Престъпният свят води с няколко обиколки в използването на новите технологии, от другата страна все още разнасят с месеци папки с книжа между институциите
Снимките на осъдените за убийства Владимир Пелов и Радослав Колев се появиха в медийното пространство в рекордно кратък срок след дръзкото им бягство от затвора. В този случай институциите реагираха оперативно и без колебание показаха на обществеността как изглеждат опасните пристъпници.
Заради медийната атака едва ли има човек в страната, който да не е чул за Пелов и Колев и да не е видял физиономиите им поне веднъж. И ще е здравословно тази информационна активност да продължи, докато двамата не бъдат върнати зад решетките.
Дори е необходимо да има надграждане, за да се запази високо нивото на обществения интерес и ангажираност. Например да се пуснат други снимки, защото в ежедневието човек често изглежда различно. Периодичното излъчване на информация за издирването също ще държи будно вниманието и бдителността на хората.
А не само след първите
3 дни, колкото е срокът
на годност на всяко чудо
Насищането на интернет пространството с информация за бегълците Пелов и Колев със сигурност ще увеличи шансовете те да бъдат задържани.
Да си припомним как наскоро Красимир Тончев стана медийна звезда за един ден, след като негова снимка се появи в албума на укрили се от правосъдието престъпници, който СДВР пусна във фейсбук. Виртуалната активност на ямболския хитрец предизвика над 700 коментара в социалната мрежа, а портретът му бе споделен от близо 600 потребители.
Това е атрактивната страна на интернет акцията, предприета от СДВР. Прагматичната е, че възможността Тончев и другите да бъдат разпознати на улицата, на гара или в заведение се е увеличила многократно.
Столичната дирекция от години пуска в свой фейсбук профил снимка на издирвани и изчезнали хора, но за първи път го прави ударно, обобщавайки данните на 42-ма престъпници. Светът живее във виртуалното пространство вече от десетилетия и е логично то да бъде активно използвано в противодействието на престъпността. Престъпността, в частност терористите, отдавна го използват целенасочено и постоянно. Стентаблата по районните управления със снимки на дирени от закона, където въобще ги има, освен безнадеждно остарели не са и особено полезни.
Стандартът отдавна е зададен от интерпол - освен портретна снимка електронното досие съдържа дата и място на раждане, кратко описание на външния вид - ръст, цвят на очи и на коса, както и информация за престъпления, в които е обвинен или осъден диреният.
Ако на 3 месеца се изготвя обобщена справка колко от издирваните са открити, има ли нови в списъка и за какво МВР ги търси, медиите с радост ще се превърнат в партньори на начинанието - информацията хем ще е четивна, хем полезна.
Прозрачността и
социалната
активност са
безспорни помощници
на службите
в свиването на разликата между осъдени и изтърпяващи наказанието.
Но със сигурност не може да се разчита само на тях. С разкритието, че 900 осъдени, вместо зад решетките са на други, далеч по-привлекателни места, прокуратурата предизвика два въпроса: каква е технологията на издирването и защо въобще се стига дотам. Няма как всички действия на ангажираните с тази дейност служби да бъдат видими за широката общественост, но пък по-интензивното осветяване на процеса на работа ще опровергае широко разпространеното мнение за пасивния подход и разчитането на щастлива случайност.
Едва ли могат да се определят като щастлива случайност обстоятелствата, при които стана ясно кой е Росен Ангелов. Рецидивистът с влязла в сила, но неизлежана присъда за блудство вече не е сред живите, но преди това уби 6-има.
Неизбежен е въпросът щеше ли да се случи кървавата баня по Коледа, ако Ангелов бе прибран зад решетките? Това “ако” си има цяла верига производни: ако снимката му бе в сайт за издирвани лица, ако визитките на търсените престъпници се въртяха в мрежата нонстоп, ако между отделните правораздавателни структури има надеждна и гъвкава връзка, за да не остават огромни процепи между тях.
Заради такъв процеп на 15 ноември 2015 г. наркодилърът Иван Попов с прякор Костов хапва в известно поморийско заведение, вместо да е в затвора.
Затворът обаче
можеше да спаси
живота му
Вместо това Костов бе надупчен с 9 куршума.
За да се възроди у хората усещането за справедливост, само строги присъди не стигат, необходим е и прецизен механизъм за изпълнението им. Снимката на Ениз Ченгел, собственик на злополучната фирма за автобусни превози “Ентуртранс”, повече от години е на сайта на Интерпол, но шансът да бъде открит и вкаран в затвора е все така малък.
Просто са
изпуснати няколко
възлови месеца
Турският гражданин бе признат за виновен за смъртта на 9-има пътници в тежка катастрофа на магистрала “Тракия” на 15 юни 2011 г. Други 11 получиха тежки или средни телесни повреди.
Когато през октомври 2015 г. Върховният касационен съд произнася окончателните присъди, Ченгел отдавна е извън България. Няма какво да го спре. Въпреки че е признат за виновен от първите две инстанции, мярката му за неотклонение не е променена, нито път има забрана да напуска страната.
На 10 ноември 2015 г. съдебната охрана откарва зад решетките съпроцесниците на бизнесмена Николай Точев, шеф на техническия отдел на фирмата му, и шофьора Светослав Димитров.
Ченгел не е открит на бургаския му адрес. И въпреки че част от семейството му живее в България, от него и до днес няма следа.
Дали семействата на 9-те жертви смятат, че присъдата, макар и доста висока, е постигнала целта си? Ако Ченгел имаше адекватна мярка и електронна гривна на ръката, вероятно щеше да е там, където са и съпроцесниците му.
На последната права е реализирането на проекта за т.нар. гривни, които ще дават възможност на обвиняеми и осъдени от няколко категории да бъдат проследявани.
Още една възможност достиженията на техниката да бъдат използвани срещу престъпността.