Доц. д-р Веселин Методиев: Глаголът “уреждам” пречи да сме модерни европейци

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6529111 Доц. д-р Веселин Методиев: Глаголът “уреждам” пречи да сме модерни европейци Доц. д-р Веселин Методиев: Глаголът “уреждам” пречи да сме модерни европейци www.24chasa.bg

Не може да четеш Георги Господинов и Милен

Русков и да не си радостен, че си българин

- Точно преди Деня на народните будители “24 часа” награди в своята специална кампания първия випуск от “Отличниците на България”. Това е една инициатива, чиято цел е да поощри младите ни таланти. На този двигател ли трябва да заложи България?

- Когато бях министър на образованието и ми задаваха въпроса за 1 ноември кои са съвременните будители, аз отговарях така: има будители българи и будители европейци. Хора, които са ни събудили тук, в България, и хора, които са ни повлияли отвън с това, че Европа стана голяма и всички сме част от нея. И давах пример с Георги Марков и Цветан Стоянов като истински будители. А отвън посочвах хора като Джон Ленън и Пол Маккарти, които са били истински будители, защото ни даваха едно усещане за свобода от друг свят, в който има повече справедливост. Така че имаме шанс да живеем с такива будители и аз вярвам в тях.

- Не трябва ли националният елит да задава формулите за доброто и лошото?

- Живеем в гигантска динамика - никога хората не са живели в такова динамично време. Антрополозите казват, че тази динамика е самият ужас, защото как тя се понася от човека? Нямаме такава историческа информация, никога хората не са живели така, както живеем в последните 20 години.

А в националния елит е всеки мислещ човек, националният елит не е институционалният. И в България това са стотици хиляди мислещи хора.

- Защо твърдите, че българската интелигенция преживява ренесанс?

- Ако кажа, че чета български автори и съм много щастлив, а те са и по-млади от мене, това значи, че нещо добро се случва. Не може да четеш Георги Господинов и Милен Русков и да не си радостен, че си българин.

- Зле или добре е България, доц. Методиев?

- Когато се разговаря за България като за модерна държава и се има предвид периодът след 1879 г., различни периоди тежат по различен начин. И в най-неприятна ситуация България е в периода на тоталитарната си държава. От тази гледна точка може да кажем кое време е било най-трудно, кога сме били най-изолирани, без шансове за никаква инициатива, с ниско качество на живот. В края на ХIХ и в края на ХХ век имаше много големи усилия - при първите да се направи модерната държава, при вторите - да се възстанови.

Добрите години

са в началото на

ХХ и на ХХI век

Така бихме могли да подредим историческото време от гледна точка на демокрация, на права, на свободи, на заможност, на стопанско развитие.

- По какво сегашното време прилича на годините в началото на ХХ век?

- Ние живеем във време, в което като че ли всичко беше наред - такава илюзия имахме. След това разбрахме, че за да имаме добър живот, трябва едно всекидневно усилие. Някои още не са го разбрали. Тези илюзии ги е имало и преди 100 г. Разбира се, историята не се повтаря, трябва да се учат уроците от човешките грешки, а не че ще се случат повторения.

Сега имаме други трудности, те са вече в по-голям мащаб - не само в Европа, а и в Америка. Ето сега разговаряме само няколко часа след като в Ню Йорк е имало поредно нападение върху хора. Това е безумието. Така че това, което трябва да разберем, е, че се изисква всекидневно усилие, за да живеем добре.

- Но 100 г. по-късно си казваме, че българите тогава са били по-успешни. А при нас нещата се получават бавно и трудно. Различни ли са едните и другите българи?

- Българите след Освобождението са били

българи като нас

- имало е и

свестни, и

келеши

Не може да говорим за голямо човешко различие. Вярно е, че е имало ценности, породени от християнската вяра, имало е политици - дълбоко религиозни християни, и това се е отразявало на политическата им добродетел. И най-яркият пример за това е Константин Стоилов.

Днес живеем в едно атеистично време. Хората нямат тези задръжки, тази етика. Има и една позната на всички причина - тогава е имало една национална цел, завещана от Българското възраждане. Това е идеалът, който се покрива с Българската екзархия, със Санстефанска България. Днес такава обща цел няма.

Но да кажем нещо много съществено - и сега, и тогава хората са влизали в остри конфликти по политически въпроси. Някои от тези дебати тогава са образци за аргументи и за позиции и надминават днешните дебати по своята острота и конфронтация, което е естествено при демокрацията.

- Не трябва ли обаче да има едно поумняване след натрупания исторически опит от над 100 години?

- Поумняването в парламентарната демокрация е да не повтаряш грешките на своите предшественици, а не да притъпиш сблъсъка. Той е неизбежен поради естествените различия на хората. Някои смятат, че държавата е длъжна да прави всичко за тях, а други - че те са длъжни първо на себе си, после на държавата. И това различие не може да изчезне, то е принципно. Не е заяждане между групи хора.

