Импулсивност, невротизъм, изблици на гняв, ниска социална интелигентност подсказват, че шофьорът е рисков, казва психологът
Тактиката да се съберат парите на прегрешилите зад волана ги насърчава при следващо шофиране не да не нарушават правилата, а да не бъдат забелязани и хванати
Западните шофьори у нас споделят, че по-скоро биха катапултирали заради състоянието на пътищата ни
В Щатите подготовката на децата за шофьорска книжка започва в училище и с много голямо участие на семейството
- Две тежки катастрофи, едната от които с 6 човешки жертви, причиниха жени зад волана. Едната с прегрешение за алкохол на пътя в миналото, но трезвена и разсеяна в случая, другата - 21-годишна, дрогирана и пияна. Доколко това е в стила на българските шофьорки?
- Не може да се говори за полово специфичен стил, който да се отнася към всички жени, били те българки, или не, или за мъже, защото по-съществени от половите и културните са индивидуалните различия в поведението, нагласите, навиците. Т.е. ние, хората, сме с голямо разнообразие на стилове, навици и култура и трябва да се отчита всеки конкретен случай. Социологическото мислене за усредняване не работи, когато имаме казус като болест или основаващ се на индивидуална психодиагностика опит да се промени поведението.
- И все пак има ли стил на шофиране по линията мъже - жени?
- Когато наблюдаваме конкретното поведение, можем да кажем единствено, че имаме изключително много отделни случаи на мъже и жени, които показват и високи показатели по свързаните с шофирането психофизиологични и личностни качества, и поведение на другия полюс. Но на основата на научните данни може да се каже, че при жените крайното поведение е по-рядко, отколкото при мъжете. Затова и жени почти не се състезават във Формула 1, поне аз нямам спомен за такъв случай. Причината е, че би трябвало да се състезават наравно с мъжете, които пък имат по-високи постижения на пистата.
Но нямаме
много крайни
случаи сред
жените,
когато става
дума за опасно
шофиране
Показва го и статистиката.
- Как го обяснявате?
- При мъжете разнообразието на индивидуалните особености на поведението е много по-голямо в сравнение с жените - така природата консервативно пази нормата чрез женското поведение. Просто при жените крайностите - и желаните, и нежеланите, - са по-редки и съответно отклоненята от средностатистическата норма са по-малки. Това е обективно действащ еволюционен закон, за да се гарантира адаптивност чрез вътрешновидово разнообразие, от една страна, и устойчивост, от друга.
- Къде по нормата обаче слагате случая с 21-годишната пияна и дрогирана шофьорка, която помля 10 коли и по едно чудо нямаше жертви?
- Шофирането под въздействие на дрога и алкохол може да е изненадващо отклонение и за иначе добър шофьор, но всъщност никога не знаем - до момента на инцидент, - дали не се е повтаряло много пъти без последствия. А този конкретен случай, който не познавам отблизо, за съжаление, потвърждава емпиричното наблюдение, че
употребата на алкохол и
психоактивни вещества,
е ключов рисков фактор. Общата, често несъзнавана, личностна ориентация към рискови поведения, което е основна предпоставка да се стига до пътно транспортни произшествия и травматизъм, е комплексна характеристика на личността и на взаимодействието й със ситуациите. Факторите, които подсказват рисково шофиране са добре изследвани - например импулсивността, търсенето на силни усещания, дефицити във вътрешния емоционален самоконтрол, ниска социална интелигентност, емоционална нестабилност, невротизъм, изблици на гняв, също и много други. Общо най-малко 11 са относително устойчивите личностните характеристики, които автомобилната администрация трябва да следи, за да прецени годен ли е един човек да шофира безопасно и отговорно, и какъв потенциален, но и предвидим риск носи в тази социална роля. Бедата е, че администрацията не го прави на основата на научни доказателства и методи, въпреки че са
лицензирали над 100
психологически лаборатории
за тестване на шофьори,
без да се допитат до организацията на психолозите.
- Каква е методологията?
