Колкото и да се обединяват, единственото спасение е в листите на ГЕРБ
Пролетта дойде, сливите цъфнаха и „градските десни“ пак взеха да се обединяват, сенчесто правителство направиха даже. Няма да го коментирам, да не ме подгонят като вземат властта догодина.
Като чета обаче свирепите им закани срещу ГЕРБ ми се струва, че този път ще му пристанат с целия си чеиз. В миналото се коалираха след изборите, сега ще се влеят предизборно срещу 2-3 избираеми места в листите на ГЕРБ. Вярно, Бойко Борисов няма да ги иска, но ще го помолят от някои посолства, толкова пари са инвестирани в тях.
Вливането на отломките от СДС в ГЕРБ ми се види неизбежно, защо шансовете им сами да прескочат бариерата през последната година-две съвсем изчезнаха. Вместо да градят подкрепа, те направиха 2 фатални стратегически грешки:
Горещо подкрепиха Истанбулската конвенция.
Твърдо се обявиха против мажоритарните избори.
А трябваше само да се вслушат в електоралния ропот. Те не само, че не се вслушаха, но и си запушиха ушите като матросите на Одисей край острова на сирените.
В крайна сметка каква е целта на играта, наречена политика? Първо – да вземеш властта и чак после да си пробуташ опорките. Ако тези опорки те отдалечават от властта, скрий ги където е тъмно.
Всички знаем, че
българският народ не приема Истанбулската конвенция.
Не само защото покрай защитата на жените тя пробутва радикален джендъризъм, но и защото в българският си превод тя е напълно неприемлива. В този превод тя отменя значението на думата „пол“ като биологическа даденост и го заменя със „социална роля“. В английския и френския оригинал полът си е пол, а джендърът си е джендър. В българския полът е обявен за социална роля, и няма никакво значение дали нещо ти виси южно от пъпа или не виси.
Но като лъсна грешката в превода, идеолозите на градското синьо твърдо отказаха да я поправят, запънаха се на социалната роля като магаре на мост. Значи май не е грешка, а умишлен експеримент с нашия малък, но беден народ. Дайте да пробваме дали ще мине в България.
Тази грантоедност съвсем обърка джендъра на лявото и дясното в България. Ние знаем, че главният двигател на джендъризма в Европа и САЩ е милиардерът Сорос със своите фондации. Сорос обаче минава за социалист, на запад той е патронът на левицата. Затова и в Европа, и в САЩ от левицата се очаква да предлага и защитава всички джендърни фантазии, мултикултурализма, ултрафеминизма и политиката на идентичностите.
Тъй като на запад левите се въоръжиха с всички постмодерни каузи, сега там консерваторите бият тъпана, че тези марксисти са чисти педерасти. Така там дясното печели гласове и власт. А у нас какво да печели? Лявото у нас е старомодно и праволинейно.
Само в България се получи пълно объркване –
десните се оказаха постмодерни джендъристи, а левите се съюзиха с Българската православна църква. А трябваше да е точно обратното!
Това е така, защото „градските десни“ са първи на опашката за грантовете. Нищо, че често се дават за леви каузи – за да вземеш грант, трябва да си враг на всичко, що зависи от миналото. И не само БСП е табу. Кожя западна фондация би дала грант на Марешки? Но не е ли странно, че нито СДС, нито ДСБ са в парламента, а Марешки е вътре?
Така с годините се натрупа голяма обърквация. Например младите пропагандисти в „Институт за пазарна икономика“ са крайно десни либертарианци. Някои от тях обаче се преместиха в „Отворено общество“ и неговите филиали, които би трябвало да се борят за прогресивен данък - нали това изповядва Сорос. Други направиха фондации за борба с бедността. Естествено, основната им кауза е, че само пазарът ще премахне бедността. Да дадеш пари на бедните е като да ги хвърлиш в тоалетната и да пуснеш водата (авторът на тази фраза сега е министър на финансите в сенчестото правителство) Но пък нали точно Сорос, който дава парите, е радетел за преразпределение на богатствата?
Същото става и с джендърния проект. Появяват се едни средства и обичайните заподозрени веднага ги усвояват. Иначе са от „десни консервативни партии“. Нонищо чудно утре да си впишат в програмите задължителна смяна на пола.
Хареса ми партийката ДЕОС, която уж тръгна като дясна и консервативна, но после реши да бъде ляво-дясна и либерална, защото бившият й председател Виктор Лилов се обяви за първия „гей политик“. Вярно, надзорният съвет на ДЕОС се усети и изрита Лилов, но щетата е сторена. Сега ДЕОС хем се слави като „гей партия“, хем трябва да доказва обратното. Така хем ще отблъсне гейовете, хем няма да привлече праволинейните.
Обяснявам пак – има си световен ред, а ние тук го нарушихме. Според тях гей партията трябва е лява, социалдемократическа, в нашия случай – БСП. И точно тя, вместо да поеме отреденото си сексуално бреме, отхвърли Истанбулската конвенция!
БСП – спасителен пристан за консерваторите? Долетя Станишев под пара да я върне в релсите, но Корнелия се оказа упорита като магаре. Ние социалистите няма да си сменяме пола, да го сменят десните!
А всичко щеше да е съвсем друго, ако десните си слушаха избирателите. Сега се е стигнало до там, че грантоедните опорки са ги превърнали в марсианци. Всеки път, когато някой син марсианец се яви на екрана да изобрази телешки възторг я за конвенцията, я за томахавките по Сирия, бившият им електорат гаси телевизора и го хвърля през прозореца. Как не разбраха, че
народът не слуша човек, който не чува народа!
Защо не се поучат от ГЕРБ? Да, Бойко Борисов европейски отличник. Получи ли директива, веднага я прилага. Но щом чуе, че отдолу се носи ропот, веднага прави крачка назад и прегръща народа през талията. Като че ли не е тренирал карате, а танго.
Тази нечуваемост на синьодесните си е техно заболяване още от началото на прехода, от времето на картите с черепите, боянските ливади и ремедетата. По времето на ремедетата изведнъж си сложиха табелка на гърдите, че са консерватори. Може ли партия, която в момента обръща държавата наопаки, да се прави на консервативна? Работата на консерватора е да консервира!
Но СДС беше член на дясната Народна партия и получаваше субсидии и указания от фондация. Спуснали им опорки да са консерватори – станаха консерватори.
А този син милион, който излезе на бул. „Цариградско шосе“ през юни 1990 г., консервативен ли беше? Тогава най-голямата партия в СДС бяха социалдемократите на Дертлиев.
28 години сините търсят себе си, но миналата година най-сетне получиха възможност да се намерят. Точно техният избирател категорично поиска мажоритарен вот на референдума. Ако се избираха така, сините политици веднага щяха да схванат какво иска от тях градският избирател. И щат не щат – щяха да са единни, защото мажоритарният вот сплотява партиите. Уви, точно сините идеолози се обявиха против такъв вот. Защо? Ами защото чуждите фондации не искат да го допуснат.
Затова аз смятам, че остатъчните сини в крайна сметка ще се влеят в ГЕРБ. Те поне изиграха сценка, че приемат волята на народа.