Учете децата на универсалния език на логиката и знанието. Родители, не плашете децата си с математиката
Ако разгледаме структурата на българската икономика в сравнение с другите страни от ЕС, със сигурност
ще развенчае
много митове
Да започнем с често тиражирания, че “в България нищо не се произвежда”. Въпреки продължаващото нарастване на износа устойчиво след кризата и 6-кратното увеличение за последните 15 г. тази заблуда продължава да среща поддръжници. Всъщност България е относително индустриална страна. Делът на промишлеността в добавената стойност в България е 24,4%, при 19,4% средно за ЕС, а България е сред страните с най-висок дял на промишлеността, както впрочем и повечето страни от Централна и Източна Европа. Още повече, делът на индустрията е нараснал с 1,7 процентни пункта за последните три години – от 22,7% през 2013 г. Това се вижда и от значението на сектора за заетостта – близо 25% от всички извън земеделието са заети в производство, което е сравнимо с това в Словакия (лидерът в автомобилната индустрия спрямо населението), и след само Чехия, Полша и Румъния.
В България освен индустрията относително “големи” по значение са финансовите услуги, търговията, транспортът и туризмът, информационните и комуникационните услуги.
Същевременно, както по добавена стойност, така и по дял в заетостта, недвижимите имоти и строителството са малки – близо два пъти по-малки от тези в Словакия и Полша например. Селското стопанство обаче все още е голям работодател – за съжаление, голяма част от заетостта е с много ниска производителност и ниски доходи.
Секторът на информационните и комуникационните технологии почти винаги се посочва като двигател на растежа в България. Наистина за последните 5 г. заетите в създаването на софтуер и информационни услуги нараснаха с близо 65%, а аутсорсингът на бизнес процеси е разширил броя на работещите с над 90%. От своя страна, с ИТ и комуникации са заети 3,2% от всички работещи извън земеделието у нас, при над 4% в Естония, Финландия, Великобритания.
Вероятно индустрията ще става “по-умна”, а възможностите за глобален износ на ИТ услуги са на практика безгранични. Ограничението обаче идва от предлагането на работна сила с подходящо образование и умения.
За да станем
Естония или
Швеция, трябва
да създадем
25 000
програмисти
Вярно е, че записаните студенти по информатика и някои инженерни специалности се увеличават през последните няколко години. Делът им все още е 2 до 3 пъти по-нисък от този в страните, които имат индустрия с висока добавена стойност и голям ИТ бизнес. Все по-видно е също така, че за да има повече студенти в тези области, трябва да има повече деца, които от ранна възраст проявяват интерес към математиката и точните науки. Деветокласниците се провалят в международното сравнително изследване ПИЗА – 2/3 имат резултати от най-долните три нива; също толкова бяха и двойките в матурите след седми клас. Само с добро обучение в няколко елитни гимназии няма как в бъдеще да се създават хиляди инженери и програмисти.
Училищата да обръщат повече внимание на знанието и науките. Новите будители са тези, които могат да дадат шанс на повече деца да говорят на универсалния език на логиката и знанието. Не на последно място, по-малко родители да плашат децата си с математиката. Тя не е страшна, не е и безполезна.