Как ще се промени икономическата
карта, когато има магистрала
“Черно море” и тунел под Шипка
От обявените от регионалния министър Николай Нанков три варианта за нови региони за развитие на България най-реалистичен и устойчив в дългосрочен план ми се струва вариантът, който разделя страната на 4 региона. (Виж илюстрацията.)
При това райониране трябва да се имат предвид, разбира се, броят на населението, нивото на социално-икономическо развитие. Ако този вариант бъде възприет, може да не се налага да се променя през следващите 20-25 години.
В него, от една страна, имаме Северна България. Има логика включването на области като Силистра, Разград и Търговище заедно със Северозападна България в
район, в средата
на който ще има
четири по-силни
области
като Плевен, Габрово, Велико Търново и Русе.
Сегашният Югозападен район и Южен Централен район при този вариант остават същите. А двете морски области - Варна и Бургас, са в един регион. От гледна точка на икономическото и социалното развитие на областите този вариант изглежда най-балансиран. И
няма да се
налага ново
прекрояване
след
10-ина години
Вариантът с 6 региона, при който София се обособява като отделен район, има логика, това не е без прецедент в други държави и би помогнало на процесите в Югозападната част от страната. Причината е, че ефектът на София статистически е огромен и понякога това прикрива проблеми в други области в региона.
Друг е въпросът дали Западният регион, който се оформя в този вариант, трябва да е от Благоевград до Видин.
Извеждането на
София в отделен
регион обаче би
довело до
проблем
Причината е, че в София стандартът на живот, премерен като брутен вътрешен продукт по паритет на покупателната способност, надхвърля средноевропейските нива. По този показател София, изведена като отделен регион, не би имала право на някои видове средства по европейските програми. Това е причината например, поради която
ние строим
метро, а
Братислава - не
Дали новите региони да имат центрове? Говорим за райони за планиране, което има отношение към регионалната политика и европейските средства и водещият критерий е административният.
Ако гледаме икономическия критерий, след 6-7 години, да речем, ако тунелът под Шипка се случи, може би икономически картата на България би изглеждала по друг начин - при такова развитие може би Габрово ще се свърже със Стара Загора и Пловдив в обща зона.
Ако магистрала “Черно море” бъде завършена, ще има икономически смисъл Варна и Бургас да са в една зона, още повече че като степен на икономическо развитие двете области са на сходно ниво.
Според мен обаче трябва да се мисли и за цялостна териториално-административна реформа на страната по отношение на общините.
А ако се променят граници на общини, това може да окаже влияние и на границите на областите.
Защото регионалната политика се случва на най-ниското ниво - на ниво община.