В неделя ще изгубят властта в Италия, в Германия ще избират между шамара и нокаута
Вместо да спасява Истанбулската конвенция, Сергей Станишев трябва бързо да спасява ПЕС (партията на европейските социалисти), на която се води председател. Напоследък тя сякаш е ударена от черната чума и се гърчи в предсмъртна агония.
Както знаем, миналата година френските социалисти претърпяха велика катастрофа – останаха само с 45 места в парламента, а имаха 331. Германските социалисти (ГСДП) пък взеха едва 20,5 процента от вота и загубиха 40 мандата, най-жалкото им представяне след Втората световна война. Холандските социалдемократи (PvdA) също се сринаха - от 38 мандата останаха с 9. Явно нещо силно се вмирисва в ПЕС.
На 4 март идва
ред на Италия
– управляващата Демократична партия най-вероятно ще се класира едва трета и ще загуби властта, а може и да се разбяга. Тя също е член на ПЕС и също минава за социалдемократическа, макар че с единия крак е при либералите, но сърцето й е при десните.
Пак на 4 март ще се разбере дали членовете на ГСДП одобряват решението на началството пак да се коалира с Меркел. Ако кажат “не” – нови избори и нов срив на социалдемократите. Второто място ще грабне дясната антиимигрантска “Алтернатива за Германия”. Но ако ГСДП избере пак да се сдружи с Меркел, разменя си бъдещето срещу настоящето. Изборът е между шамар сега или тежък нокаут след 4 г. Началството предпочете второто, остава да се произнесе членската маса.
През април избори ще има и в Унгария – и там същото. След скандалите през 2010 г. унгарските социалдемократи още не могат да дойдат на себе си. В Полша ще има избори през 2019 година, но още отсега е ясно, че социалдемократите нямат шансове.
На този фон
БСП изглежда
най-солидна
от всички партии в ПЕС.
Второто място й е гарантирано, а на следващите избори ще може дори да се надява и на първо, водена от мъжествената Корнелия Нинова и подпомогната от храбрия летец. И вероятно най-силният й ход бе да каже твърдо “не” на Истанбулската конвенция. За избирателната система се изложи, но за джендъра зае здрава позиция и народът го запомни.
Затова буди умиление г-н Станишев, национален и европейски шампион по губене на избори, който така държи БСП пак да си вкара още един автогол, да подкрепи джендърната конвенция. Кое е по-важно - да печелиш избори, или да зарадваш Сорос? Според шефа на ПЕС – второто.
Соцдемократите
станаха суицидни
като някои
китове,
които незнайно защо губят посоката и издъхват на плажа. Преди около 30 години те свърнаха по „третия път“ и доде се усетят, събудиха се неолиберали. И не им стигна орязването на социалните придобивки, приватизацията и глобализацията, ами сега го удариха на екстремен мултикултурализъм, джендеризъм и ислямизация. Всичко, що работническата класа люто ненавижда. Соцдемократите станаха партия на меките китки и сега се чудят защо тези груби и невъзпитани популисти от ляво и от дясно им крадат електората.
Това води до интересни мисли за сблъсъка между Станишев и Нинова. И двамата бягат от миналото си, но в противоположни посоки. Може дори да се каже, че и двамата са предатели на своята класа.
Но да се върнем на италианската Демократическа партия, защото в неделя е нейният ред да изпие горчивата чаша. Ако си представим политиката като пространство, то тази партия е великият пътешественик Миклухо Маклай. Корените й тръгват от Италианската комунистическа партия на Грамши и Берлингуер. После минат през двуцифрено число преименувания, преобразувания, коалиции и преврати, докато не се пръкна днешната розова неолиберална партия с много лява биография и много дясно настояще. Ако можем да превъртим историята й на бързи обороти, ще се получи нещо като усъвършенствания лош робот в “Терминатор - 3”, който от красива блондинка се трансформира в чудовище от сребрист метал.
През 2013 г. италианците й дадоха власт, тъй като все още я смятаха за лява, а времената бяха кризисни. Кризисни бяха, защото частните банки залагаха неразумно, загубиха много и държавата им пое дълговете върху себе си от името на данъкоплатците. След което принуди италианците да си затегнат коланите, за да спасят финансовите акули. Демократическата партия се колебаеше дали да козирува на Тройката, в партията бе извършен преврат и на власт дойде Матео Ренци – млад и енергичен неолиберал, любимецът на Европейската централна банка и на Европейската комисия.
Ако зависеше от тях, банките биха назначили Ренци за папа.
За съжаление,
Ренци обърка
конците през
2016 г.
и му се наложи да слезе от премиерския пост, но си запази ръководството на партията. Той предложи основен ремонт на конституцията, народът я отхвърли на референдума и Ренци си хвърли оставката, за да прави нови избори, както бе обещал. Ако ги спечели, нищо чудно пак да стане премиер. Но както се очертава, шансовете са никакви.
Най-скандалното нещо в провалената конституция бе една изключително сложна и много нечестна избирателна система. По този въпрос италианците няколко пъти правиха референдуми и всеки път искаха чиста и свята мажоритарна система. И всеки път италианските политици се направиха на тапа.
Ако италианските политици бяха слушали народа си, всичко щеше да е съвсем различно. През 90-те години там се направиха серия от референдуми за избирателната система и всеки път народът искаше чист и свят мажоритарен вот. В крайна сметка политиците кандисаха на смесена система, при която 3/4 от депутатите се избираха мажоритарно, а 1/4 – пропорционално. Това бяха най-добрите години за Италия – стабилно управление, успехи в борбата с корупцията, съд за мафията, икономически възход. През 2005 г. обаче Берлускони прокара една доста корумпирана система – чисто пропорционална, но фаворизираща коалициите, а на първата партия се даваше огромен бонус, за да има мнозинство. Италианците я нарекоха “прасешка” система и от този момент политиката пак заприлича на кочина.
Сега, на 4 март,
ще се гласува по
най-нова система
Този път тя е отново смесена, но 37 на сто от депутатите ще се избират мажоритарно в един тур, а останалите – пропорционално. Тънкият замисъл е така да се прецака евроскептичното движение “Пет звезди” на Бебе Грило. Очаква се то да вземе най-много пропорционални гласове, но тъй като не влиза в никакви коалиции, вероятно ще се представи зле на мажоритарния вот в един тур.
При приемането на системата Демократическата партия смяташе, че тя ще й помогне да победи “Пет звезди”. Но както винаги това се оказа сметка без кръчмар. Според последните анкети мажоритарният вот ще зарадва най-вече Силвио Берлускони с неговата дясна коалиция от няколко малки консервативни партии. Най-вероятно Демократичната партия ще остане едва трета и нищо чудно да се разбяга, както е добрата италианска традиция.
По същия начин БСП сама си отряза главата през 2009 г. Тя прие подобна смесена система, но не спечели нито един от 31 мажоритарни мандата. Ако бе направила същия този вот в 2 тура, сигурно щеше да спечели поне 5.
Явно това е някакво странно умствено заболяване, което мъчи европейските социалдемократи. Ако не си сменят веднага и началството, и идейната ориентация, много скоро наистина ще изчезнат. Гробището на историята е пълно с незаменими партии.