Какъв респект към пазители на реда, пълнещи с гориво пластмасови бутилки на бензиностанция?
Винаги съм защитавал полицаите.
Винаги съм бил за повече права, пари и привилегии за тях. Много пъти съм се застъпвал за правото им да употребяват сила, за това, че МВР не е Българският хелзинкски комитет. В кръга на шегата Симеоново не прощава.
Но случаят от “Господари на ефира” с павликенските полицаи, пълнещи по някаква странна схема бензин из разни пластмасови бутилки и туби, направо ме покърти. Имаше един такъв лаф - “уби всичко детско в мен”.
Тази битова история разбива не само представата за доброто ченге, но успява да убие дори представата и за лошото ченге.
Само си представете мръсният Хари на Клинт Истууд или лошия лейтенант на Харви Кайтел да пълни бутилчици с бензинец?
Това е по-зле
дори от познатото
“Сега кво ще
правим, ще
пишем ли?”
На фона на павликенските “герои” успешният сериал “Под прикритие” изглежда нелеп. Какви схеми, какви Куки, хората пълнят бутилки от безалкохолно с бензин. Нищо чудно и някоя дамаджана да са напълнили. Дано не я объркат по празниците.
Навремето май Дилов-баща беше казал еретичната за соца мисъл
“Какъвто “Плод
и зеленчук”,
такава и
Държавна
сигурност”
Не знам дали полицаите с бензина съзнават какъв удар нанасят върху имиджа на своите колеги, който и без това понесе много удари. Ударът е най-вече върху онези полицаи, които се опитват да бъдат наистина такива.
Защото, докато някой пълни бутилката с гориво, друг наистина работи под прикритие и може да изгори. Тази история бие по имиджа не защото е кой знае какво - това, което са направили, най-много да се води нарушение на служебната дисциплина, а
тя бие със своята
извънредна
баналност.
Със своята
“човещинка”
Респект може да има към добрия полицай, респект може да има към лошото ченге, но респект към хора, пълнещи пластмасови бутилки на бензиностанция - много трудно. Явно има нещо заразно във въздуха по нашите географски ширини, след като терминът “българска работа” възниква още през XI век.
А може би ревизията на прехода може да обхване и това, което се случи с МВР, та от героичната класика “За кожата на едно ченге” да стигнем до битовата трагикомедия “За тубата на един полицай”.