За първи път гневът на улицата обърна силите в ущърб на управляващите
ПРОТЕСТИТЕ в редица ирански градове, петдневните размирици, довели до човешки жертви, палежи на правителствени здания, банки и дори на участъци на революционните гвардейци очевидно са преминаване на “червената линия” на разрешеното. Което предизвика и ответни насилствени контрамерки.
Властите от началото на събитията следват подвеждаща тактика, която не разкрива истинските им намерения. Понякога те заемат позата на наблюдател, а в други случаи демонстрират отстъпчивост. Може би целта е обществеността да бъде сплашена от уличното насилие, с което да бъдат оправдани последващите репресивни мерки. Същевременно в медийното пространство е очевидно желанието протестите да се омаловажат, като се сведат единствено до икономически мотиви зад тях.
Единствено заявлението от страна на революционната гвардия – пасдараните, разкрива опасенията на властите, тъй като в него обвинителният пръст посочва службите на САЩ, Израел и Великобритания като задкулисни суфльори в тази драма.
Неслучайно тази декларация съвпадна със забраната за използване на социалните медии от типа телеграм и инстаграм. Тази стъпка разкрива истинското лице на официален Техеран.
Инфлация и
безработица
Първоначалните причини за протестите бяха икономически, за да прераснат веднага в политически демонстрации. Никой в Иран не се съмнява, че политиката контролира финансите или с други думи, че религиозният диктат, наложен преди 40 г., означава и икономически диктат. Религиозните молли, както и лидерите на революционната гвардия се превърнаха в истинските разпоредители с богатството на страната, заделяйки за себе си лъвския пай от приходите от петролния добив, както и от индустриалния сектор. Това обяснява бързото преминаване от икономически искания към антиправителствени лозунги на демонстрациите. Първоначалните лозунги гласяха “Не на скъпотията!”, но те скоро бяха подменени със “Смърт на диктатора!”, т.е. смърт за върховния наставник аятолах Али Хаменей, и със “Смърт за Рухани”, т.е. президента на Иран. Стигна се и до лозунги в подкрепа на отдавна починалия шах Реза Пахлави - основоположник на династията Пахлави, заменила в началото на миналия век Каджарската династия, и баща на сваления от революцията на Хомейни шах Мохамед Реза Пахлеви. Други възгласи дават израз на отхвърлянето на големите разходи на режима за подкрепата на арабски каузи – “Не на Газа, не на Ливан, а за защита на Иран”.
Миналия октомври вътрешният министър на режима Абдел Рада Рахмани Фадали изготви доклад до аятолах Хаменей със стряскащи цифри за социално-икономическата ситуация в страната. В него се твърди, че безработицата в някои градове е достигнала до 60% - безпрецедентно число в условията на ислямската република. Според статистиката около 11 млн. ирански граждани живеят в мизерия, около милион и половина са в плен на наркотиците, а броят на затворниците е 600 хиляди души. Тези цифри са странни за държава, която изнася над 4,5 милиона барела петрол дневно и която се самозадоволява с хранителни продукти.
Непотвърдени оценки сочат за висок ръст на инфлацията с нива между 6,8 и 8,7%. Публична тайна е, че голям дял от петролните приходи се “изяжда” от военния бюджет, както и от помощите за съюзниците на режима в Ирак, Ливан, Йемен и Сирия.
Кой стои зад
протестите?
Според един от отговорите основната причина за протестите е неспособността на управлението на Рухани да спази обещанията си за икономически ръст, направени непосредствено след отменянето на санкциите след подписването на ядреното споразумение.
Две години по-късно обаче реинтегрирането на Иран в световната икономика не се отрази благоприятно на жизненото равнище на населението. Най-големият грях на правителството обаче бе, че заложи в бюджет 2018 г. огромни суми за религиозните институции, което наложи повишаване цените на горивата и на редица основни хранителни стоки. Същият бюджет отрежда на Революционната гвардия огромната сума от 8 млрд. долара.
Втори възможен отговор е свързан с вътрешната вендета. Бившият президент Ахмадинеджад бе обещал, че ще си отмъсти на онези, които го обвиниха в корупция и причиниха не само отстраняването му от политиката, но и осъждането му от иранския съд. Това не бе празна закана, тъй като по време на двата си мандата бившият президент се ползваше с широка подкрепа сред някои ислямски среди. Тогава той успя да спечели тяхната любов чрез разпределяне на голяма част от бюджета на страната за месечна “лепта” за населението в размер на 40 долара. Тази популярна мярка обаче бе отменена от Рухани. Недоволството на най-бедната част на населението от управлението на неговото правителство се допълва и със слабите му позиции в институцията на революционните гвардейци. Всичко това създаде експлозивна смес за реализиране на заканата на Ахмадинеджад и за обръщането на народния гняв срещу Рухани и Хаменей.
Разчистване на
сметки на фона
на народния гняв
Трето обяснение - сблъсъкът между две крила в управляващия елит – консервативното и умереното. Първото обединява представители на консервативното течение, а второто е съставено от поддръжници на реформаторското правителство на Рухани. Самият факт, че искрата на бунта бе дадена в град Машхад, насочва подозренията срещу аятолах Ахмед Аламолхода – главен имам в този свещен град, в който се намира гробницата на имам Али Реза – осмия шиитски имам. Въпросният имам е приемен син на претърпелия неуспех в президентските избори Ибрахим Раиси. Последният е известен противник на ядреното споразумение със Запада, както и с възстановяване връзките с “неверниците”. Първоначалното намерение на заговорниците е било да се организира ограничена демонстрация, охранявана от полицията, насочена срещу Рухани. Впоследствие обаче народната енергия разрушила този сценарий, поставяйки искания за възстановяване на монархията.
Несъмнен е фактът, че “иранската улица”, включваща представители на различните етно-конфесионални компоненти на иранското общество, вече не може да понася сегашното равнище на бедност, глад, експлоатация, маргинализация на мнозинството, съчетани с корупция. За пръв път този гняв обърна съотношението на силите в ущърб на управляващите. Те вече не са в положение да използват удобната формула на насъскване един срещу друг на своите опоненти. Дали иранският народ ще съумее този път да се освободи от този гнет