Протакането на процедурата може да се предотврати и да се избегне загубата на стотици милиони
Няма защо да се сърдим на овчарката Анка, че се била възползвала от законно даденото право да се жали. Очевидно това не е неин интерес, а на някоя голяма фирма, която все още не е готова за участие в обществената поръчка и иска да си удължи срока. А голямата фирма не обжалва сама, а се крие зад подставено лице, за да не си развали отношенията с възложителя – било община, било министерство или друг възложител. Има ли вратичка в закона, бизнесът ще се възползва от него, защото той си гони частния интерес. Държавата е тази, която трябва да помисли за обществения интерес.
Не бива с лека ръка да се обвинява и законодателят, защото българският Закон за обществените поръчки следва общоприети в света практики. Просто в много от цивилизованите държави не правят така, както в България, тъй като сериозните фирми си пазят името и се страхуват да не се разбере, че такава фирма стои зад блокиране на даден проект, поради това, че не е готова да подаде оферта.
Как стоят сега нещата? Всяко действие на възложителя подлежи на обжалване. Включително обявяването на поръчката със съдържащите се в тази обява условия. Нормално е всеки участник в поръчка да може да се защити срещу евентуални дискриминационни условия. Защото иначе няма друга възможност, тъй като при обжалване на определянето на победител не може да се правят оплаквания по условията на поръчката.
Всеки, който обжалва действие на възложителя на поръчка, може да поиска безплатно и спиране на изпълнението. И веднага след като го поиска, процедурата по обществената поръчка автоматично се спира. Казано с други думи, процедурата си стои спряна до окончателното произнасяне от КЗК и ВАС дали процедурата се спира. А докато КЗК и ВАС разгледат молбата за спиране на производството, минават най-малко 2 месеца. И така - при всяко обжалване на действия на възложителя. Този ред е в състояние да затлачи всяка една обществена поръчка. Как да се излезе от тази ситуация?
Няма как да се предвиди в закона, че фирми с по-малък капитал или притежавани примерно от роми не могат да обжалват. Това ще противоречи на основополагащи правни принципи навсякъде по света.
Затова е подходящо да се направят няколко прости промени:
- Да не се спира изпълнението при искане за спиране на процедурата по обществена поръчка, ако не е внесена такса. Защото сега при подаване на искането за спиране, макар и без да е внесена такса, производството се спира. Така се дава възможност нарочно да не се внася такса, за да се удължи времето за спиране;
- Да се предвиди отделна такса при подаване на искането за спиране в размер на същите суми, които се внасят за обжалване на поръчката - за поръчки на стойност до 1 000 000 лв. - 850 лв., за поръчки на стойност от 1 млн. лв. до 5 млн. лв. - 1700 лв., за поръчки на стойност над 5 млн. лв. - 4500 лв. Спирането на поръчката си е отделно производство и няма логика да е безплатно, след като производството по съществото на спора не е безплатно;
- Автоматично спиране на процедурата по искане за спиране да има само до отказ на КЗК да спре процедурата. КЗК може да се произнесе относително бързо – до 2 седмици. След това процедурата продължава. Естествено, ВАС при обжалване може да отмени решението на КЗК и да спре процедурата;
- Да не се предвижда автоматично спиране на процедурата при всяко едно искане за спиране, а да се изброят само най-съществените действия. Задължително да е спирането до произнасянето на КЗК при обжалване и искане за спиране на обявяването на поръчката със съдържащите се в обявата условия. Защото това е възлов момент в обществената поръчка, който може да съдържа облагодетелстващи условия за дадена фирма и съответно дискриминационни условия за останалите участници;
При обжалване на акта на КЗК пред ВАС за отказ за спиране на производството се събират само 10% от горепосочените такси. Няма никаква логика в това. Съдебните производства не струват по-евтино.
Освен това всяка държава трябва да си пази върховните съдилища от претоварване с излишни жалби. Основната задача на върховните съдилища е да уеднаквяват практиката и това е в най-голям интерес за всички – и граждани, и организации. След като някой е загубил дело в КЗК, следва да е убеден в правотата си, за да обжалва. А наличието на такса в същия размер, каквато е пред КЗК, ще накара тези, които просто обжалват, без да са убедени в правотата си, да се замислят. По изрична разпоредба на ЗОП такса се плаща за обжалване пред ВАС само на отказа на КЗК да постанови спиране.
Така чрез прибавянето на не повече от няколко изречения може да се предотврати протакането на процедурата и да се избегне загубата на стотици милиони.
Председателят на правната комисия на парламента вече инициира смислени законови промени за разрешаване на тези проблеми в ЗОП.