Аман от Дядо Коледа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6634715 Аман от Дядо Коледа Аман от Дядо Коледа www.24chasa.bg

Нека детето само избере да вярва ли в белобрадия старец, или не

КОЛКОТО и да си нахакан по принцип, никога не си готов за въпроса: “Вярно ли е, че Дядо Коледа не съществува?”. Известно време се успокояваш, че моментът е далеч, има още време, хлапето е малко и наивно, не го гризат кой знае какви съмнения, освен дали все пак няма да получи и онова лего, дето забрави да го напише в писмото до Лапландия. Един ден обаче, докато си на касата в хипермаркета, тъпчеш торбички с кисели млека и бонбони в промишлени количества, междувременно говориш по телефона и попълваш анкетната карта на магазина, за да получиш голямата празнична отстъпка, детето най-спокойно обявява: “Мамо, Явор каза, че Дядо Коледа е измислен и подаръците ни ги купувате вие. Верно ли е?”.

Чудиш се как да отиграеш предизвикателството, докато касиерката те гледа втренчено, а натъпканите зад теб на опашката хора изнервено пъшкат, защото се туткаш и изглеждаш несериозно.

В такива моменти се проявява голямата родителска съобразителност. Никак не е лесно, не те пита нещо тривиално от сорта “Има ли синеоки японци?”, за да кажеш: “Айде, стига глупости, моля ти се, дръж тука количката да не мърда.” Няма начин да игнонираш въпроса, но все пак разполагаш с няколко варианта. Трябва ти твърда воля, здрав характер и пълна концентрация. Сега или никога!

Първият

вариант е

да развенчаеш

авторитета

на Явор

Притискаш малко детето си с цел да му отклониш вниманието от основния въпрос: “На него кой му е казал? Ти пита ли го за източника му на информация? Не ми говори тогава наизуст. То така всеки може да си дърдори каквото си поиска. За фалшиви новини чувал ли си? Я да взема да звънна аз на майката на Явор да я питам тя ли му е казала това нещо. Знаеш ли Бойко Борисов как ги мрази тия работи?”.

Може също да направиш на кайма самия Дядо Коледа. Аман! Не виждаш ли, че го лепят навсякъде като Захари Бахаров? Някои хора се чудят дали Слави Трифонов съществува вече, тия физиономии само дето от чешмите не текат. Какво ти пука? Да правят квот’щат!

Имайте обаче предвид, че днешните деца са по-интелигентни от нас, когато бяхме малки. Не им въздейства посочване към вратата и заповед: “Отивай си в стаята!”. Много точно преценяват реакциите и настроенията на възрастните, улавят безпогрешно нюансите, особено чувствителни са към разводняването на разговорите. Няма вече “Тате ще ми купи колело, ама друг път”, днес дете без колело няма. То държи таблет дори в тоалетната и си има аватари, любимият му филм е оня за емотиконите, излишно е да му разтягаш локуми. Каквито и номера да прилагаш, Явор ще продължава да му бъде пръв приятел, затова по-добре измисли нещо по-фино. Не се дръж като момиче, по дяволите!

Вариант 2: да

отложим този

разговор

“Искаш ли да обсъдим този въпрос на спокойствие, когато се приберем? Защото, майче, сега съм заета, както виждаш.” Ще успееш, ако си случил на търпеливо, изпълнено с разбиране и такт дете, което е почти напълно невъзможно. Характерно за всички малки момченца и момиченца, и сегашните, и предишните, е, че изискват адекватни отговори веднага, тук и сега. Не след малко. Отлагането води до неизбежно зацикляне, няма да миряса, докато не седнеш и не му дадеш разумно обяснение. Без да съскаш, да се вайкаш, да плюеш Явор или да се правиш, че торбите с млякото са ти акцент в момента. А и едва ли ще измислиш кой знае колко умна теория за Дядо Коледа за някакъв си половин час, не си прави илюзии. Най-добре минавай веднага на

Вариант 3:

категорично

потвърждение

“Глупости! Естествено, че Дядо Коледа съществува. Нали щеше да видиш, ако ние ти купуваме подаръците? Живеем заедно, все пак.” И разказваш някаква история от своето детство. Как Дядо Коледа се казвал Дядо Мраз и един път си му написал писмо, че искаш да ти донесе скейтборд. Чакал си с огромен трепет, разкъсван от притеснение, защото навремето в твоето детство скейтбордовете не са се продавали в магазините, само от чужбина се купували. Не е имало ни интернет, ни amazon.com., само “Детмаг”, ЦУМ и “Сто-ки-за-би-та”. И какво, мислиш, станало? На Бъдни вечер под елхата си намерил огромен пакет с твоето име, разкъсал си го със скоростта на светлината и вътре... скейтборд! Истински! Не играчка. Червен с жълти пластмасови колела. Майка ти и баща ти също били потресени. Как да не съществува при това положение?