- Защо наричате прехода посткомунизъм и носим ли още бремето от времето на комунизма?

- Понятието “посткомунизъм” го чух за първи път в зала “Универсиада” в началото на 1990 г. от проф. Николай Генчев, който е любимият ми преподавател от Софийския университет. Той го използва съвсем точно - от историческа гледна точка трябва да го наречем така. “Преход” е понятие от социологията и политологията, а не от историческата наука. А дали носим стереотипи от миналото? Разбира се, че носим и в някаква степен не искаме да признаем пред себе си един начин на живеене, който не е бил добър. Ще използвам един популярен глагол - “уреждам се”. Той е от онова време, в което всичко се уреждаше, защото така беше построена тоталитарната държава и хората трябваше да се съобразяват с този ред на “уреждане”. Тоталитарната държава отдавна я няма, но глаголът “уреждам” продължава да е фактор в нашия живот. Познавам го от своите младежки години и сега, когато навършвам 60 г., пак го познавам.

- Това ли е основното, което ни пречи да живеем като модерни европейци?

- Когато кажем “модерни европейци”, си представяме хората в северозападна Европа. Това е един свят на висока дисциплина, но не е в цяла Европа. Той е в северозападната част. Вебер казва, че протестантската етика носи духа на капитализма. Това е този капитализъм, който прави обществата заможни, най-типичният пример е германското общество. Но ако се сравняваме с Южна Франция, с Южна Италия, ние сме същите европейци като тях. Югът на Европа си прилича. Да не би да не сме европейци като гърците или като Южна Италия?

Защо северните части реагират срещу южните? Защо едните казват, че не искаме нашите данъци да ги харчат онези, които ги мързи и са създали мафията? Този разговор не е за България, той е за Италия. От тази гледна точка ние сме европейци. Българското общество има черти и от Севера, и от Юга на Европа. въпреки че живеем в южната част на континента. В България има дисциплинирани, работещи хора, те обаче не са по-големият процент.

- В този спор Северът - Югът Каталуня къде е?

- Каталуня безспорно е в южната част и се вижда как може да постъпиш съвсем по южняшки. Но това, което не мога да разбера в момента, е как може да застанеш пред половината от населението на провинцията и в момента, в който нещата се усложнят, да си вземеш багажа и да заминеш за Брюксел и да ги изоставиш тези хора сами. Това ми се струва твърде южняшко.

- И твърде безотговорно.

- Ето този въпрос за отговорността отново е свързан с протестантската етика.

- Вие сте експерт по история на модерната българска държава. В началото на 90-те години Желю Желев развиваше една теория - че България трябва да мине през военен режим, за да си укрепи после демократичните институции. Тези дни военният министър припомни, че в българската политика е модерно да си политик с биография на генерал, и дори каза, че армията се е политизирала много, защото много генерали са навлезли в политиката.

Има ли уклон към подобни силови мераци?

- Това, което е споделял президентът Желев, има исторически отговор. В България след Освобождението доста от приличните хора са уплашени от това, което се случва в условията на парламентарната демокрация - тази липса на етика у мнозинството в парламента е довела до режима на пълномощията. Ограничен режим за кратко време. Поуката е, че това не помага. Този режим на пълномощията траял само 2 г., и то при условие, че става дума за силна външна намеса от страна на руския император.

Споделям този урок от историята: не се прави демокрация с личен режим. Ние, хората, създаваме демократичните модели, градим ги всеки ден. Това се разбира трудно и бавно, но това е пътят, по който ще се развива модерна България. Да, на всеки от нас му се ще динамиката да е по-голяма. Но трябва да си дадем сметка, че живеем в общество, в което примитивните правила работят по-силно от модерните. Най-типичният пример е шуробаджанащината, посочена още от Захари Стоянов. Тези дни гледах данни, според които две трети от българите знаят, че така се живее у нас. Модерните българи са една трета. Това е част от нашия живот.

Интервюто взе Генка Маркова

Доц. д-р Веселин Методиев е роден на 3 ноември 1957 г.
През 1979 г. завършва специалност “История” в СУ “Св. Климент Охридски”
Народен представител в 37-о, 38-о, 40-о и 41-о народно събрание
1997-1999 г. е заместник министър-председател и министър на образованието и науката в правителството на ОДС
Доктор на историческите науки, доцент в Нов български университет
Основните му изследователски интереси са в областта на история на държавните институции в България

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Тодор Попов: За последните 4 години в Пазарджик са разкрити 4218 нови работни места

Имаме модерно сметище, изграждаме компостираща и сепарираща инсталация, в края на месеца ще изберем изпълнител за рекултивацията на старото сметище, казва кметът на града - Г-н Попов, на финала сте на третия ви пореден мандат сте като кмет на община Пазарджик. С каква равносметка го завършвате? Изпълнихте ли ангажиментите,

