Дано тенденцията
продължи - извън
метрото и преди
семинарите
Обикаля в последното денонощие един клип из социалните мрежи. Ученици пеят българския химн в метрото. Не уточнявам, че е софийското, защото ние друго метро си нямаме. Та пеят там децата,
бунят народната свяст и
предизвикват коментари
Гледах клипа неколкократно, гледах и телевизионното предаване с участието на двама от ентусиазираните певци.
Момичето започна с това, че е било “Мноо яко!” Подчертавам, че няма грешка в изписването - мноо яко си е. Какво по-хубаво от това децата ни да пеят?
При това химна. Значи го знаят и като думи, и като мелодия. (Свидетели сме били на доста възрастни, които от телевизори стигат до “Горда й Стара панина” и нататък си отварят устата неравноделно като риби на сухо.)
Пеят децата, усмихнати са, ведри са, не го правят нарочно или подигравателно, отвътре им идва, личи си. Клипчето е кратко, вярно, само припевът, но е приятно.
Естествено възниква въпросът дали метрото е мястото, където трябва да се пее химн, но
никъде не е записано
къде е разрешено или
забранено официално
Да не се ровим в подробности, а да отчетем, че расте родолюбиво поколение.
Браво, деца наши, браво, надежди родни, браво, светло бъдеще!
Дотук добре. Аз мога да дам аргументи и “за”, и “против”. Както всеки един от вас. Предпочитам обаче да се хвана за някои думи, често употребени от участниците в масовото пеене. Децата се връщат от семинар, на който били мотивирани, много силно мотивирани. Да са позитивни и емоционални. На какъв семинар, не става съвсем ясно, но те го посещават за втора година.
Ентусиазирани са. Харесва им. Радват се с песен на уста. Когато напоследък в българските училища по-често
бият учителите ил
учениците се бият
помежду си,
когато се нагрубяват и си късат дрехите и чантите, да видиш пеещи деца, си е силна мотивация за обнадежден взор към бъдещето.
Те не пели само химна, а още една песен, която водещият семинара им пускал през целия ден (явно това е целодневно активно мероприятие), не знаят името, но текста са запомнили (има си хас, цял ден, трябва да си идиот да не запаметиш, а това са, личи по физиономиите, добри, интелигентни, възпитани деца).
Пели и “Назад, назад, моме Калино” (прекрасно, фолклорът български трябва да се знае и тачи), изобщо били са силно мотивирани, пределно ентусиазирани и положително емоционални.
Де ги тез семинари за всенародно въздействие, щом така добротворно действат? Сериозно питам.
Все пак след цял ден практики пеят “Мила родино”, а не “Ааааааалилуя”, нали? Поне засега. Миналата година не става ясно дали е била така песенна. Не става ясно и като какъв е този семинар. Не да се прави реклама на мероприятието, а да се знае в какво точно се състои, кой го организира, с каква цел и т.н.
Щом родители на явно деца от добри семейства ги пускат да са целодневно там (къде?),
не би трябвало
да се безпокоим
Кажете за какво иде реч. 2500 семейства дали вече са успели да разгърнат брошурите от семинара (има такива, ясно се вижда във видеото) и да се запознаят със съдържанието.
Не съм черногледа, напротив. Иска ми се да знам кой постига невъзможната за цялата училищна система мотивация децата да са ентусиазирани добронамерено и да пеят с положителна емоция. После ще обсъждаме това ли е точният български химн, къде трябва да се пее, уважително към него, или не е да оглася метрото или мегдана в нетържествен ден и т. н., и т. н.
Защото, както се разбра от 13-годишния ученик, участвал в груповото пеене, той “грачел”, ама пропял.
Може някой да е прогледнал или да е проходил. Всякакви чудеса стават.
Малко скепсис не е излишен, струва ми се, насред всенародната радост, че децата ни пеят, вместо да се псуват. Дано тенденцията продължи. Извън метрото. Преди семинарите. Да осъзнаят децата ни, че заедността е много по-добро състояние от разединението. За нас ако е вече късно, за тях не е. Пейте, деца! Който пее, зло не мисли. Якоооо!