в младежка възраст и страдат от биполярно и тревожно разстройство.
CV
l Маргарита Станкова е психиатър, доцент по обществено здраве, преподавател в НБУ
l Завършила е медицина в Медицинския университет в София (1991-1997)
l Доктор по медицина (2006)
l Директор е на Център за терапия на комуникативни и емоционално-поведенчески нарушения в НБУ
l Интересите й са насочени предимно в областта на проблемите на детското развитие, когнитивни нарушения, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства
l Автор е на повече от 60 статии и книги в областта на проблемите в развитието
-