Проф. д-р Мария Иванова: Ваксина против африканска чума можем да изработим, трябва финансиране

Фризерът не унищожава вируса в месо от болно прасе През 1990 г. заради липса на пари унищожихме единствената генна банка на редки породи български свине Трудно ще се справим с тази зараза - разпространява се чрезфураж, вода, контакти, въздух, птици, от движението на човека Човек не може да се зарази от африканска чума - този вирус е специфичен за

Йорданка Фандъкова: Готова съм с проекти за 8 нови парка, за да стане София по-зелена, и с 5 разширения на метрото, за да не спира развитието й

Старите жп линии стават зелен ринг, който ще свързва големите паркове и кварталите, казва в интервю столичният кмет Още акценти от интервюто: Ще има промени не само при общинските съветници от ГЕРБ, но и в структурата на общината. Предлагам София да има зам.-кмет по дигитализацията Длъжници сме на софиянци за Витоша и Борисовата градина - ще

Искрен Веселинов: Минималната пенсия трябва да се изравни с прага на бедност - 340 лева

Пенсионерите ще получават повече, отколкото сега, с ново социално плащане Още акценти от интервюто: Разликата от 100 лева трябва да се покрива от държавата, това би струвало 1 млрд. лв. годишно Не очаквам в края на мандата минималната пенсия да бъде повече от 250-260 лв., защото не сме сами в управлението В случаите на тежки убийства и телесни

Кинорежисьорът Милко Лазаров: Ако бизнесът ни подкрепи, “Ага” може и да се пребори за “Оскар”

Успехът зависи от скъпа рекламна кампания - Честита българска номинация за “Оскар”, г-н Лазаров! Има ли “Ага” шансове да вземе наградата за чуждестранен филм, след като спечели толкова много награди на кинофестивали по цял свят - Оскарите са обратно на фестивалите. На фестивалите искат премиери, филмът да не е показван никъде

Десислава Кръстева: Първолак стоя под чина цял срок, във втория се научи да сяда

Педагози, родители и деца трябва да са един екип, казва учителката вдъхновителка - Гостопожо Кръстева, родители ви определят като педагог вдъхновител. Какви по-различни методи от колегите си използвате, за да запалите интереса на децата към училище? - Всеки един учител е вдъхновител и може да изгради собствена система за работа с децата

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Калоян Паргов: Подкрепа за Мая като граждански кандидат дава шанс за първия от 30 г. пробив на БСП в София

Още акценти от интервюто с лидера на БСП - София: Целта ни е да сме решаващ фактор в следващото управление на столицата Този път надпреварата в столицата ще е доста оспорвана - между едни от най-рейтинговите политици в държавата, каквито са и Манолова, и Фандъкова Декларацията на МВнР и  шпионският скандал хвърлят петно върху отношенията ни с

Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020 г., тогава влиза в сила и европейска директива

Сайтът на “24 часа” е по-добър от БТА Брюксел ще даде алгоритъм за наблюдението в интернет през ноември Когато сайт пуска порнографски снимки, това е въпрос на морал. Няма регулация за това Явно лобитата на телевизията и на радиото са много силни, за да не може сайтовете до този момент да получават евросредства - Г-жо Жотева

Д-р Иван Иванов: С 43 млн. лв. инвестиции променихме Севлиево за 8 г. и това се усеща

Всички училища и детски градини са ремонтирани. Инвестираме в младите, казва кметът на града Общината е без задължения и с рекорден бюджет Имаме 1200 компании, които влагат средства в производствата си и в градската среда - Д-р Иванов, на финала на втория управленски мандат какво отчитате като най-сериозен успех за Севлиево

Димитър Луджев: Чудо е, че извършихме толкова радикални реформи при тази съпротива от страна на старата система

Отговарям в новата си книга “Преходно време” на всички, които през 1990 г. искаха да пометем комунистите: Е, как ще изметеш един милион и двеста хиляди души - Трийсет години стигат ли, г-н Луджев, за да се напише обективен анализ на първите години от демокрацията в България? - В съвременната историография е прието след срок от 25 години

Васил Велев: Кризата е вече тук, не бива да губим време

Някои предприятия минаха на 4-дневна работна седмица, работят с 25% под капацитета си, казва председателят на АИКБ  - Господин Велев, НСИ разпространи миналата седмица доста неблагоприятни, направо песимистични оценки на бизнеса за стопанската конюнктура за август. Има очаквания за влошаване на икономическото състояние на предприятията.

Борислав Сарафов: Страхът от Гешев всъщност е страх от институцията Прокуратура

Г-н Сарафов, Прокурорската колегия на ВСС единодушно издигна номинацията на Иван Гешев за главен прокурор. Безалтернативна ли бе неговата кандидатура или кадровиците този път се съобразиха с мнението на гилдията – на прокурорите и следователите? Изборът на главен прокурор е един от най-важните избори в нашата държава и много очи гледат "втренчено"

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber