Защо печатат учебниците и тетрадките на тежка хромова хартия
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Ето как с вдъхновение и надежда пише класикът Иван Вазов в своето стихотворение "Училище" преди малко повече от век. Книжицата сигурно е тежала грамове.
Днес “пиленцета любави” отиват да се учат с пълна с учебници раница, която тежи между 2,8 и 4 кг - според официални данни. И над 8 кг според родители и ученици.
Колко ли обаче ще тежи ученическата раница, ако в нея се натъпчат и всички други проблеми, свързани с образованието на наследниците ни? Заради които те, вместо да си учат уроците, с право започнаха да се изживяват като протестъри. Треперете, бъдещи правителства!
Много родители твърдят, че ненужно учебниците и тетрадките се печатат на 80-грамова хартия. Така освен по-тежки те стават и по-скъпи. Излишно било и хромирането им. Но да не влизаме повече в тънкостите на печатарския занаят, печатарите по-добре от нас знаят какви са “резервите” в олекотяването на учебниците и как то може да бъде постигнато.
Освен учебниците тежки са и тетрадките, на които децата пишат, както и учебните помагала. За един предмет понякога трябва да се носят няколко неща - учебник, тетрадка за писане в час, учебна тетрадка, атлас, други пособия. Цял комплект от неща, които според сегашната организация на учебния процес са им необходими за работа в час.
Не мислете, че проблемът с тежката раница отпада, когато ученикът я дотътрузи в училището. Децата след пети клас не учат само в една стая, в която да имат шкафчета и да си оставят в тях нещата. Обучението все още е на кабинетна система - учениците обикалят от кабинет в кабинет и от стая в стая и продължават да мъкнат тежките си раници.
Докато пишех този текст, от Пловдив дойде изказването на образователния министър Красимир Вълчев, който заяви, че в министерството обсъждат варианти за “олекотяване на товара, който носят учениците”. Той също посочи проблемите с тежката хартия и липсата на достатъчно шкафчета.
Засега електронните учебници и таблети за всеки ученик са най-близо до цялостното решаване на проблема. Вместо да мъкне всички учебници, ученикът идва с таблета си. Благодарение на него той има достъп до електронните учебници на всички издателства.
Но колко днешни училища могат да си позволят този лукс? В някои европейски страни родителите купуват таблети за децата си. У нас всички ли родители могат да си позволят такава покупка?
Н случайно министър Вълчев каза още, че въвеждането на електронни учебници “засега е само допълнителна опция”. Били необходими много средства, за да се купят крайни устройства за всеки ученик.
Помните ли как преди едни местни избори партиен лидер лансира идеята да се раздадат 1 милион таблети на всички ученици от първи до 12-и клас в страната.
По думите на този лидер за купуването на таблетите са нужни около 100 млн. лв. - сума съвсем възможна в рамките на държавния бюджет. Изборите минаха и таблетите бяха забравени. Няма кой да ги купи.
За съжаление и таблетите не са панацея. Защото от прекалено взиране на децата в тях може да се увеличи работата на очните лекари.
А в някои училища учениците сами решили проблема с тежките раници. В 10-и клас идвали само с една тетрадка - като Вазовото “детенце хубаво”, в 11-и клас идвали с ръце в джобовете, а в 12-и - въобще не идвали...