Да използваме европредседателството, за да покажем на Европа горещия картоф Западни Балкани
- Близо ли са Ципрас и Заев до решаване на спора за името Македония, г-н Узунов?
- Чисто административно - да. С предложенията, за които Заев обясни, че не са негови, а на международния посредник Матю Нимиц. Очевидно е, че ще има съпротива и за това говори снощният митинг в Скопие, на който бе изгорено гръцкото знаме. Имаше призиви за прекратяване на преговорите и за анулиране на договора с България.
Оттук нататък дали проблемът с името ще се решава без промяна на конституцията, дали ще има едно име за обща употреба, дали ще се отговори на 7-те точки, заложени в програмата на Куцияс, ще зависи от външни фактори, определящи политиката в региона. Всичко това пък ще е зависимо от ред процеси: тези между Гърция и Турция, между САЩ и Русия по повод Сирия, изместването на тежестта на Балканите, предстоящите избори в Сърбия.
Според мен
най-важно
е как ще стане
узаконяването
на името
- дали ще минава през парламент, както предлагат албанците. Гласува се, защото те имат мнозинство в момента там. Следващият вариант е чрез промяна на конституцията. Третият вариант е провеждането на референдум било в Гърция, било в Македония, било и в двете държави.
- Защо проблемът с името Македония не се решава вече четвърт век?
- По две причини. Първата я каза Хенри Кисинджър по време на бомбардировките през 1999 г. в Белград: “Няма как да се решат за шест седмици проблеми, трупани 600 г.”
Втората, защото в момента вървят преговори и има натиск върху Гърция и Македония да намерят взаимно компромисно решение. И в този процес се използват всякакви аргументи. Тоест здравите националистически сили и от двете страни се подготвят за следващ фронт от преговорите след срещата на Заев и Ципрас в Давос.
Да не забравяме, че в Македония проблемът за името, е още от 1992 г. и ескалира по времето на управлението на Груевски, когато събираха нотариални актове за собственост в Егейска Македония, разбирайте в Гърция в момента. Тогава се водеше кампания
“Аз съм
и ще остана
македонец
- само едно име имаме и няма да го дадем!” Но тогава те обвързаха решението с провеждането на референдум, а не с решение на парламента и правителството, където Заев би могъл да го прокара. Прогнозите на 3-4 социологически проучвания от края на 2017 г. и началото на 2018 г. показват, че подобно решение трудно ще мине дори сред онези, които не искат смяна на името.
- Защо?
- Никъде в Югославия на референдумите за независимост нямаше въпроси, подобни на зададения на референдума за независимостта на Македония на 8 септември 1991 г.:“Съгласни ли сте със съществуването на независима Македония с право да влезе в бъдещ съюз на югославските държави?” Затова, ако се появи референдум за смяна на името, сто процента в него ще участват етническите албанци, които са между 25 и 30% от населението. Сред останалото население много малка част биха гласували за подобно нещо, тъй като в продължение на години всички македонски партии без изключение гласуват за националистически формации. В това число всичките ВМРО-та, центристки, левичарски партии. В тях компромис с национализма няма.
- Преди около месец седмичникът “Елефтери ОРА”, близък до гръцката православна църква и десни екстремистки партии, се обяви за подялбата на Македония между Албания, Гърция, Сърбия и България с карта как да стане това. Какъв сценарий седи зад тази публикация?
- Интересното в тази публикация е, че Гърция “взема” южната част на Македония, а Сърбия - втора по-големина част от Македония. Не виждам обаче как това може да стане, тъй като в момента
Македония
граничи с Косово
на север
Когато навремето Кущуница отиде в Сърбия да договаря тази граница, предизвика военния конфликт през 2000 г. и гражданската война в Македония. На практика границата между Сърбия и Македония е само в Прешевската долина, където живеят етническите албанци. Живеещите в градовете на Прешевската долина Сурдолица, Прешевица, Медведжа, Бояново трябва да отидат в Косово. Затова замислената подялба няма как да стане. На България е дадено отнетото ни след Първата световна война Струмишко, а Албания получава съвсем малка част, района, в който те имат мнозинство - Дебър, Гостивар, Тетово.
- Какво би било развитието на казуса с името на Македония в Гърция?