- По този въпрос преди време имахме спор. И смело мога да твърдя, че тези проверени в редица международни изследвания над 11 психофизиологически и личностни характеристики, предсказващи рисково и опасно поведение на пътя, не се следят надеждно при психотестовете в България. Затова и не се учудвам, че раннозабележимите за надеждната професионална психодиагностика
знаци за
рисково поведение
на пътя така и
не се улавят от
тези психотестове
Ние, квалифицираните и отговорни психолози, бихме изисквали и прилагали по-различен подход към хората с рисков модел на поведение.
- Кои други фактори обусляват рисково поведение на пътя?
- Не са само психофизиологическите и личностните характеристики, за които говорихме. Това са фактори предсказващи вероятност както за опасното шофиране, така и за злоупотребата с вещества, и за склонност към търсене на силни усещания в какви ли не други области на живота - екстремен спорт, необезопасен секс, криминални и противообществени прояви, домашно и сексуално насилие, хазартна зависимост, неадекватното управление на личните финанси, и т.н.
11 са личностните характеристики, които автомобилната администрация трябва да следи, за да прецени годен ли е човек да шофира безопасно
Екстремен спорт,
необезопасен секс,
криминални прояви, домашно насилие,
хазартна зависимост също дават знаци за джигит на пътя
Формула 1 няма жени?
Защото мъжете печелят
с по-крайно поведение
Свързани са в добре познат на квалифицираните клинични психолози и психиатри симптомокомплекс. Чрез него се улавят тенденции в поведението на личността да се ориентира към игнориране или омаловажаване на рисковете, които поема в дейностите си не само за себе си, но и за другите. Този вид поведение обикновено се характеризира с външен фокус на контрол, импулсивност и непълна или неустойчива ориентация в нормите, правилата и представите за последствията от тяхното неспазване. Често пъти наблюдаваме, че формирането на този рисков модел на поведение, който се проявява не само в шофирането, а и в редица други сфери на живота, е свързан с
проблеми в ранното детско
развитие, смущенията
и дефицитите
в изграждането на някои личностни подструктури, влияещи върху социалното поведение на човека. Това обаче аз не мога механично да отнеса до конкретния случай с 21-годишната шофьорка,защото в него може да има и ситуативни ефекти. Ако с чашата с безалкохолно някои изпие екстази или ако си вземе антидепресантите, може да направи бели на пътя, не защото е психопат или човек без задръжки, а защото е под специфично въздействие.
- Кои всъщност са 11-те личностни характеристики, които администрацията трябва да следи?
- Ами нека от автомобилната администрация се обърнат към нас, професионалистите, и да ни възложат адекватна поръчка да осигурим адекватна и надеждна психодиагностична система, а не да си измислят сами показатели, за които не разполагат с надеждни психодиагностични методи да ги следят. Ние не признаваме за квалифицирани техните вътрешни експерти, които така и не са публикували валидизиращи практиката им научни доказателства.
- Има ли някакви наши национални особености, които да отличават поведението ни на пътя от това на западноевропееца? Дали балканската ни емоционалност и неподвластността ни на правила влияят на поведението ни на пътя?
- Вижте, ние си приписваме какви ли не пороци и дефицити, но тях ги носят и представители на много други нации. Живял съм навън -
в други страни
българите се
държат много
по-различно,
както впрочем
и чужденците по
черноморието
ни, където изглеждат
доста зле
Та в тази може да намерите извадки от хора, които в България са типични балканци, но може да откриете такова поведение и у всеки англичанин или немец. Тук статистическото мислене, усредняващо човешкото поведение не важи. То е като в онзи знаменит израз на Тодор Живков към студентите:“Като сте изяли по две кюфтета в стола, а аз съм изял 4, значи с вас сме изяли средно по 3!...Статистика, хахаха!”. Такива артефакти стават груповите средни резултати, продукт на подобна статистическа манипулация и отнесени към конкретни преживявания, мисли, чувства, личностни качества и поведение. Превръщат се в мисловна грешка. Допускат я редовно обаче политиците, социолозите, журналистите. За лекарите и психолозите е важно да знаят статистическата норма, но само за да преценят къде спрямо нея попада индивидуалният, конкретният случай.
- Съществува ли норма за правилния модел на шофиране?
