Избирам да обичам Пирин в Пирин, а не от центъра на София

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6654785 Избирам да обичам Пирин в Пирин, а не от центъра на София Избирам да обичам Пирин в Пирин, а не от центъра на София www.24chasa.bg

Дефилетата по “Витошка” са за пред камери, да се вслушаме в гласа на хората, които живеят на място

ТОДОРКА, Вихрен, Кончето, Синаница, Полежан – това бяха невероятните места, на които Пирин ме “пусна” в първата ни среща преди 20 години. Сигурна съм, че ще са там и след като вторият кабинков лифт е готов. Мантрата “Планината ще бъде застроена”, изричана с лекомислен патос, е лошо подбрана метонимия от хора, за които Пирин са единствено склоновете над Банско.

По логиката на някакъв странен контрапункт израсналите на морското равнище сме силно привлечени и от красотите на природата над 2000 метра. Не искам да сравнявам Пирин и крайбрежието (без значение дали е в Слънчев бряг, или до устието на Велека), не ми е необходимо, след като мога да обичам и двата изключителни природни феномена, с които е благословена България. Не искам и да сравнявам моята любов към тях с чувствата на хората, които стоят зад апелите “Странджа не е манджа” и “Пирин не е баница”. Убедена съм обаче, че

любовта не може

да е абстрактна

и дистанционна

А когато тя се изразява само в плакати и разходки из центъра на София, никак не ми звучи убедително.

Решението на правителството за промяна на устройствения план на Природен парк “Пирин” стана темата мост между 2017 и 2018 г. Коментари, спорове, протести, контрапротести – трудно може да се изчисли чия активност е по-голяма. Пък и количествените показатели не са най-важното. Много по-съществен критерий е осъзнатостта на изразената позиция. Замисляли ли сте се, че на шествията в подкрепа за развитие на ски зоната в Банско едва ли има хора, които не знаят защо са там – те живеят или работят в тази част на страната, избрали са да останат, познават ситуацията не от дистанция, а от самото място на случването.

Подозирам обаче, че на протестите срещу строителството на втори лифт преобладават абстрактни защитници на природата. Те присъстват, защото обичат да присъстват, обикновено не познават проблема в детайли, чувстват се задължени да изпаднат в мирова скръб при всяко отсечено дърво. Разбира се, има и други – те прекрасно знаят какво искат и каква е стойността му.

А най-умилително ми звучат призивите да пазим Пирин на природозащитници и известни личности от чужбина, които вероятно всеки сезон се наслаждават на красотата на Алпите – докато карат ски, разбира се.

Протестът, както и защитата, за да внушават доверие, трябва да бъдат осъзнати и аргументирани. След толкова екологични излияния през последните дни така и не чух едно смислено обяснение на въпроса защо в Алпите може, а в Пирин не. Мащабите били различни. Наистина са различни, но и мащабите на построеното и планираното у нас не може да се сравни със съществуващото в италианския курорт Кортина д'Ампецо, швейцарския Давос или австрийския Бад Клайнкирххайм.

Един въпрос ми виси без отговор –

защо винаги се

проявява интерес

не просто към

природата, а

само към някои

части от нея,

да ги наречем конвертируеми.

От години жителите на странджанското село Кости се борят срещу инсталация за инертни материали, която съсипва коритото на река Велека. Темата не е нова, нито скрита – има репортажи, че въпреки изтеклото разрешително инсталацията продължава да работи. Нулев интерес на природозащитниците към темата.

Обяснението, че се използва стар материал, кънти на кухо. “С проверяващите установихме, че има фалшиви декларации за изземване на материал. При положение че 2015 г. са му останали 800 кубика и след две години забрана той има налични 6000 кубика”, казва кметът на Кости Антон Ангелов.

В районната прокуратура в Царево има преписка по случая, Басейнова дирекция “Черноморски регион” е констатирала нарушение в началото на 2017 г. на фирмата е наложена глоба, макар и малка. Но проблемът остава затънтен в сърцето на Странджа, невидим за екошествията по жълтите павета.

Съвсем друга обаче е активността, когато стане дума за “Натура 2000”, дивото къмпингуване или Общия устройствен план на община Царево, приемането на който цикли от години – дълга и болезнена тема за всички, за които Странджа не е далечна екзотика или уикенд на плажа Силистар.

Родените в Странджа също искаме уникалната зеленика да цъфти и след 100 години, а от Велека да не е останала мътна вада, но по-важно от всичко е в Странджа да има хора. Затова и една от най-важните каузи тук през 2018 г. е най-сетне да започне ремонтът на пътя, който свързва крайбрежието със селата от вътрешността на планината - това са 56 км от Царево до Малко Търново. Местните вярват и се надяват, защото по този път минава единственото спасение на региона.

Отсега предчувствам обаче, че когато се стигне до валяците, все ще се намери някой “загрижен”, който да попита: Защо точно тази фирма? Тя не е ли на олигарх? Или пък по-лошо – някоя “Анка” ще блокира процедурата. Така логично стигаме до злоупотребата с права, която се превръща в толкова зловещ проблем, колкото и липсата им.

Затова протестърската активност в началото на българското европредседателство дава основание за сериозен дебат – къде е границата между правото да изразиш публично несъгласието си с едно управленско решение и израждането му в изнудване. Защото интелигентният протест включва готовност да преосмислиш позицията си, а не да извиваш ръце, докато стане на твоето.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Лично мнение

Светият синод: Защитата на детските права не означава омаловажаване на семейството

В проекта за национална стратегия за детето липсват мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност* СВЕТИЯТ синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на България чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции

Коментар на седмицата №2 Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 78 хил. прочитания. Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората.

Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората. Не спирам да мисля за това как Бог ни е сътворил по свой образ и подобие, а ние сме си толкова чужди един на друг.

Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

“Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

Трябва да има публична информация за биологичното разнообразие

Държавата трябва да има открита общодостъпна информационна система Становище, внесено от автора в МОСВ по публикувания на 07.01.2019 г. на интернет страницата на МОСВ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). 1. По отношение на необходимостта от промяна в ЗБР През 2017 г.

Защо трябва да привлечем “Гугъл” в България

Аргументите и предимствата ги имаме, нужна ни е целенасочена кампания ПРЕДИ пет години със създаването на Дигиталната национална коалиция (ДНК) обединихме в България технологични лидери, университети и неправителствен сектор с една-единствена цел - България да се доближи до шампионите в иновациите на ЕС.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Лично мнение

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber