Пращат Терез и Масуд в Холандия, а откъде е питбулът, оглозгал 3-годишно дете, не им пука
Онзи ден приятел идваше да ме види в редакцията и ми се обади, че закъснява - имало някакъв протест пред Министерския съвет и не можел да мине.
Заинтересувах се за какво е бил, оказа се, че две лъвчета от разградския зоопарк щели да бъдат пратени в пазарджишкия, а природозащитници не били съгласни и искали да ги пратят в кризисен център за диви котки в Холандия.
То в Холандия и аз искам, още от Евро 2000, ама никой не ме пита. Но това е извън темата.
За въпросните 200, 300, 500 или 1000 протестиращи (слагам различни числа, за да не ме обвинят, че им подценявам акцията и се опитвам да я омаловажа) се сетих обаче, докато гледах по новините и четях във вестника за малкия Тошко, наръфан, наяден и оглозган до смърт от куче в пазарджишкото село Мокрище.
Е как поне един от онези 200, 300, 500 или 1000 протестиращи не вдигна плакат и не се възмути от това, че едно тригодишно детенце е било убито от куче. Как пък не поискаха сметка как се е стигнало до тази трагедия? Не вместо да се занимават с
очевидно световната
драма на лъвчетата
Терез и Масуд, а някак си успоредно с нея.
По темата за всякакъв вид кучета - бездомни, домашни, расови или помияри, пиша в “24 часа” над 20 години. И продължавам да смятам, че специално тук правата на животните са много по-добре защитени от правата на хората.
Случаят с убийството на Тошко от Мокрище - няма как да го нарека по друг начин, е христоматиен и трябва да бъде разнищен до последно. Това изречение съм го писал многократно през споменатите 20 години, но напразно.
Тошко го убиха законите, които, от една страна, са некачествени, а от друга, просто не се спазват.
Как се е появило на бял свят кучето убиец? Това е първото нещо, за което онези 200, 300, 500 или 1000 протестиращи за правата на лъвчетата трябва да попитат с подобна акция - било пред Министерския съвет, било пред Столична, пазарджишка, мокрищенска или която и да е друга община. Едва ли има наивник, който да вярва, че калекото на Тошко, който живее в неизмазаната си къща на село, е броил някаква сума за подобно куче. Просто го е намерил на улицата и го е прибрал. Което автоматично означава, че някой го е пуснал. Кой е той, как се стига до това,
защо няма санкции срещу
подобни индивиди,
които в един момент решават, че им писва да гледат куче - това си е тема за протест, който незнайно защо защитниците на правата на животните не организират.
Всъщност кучелюбите (това си е мой термин, ще си търся авторските права, ако някой друг го ползва) се активират единствено, когато са нарушени правата на животните. Когато животните нарушават правата на някой човек, в смисъл хапят го, ръфат го, оглозгват го до смърт, те си траят. Може би защото основните виновници за всякакъв вид кучешки проблеми са собствениците на кучета.
Голяма част от тях просто не спазват законите, не си регистрират питомците, а след като те се разплодят, или изхвърлят потомството, или го подаряват. Често придружено от постове във фейсбук с умилителни текстове от рода на “кой иска тази красавица” (този красавец, тези красавци). Това означава, че не се плащат данъци или такси, които са предвидени от законите.
Второ, увеличава се популацията на бездомните или полубездомните кучета, които напоследък не са чак такава напаст поне за София, но очевидно продължават да са си проблем.
Преди години се вдигна голям шум около закона за насилието над животни - че трябвало да го има, защото иначе не знам си какво щяло да се случи. В същото време, когато повдигна въпроса, че трябва да има и закон за насилие над хора от животни, ми се отговаря, че си има достатъчно разпоредби и правилници, които го уреждали.
На това, драги мои протестиращи за правата на двете лъвчета и подобни кучелюби, му се казва двоен стандарт.
Далеч съм от мисълта, че протест пред Министерския съвет може да върне живота на Тошко. Но поне ще стане ясно, че на кучелюбите им пука и за хората.