- Според мен и там може да се стигне до референдум, за който обаче не съм сигурен, че ще мине. Т.е. те могат да се договорят това да не се гласува и проблемът пак да тръгне. А вариантът с някакво междинно приемливо име за международна употреба до провеждането на подобни референдуми може би е единственият Македония да получи евентуална покана за НАТО и покана за започване на преговори с ЕС. Но това е много лабилна конструкция, тъй като случаи като смъртта на Оливер Иванович в косовска Митровица ще има, а те са в състояние да разтърсят региона.
- Само спорът за името с Гърция ли е пречка за евроинтеграцията на Македония?
- Непризнаването на Косово от редица държави също може да е спънка. Македония трябва да отговори на много вътрешни изисквания. Да не забравяме, че това беше държава, която 10 години бе управлявана от фамилията на Груевски. Братовчед му Сашо Миялков бе шеф на специалните служби, братът на Миялков пък държеше трафика с цигарите, т.е. единствената тютюнева фабрика в Прилеп, а кумът му - Зоран Ставревски, беше финансов министър и вицепремиер. Даже има виц - че до загубата на ВМРО на местните избори в Македония се е стигнало, понеже не е имало работа за цялата фамилия... Резултатите от местния вот показват, че е стигнат предел на търпимост към такова управление. Едно е обаче да спечелиш местни избори, друго - да прокараш решение за признаване на промяна на името.
Според мен поколението, закърмено с идеята за независима Македония, призната през 1992 г., днес е на 31 години. “Ние сме македонска фаланга”, “Ние можем да обявим Симеон Радев за свой” - всичко това са македонците. Като видя музея на македонския национализъм, който цъфти в центъра на Скопие, ставам доста скептичен, че референдум за името ще мине толкова безметежно, колкото Заев си го представя.
- Искате да кажете, че Заев може да падне?
- Искам да кажа, че и Ципрас може да падне след подобни референдуми. Защото и позицията на най-голямата опозиционна партия “Неа демократиа” е много двусмислена. Видяхме голяма част от депутатите да присъстват на митинга - като се започне от районите под македонската и под албанската граници и се стигне до турската. Видяхме и олимпийската шампионка по стрелба с пистолет Анна Каракаки, която се снима пред паметника на Александър Македонски и каза, че името и достойнството на Гърция не са за търговия. Затова не мисля, че е сигурно съгласните Македония да се нарича така ще преобладават.
- Каква е тежестта на българската позиция?
- Когато през 1879 г. са определяли София за столица на държавата, София е спечелила с 2 гласа пред Търново, за да бъде по средата на българските земи. Т.е. тя трябва да бъде горе-долу на равно отстояние от Варна и Охрид. И така София е станала столица. 242-та километра от София до Скопие са равни на пътя до Търново. И ние за 25 г. го извървяхме: признахме първи независимостта на Македония. Наскоро подписахме и договор за добросъседство, но той трябва и да се прилага.
Как ще
редактираме
македонските
учебници по
история?
Каква ще е отговорната за това комисия? А частните издателства - как ще се регулират? Трябва да сме наясно и,че евентуално друго правителство би могло да прекрати този договор с 1 г. предизвестие. Т.е. тук няма нищо трайно, задължително и обвързващо. А в последния четвърт век политиката ни спрямо Македония е доста платонична. Говорим какви са ни отношенията на маса и като се почерпим, пеем македонски песни. Но освен паспортите като път за емиграция по Европа (ако сме издали 96 000, сигурно има 50 хиляди в процедура), не правим нищо кой знае какво като държава, която знае какво търси на югозапад от границата си.
- Какво да направим?
- Да използваме европредседателството, за да покажем на Европа горещия картоф Западни Балкани. И да си дадем сметка, че оттук нататък всичко е въпрос на експертиза. Защото, ако най-близката столица до Италия е Подгорица, ние, като махнем Загреб за северните райони на Сърбия, сме най-близката европейска столица до един от най-големите и проблемни възли - Косово-Албания-Македония. Там нещата трябва да се решават заедно. Няма да стане нито с донорска конференция, нито със среща на върха. Тук трябва да има целенасочена политика, инфраструктурни проекти и готовност от Европа да поеме тежестта на тези процеси.
CV
l Роден в Пещера през 1963 г.
l Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен през 1985 г.
l Служи в армията до 1991-1992 г.
l Работил е като журналист на свободна практика в Македония, Косово, Босна и Херцеговина
l През 2000 г. създава информационна агенция Фокус, на която е директор и до днес
l Автор е на много книги по военна история и за Балканите