- Такава фиксирана норма никой никъде по света не е изградил. Поведението на пътя е функция от комплекс от ситуации и условия, в които се шофира. Впрочем много от западните шофьори, които се движат по българските пътища, споделят, че въпреки добрите си шофьорски навици просто биха катапултирали заради начина, по който изглеждат пътищата ни. А когато покарат из големите ни градове и столицата, много често чужденците научават, че правилата, с които са свикнали у дома, тук практически не са удобни за шофиране. Или пък
средата те заразява със
стила си - притискат те да
направиш нарушение, за да
освободиш платното Големият проблем е, че ние никога няма да знаем колко поведения на пътя са неадекватни и устойчиви, защото не са довели до инциденти и така са се закрепили като приемливи навици. Например никой не може да покаже с абсолютна научно-методична точност (освен да описва случаи), че употребата на алкохол води непременно до произшествие. Защото никога няма да знаем колко хора са пили, но не са катастрофирали. Няма как да се направи дискриминантен анализ, за да се докаже математически, че съждението за това, че алкохолът е причинен фактор, е вярно. Имаме само корелационни данни.
- Дали съзнанието, че контролът на пътя е слаб, или че ако сбъркаш, можеш да се отървеш от сериозна санкция, като си платиш под масата, те прави по-нагъл като шофьор?
- Наглостта си е нещо, което се формира в индивидуалното развитие, и ако ти си бил подкрепян да я проявяваш по отношение на правилата и на другите, естествено, това поведение се награждава. У нас от най-високо ниво се поощряват арогантност, грубост и изобщо поведения, които са в разрез с добрите обществени норми и отношения.
- Намирате ли връзка между бедността, ниското ни национално самочувствие и грандоманското и рисково поведение на шофьори по българските пътища?
- Зависи за коя бедност говорим. Има много материално богати хора, но които са много по-бедни като културно развитие, отговорно социално поведение и емоционална интелигентност и способност да си поставят и постигат високи хуманни цели в реализацията си. Материалното измерение на благополучие е твърде слаб предсказващ фактор за това дали даден човек ще прави нещата в съответствие с обществени правила, норми или ценности. В този смисъл индивидуалното богатство на един човек, измерено с пари и притежания, въобще не предсказва социалната му интелигентност, личностната му отговорност, приноса му за общественополезни дейности и дори адекватното шофиране. Други фактори са важни.
- Кои?
- Социалната и емоционалната компетентност, моралното и психичното развитие на личността, които много по-добре предсказват за хората какъв е техният псиологически капитал или екзистенциален ресурс, с който участват в различни дейности. В това число и един културен модел на поведение и на пътя.
- Какво трябва да се направи, за да се намалят катастрофите по българските пътища?
- Може да се направи много. Държавата например в момента е избрала единствено да санкционира нарушителите, защото това й носи доходи. Тя обаче трябва и да стимулира добрите шофьори. Когато бях в Холандия станах свидетел на социално-психологически експеримент в три техни общини, които
временно премахнаха
всички пътни
знаци и така насърчиха
жителите сами да се грижат едни за други в стремежа да се придвижват безопасно. У нас тактиката със санкциите е да се съберат парите на прегрешилите на пътя. Но при следващо шофиране те се стремят не да не нарушават правилата, а да не бъдат забелязани и хванати.
Културата на безопасно и безрисково шофиране трябва да се превърне в добра политика като грижата за собствената сигурност и здраве. В Щатите например, където получаваш правоспособност за шофиране на 16 г., подготовката на децата започва в самата училищна среда и с много голямо участие на семейството.
Тук, в България, всичко се продава и купува в един криворазбран капиталистически модел. Почти съм сигурен, че така се вземат и психотестовете, подготвени в много случаи от хора, които нямат нищо общо с високите стандарти на професията “психолог”. Ако бяхме нормална страна, адвокатите щяха да оспорят при всеки случай правоспособността на шофьора, защото не е проверен адекватно за рисково поведение.
Визитка
* Роден през 1958 г. в София
* Завършил е медицинска психология в СУ през 1983 г.
* Докторант в Института по психология на БАН в областта на психология на развитието
* Специализирал е екзистенциална психотерапия, организационно консултиране и приложна социална психология в Холандия, Великобритания, Канада и САЩ
* Председател е на Дружеството на психолозите в България от 2001 г.
* Автор е на няколко монографии, сред които “Как (да) живеем: Екзистенциално-психодинамични практики в консултирането и живота”, (2018) и над 250 статии