Не са прави скептиците за ползата от европредседателството
Българското европредседателство вече официално започна. Знаем гледната точка на политиците, но как изглежда шестмесечната висока позиция на България в очите на обикновените българи.
Потърсихме коментар на такъв човек - Пламен Панов е на 29 г. и живее в Пловдив. Завършил е международни отношения и дипломация през 2011 г. в Американския колеж в Солун, а след това и Кралския колеж в Лондон. Занимава се с проекти.
БЪЛГАРИЯ извървя дълъг път, за да стигне до днешното европейско председателство. Още от самото приемане на страната ни в ЕС беше ясно, че през тази година ние ще сме домакини. Но, разбира се, през цялото това време като държава изграждахме, поне в моите очи, необходимото ниво, за да се справим.
За мен е много важно, че имаме отново шанс да поставим нашите проблеми в дневния ред на европейската политическа карта. Самото домакинство позволява да сложим на масата нашите интереси, за да извлечем дивиденти.
Изключително важен за нас във външнополитически план е мирът на Балканите. В глобализирания свят, в който живеем, един потенциален проблем в региона би имал изключително неприятен ефект за нас, ако нещо се случи.
България индиректно в момента поставя своите интереси за мир, стабилност и спокойствие, което в същото време съвпада с интереса на Западните Балкани и тяхното бъдеще.
Чуват се негативни оценки, че “каква ли ще е ползата за страната ни освен изхарчените милиони за ремонт на НДК”. Не е така. С поставянето на нашите идеи в дневния ред на Европа това ще доведе до известни резултати. Те няма да дойдат веднага. Ефектите от дадена политика се усещат след известен период.
Домакинството ни има и чисто имиджов аспект. С него доказваме, че вече не сме лошото дете в класната стая на Европейския съюз, каквито бяхме през 2007 г. Тогава се присъединихме с Румъния с един по-особен статус - на държави, които не са изпълнили всички критерии, за да бъдат членки. Тогава бяхме поставени под мониторинг за известен период от време. Този имидж сега не е същият. Той е много по-положителен. Четем и в чуждите медии добри оценки за работата на България.
Досега не се е случвало целият европейски елит да се събере в българската столица. И в близките години едва ли ще се случи. Интересувам се от външна политика и за мен най-важно е България чрез това председателство да затвърди ролята си на медиатор на Балканите и на един стабилен партньор на Запада.
Не бих могъл да говоря за чисто финансовите измерения от нашето домакинство. И не мисля, че трябва да изравняваме едно европредседателство с пари. Трябва да гледаме в по-глобален аспект, който не се измерва със средства, а с това какво бихме могли да постигнем в следващите 4 г. Не мисля обаче, че е редно точно в деня на откриването на това престижно събитие в българската столица да се изсипят няколко протеста. Излиза, че техните организатори съзнателно са чакали този момент, за да се покажат.
Има нещо по-важно. През тези шест месеца у нас ще се обсъжда кохезионната политика, която нас ни касае. Нейната идея е да изравнява все повече разликите между Източна и Западна Европа. Смятам, че до края на председателството трябва да спазим изцяло девиза “Съединението прави силата”. Това означава, че сме длъжни да покажем единство във вътрешнополитически план. И в същото време чрез България да стане ясно, че Европейският съюз като семейство е единен. Независимо от Брекзит и други неща, които от време на време ни разделят. Да не забравяме, че българите са изключително позитивни към ЕС. Ако се направи една анкета сред тях, реално над 70-80% ще кажат, че искат да сме членове на ЕС.