Всяка история става, стига да води до неопровержимия извод. Хлапето ще се успокои и ще се почувства щастливо, а ти ще си отдъхнеш със задоволството на добър родител и ще си довършиш на спокойствие разговора с лелята. Само че признай си! В действителност няма да усещаш пълно удовлетворение, лошото чувство ще остане, откъдето и да го погледнеш, това си е чиста лъжа.

Дядо Коледа в края на краищата е образ от стара реклама на “Кока-кола”, от какъв зор точно ти робуваш на някакви скрупули, че вярването в добрия старец е признак за щастливо детство? Още от началото на декември във всеки мол има най-малко по един предрешен дядка, да не мислиш, че детето ти е малоумно? Защо се мъчиш да поддържаш идиотска рекламна кампания и разрушаваш доверието помежду ви? Какъв старец, какви Снежанки?

Истината е някъде по средата, верният тон се напипва, когато се освободиш от аргументите на възрастен и започнеш да мислиш по-просто, като пораснало дете. То не иска нито да го лъжеш, нито да разбиваш илюзиите му, най-доброто, което можеш да направиш, е да му дадеш тема за размисъл, без да го подценяваш.

Дядо Коледа

съществува

само за тези,

които вярват

в него

Кажи, че ключът е в него. “Щом Явор не вярва, значи неговите подаръци са купени от родителите му. Ако ти обаче искаш да има Дядо Коледа, значи твоите той ще ги донесе. В това е вълшебството.” Дай му правото на избор, по-добър от този подарък няма!

Явор да си говори каквото иска, твоето дете вече ще знае какво да му отговори, когато стане дума, че Дядо Коледа му е донесъл йоника с пет октави. И след време, когато порасне и започне да задава още по-сложни въпроси: “Защо трябва да уча математика, след като искам да стана писател?”, “Какво значение има как съм облечен?”, “След като ти пушиш, защо да не пуша и аз?”, ще ти бъде по-лесно. Защото вече владееш матрицата. Покажи му посоките и го остави да избира. Това ти е задачата номер едно в живота.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Лично мнение

Коментар на седмицата №2: А мъжът от екипа на Кобрата не беше ли унизен от Джени Суши

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 112 хил. прочитания. Защо репортерката с нищо не показа, че целувката на Кубрат ѝ е неприятна, а дори му благодари АТЛЕТИЧЕСКАТА комисия на щата Калифорния, която се намира в Лос Анджелис, отне до 23 септември лиценза на боксьора Кубрат Пулев

Стратегия за отнемане на деца няма и няма да има

Във всяка предизборна кампания се намират хора, които използват злоупотребата със страх, за да черпят политически дивиденти Стратегия за отнемане на деца няма и няма да има. Няма конспирации, няма понятие “ювенална юстиция”, няма държавна търговия с органи. Стратегията не е разработена с чуждо финансиране и прочее.

А мъжът от екипа на Кобрата не беше ли унизен от Джени Суши

Защо репортерката с нищо не показа, че целувката на Кубрат ѝ е неприятна, а дори му благодари АТЛЕТИЧЕСКАТА комисия на щата Калифорния, която се намира в Лос Анджелис, отне до 23 септември лиценза на боксьора Кубрат Пулев заради целувката с репортерката Дженифър Равало, по-известна като Джени Суши.

Коментар на седмицата №3: Как попаднах в „Апартаментгейт“

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал около 75 000 прочитания. Моят кум, за жалост, вече не е между живите и аз много се гордея с него, светла му памет! Нe чета жълти сайтове. Още по-малко такива, които се облизват, като чуят, че някой се е разболял от рак.

Как попаднах в „Апартаментгейт“

Моят кум, за жалост, вече не е между живите и аз много се гордея с него, светла му памет Не чета жълти сайтове. Още по-малко такива, които се облизват като чуят, че някой се е разболял от рак. Съпругът ми обаче ми препрати някакъв линк, в който моя милост е главен герой и в който се твърди, че съм си била взела двойно по-голям апартамент от

Светият синод: Защитата на детските права не означава омаловажаване на семейството

В проекта за национална стратегия за детето липсват мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност* СВЕТИЯТ синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на България чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Лично мнение

Коментар на седмицата №2 Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 78 хил. прочитания. Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората.

Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората. Не спирам да мисля за това как Бог ни е сътворил по свой образ и подобие, а ние сме си толкова чужди един на друг.

Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

“Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber