Може би нямаше да
има хитлеризъм,
Трети райх и Втора
световна война
КАКВИ са геополитическите и историческите измерения на станалото на 25 октомври 1917 г. в Русия, което дълго време наричахме ВОСР - Великата октомврийска социалистическа революция? Сто години след Червения октомври, който наистина разтърси света, човек си задава много въпроси. В историята няма “ако” и все пак каква ли би била световната съдба, съдбата на милиони хора, ако Владимир Илич Ленин просто беше останал да си пие кафето в мирната и спокойна Швейцария, а не беше натоварен на онзи прочут германски влак, за да буни Руската империя?
Първо. ВОСР със сигурност отнема заслужената победа на Русия в Първата световна война. Заслужена с цената на много жертви и усилия. Ако болшевиките не бяха сключили Бресткия мир с Германия, Австро-Унгария, Турция и България, то след година руският флаг най-вероятно щеше да се вее над Истанбул, а над “Света София” да има кръст. Такива са били официалните договорености между Франция, Англия и Русия - при победа Босфорът и Дарданелите да са руски. Както пише Чърчил, “Едва ли има страна с по-нещастна съдба от Русия, нейният кораб потъна, когато вече виждаше пристанището”.
Второ. Без Червения октомври едва ли щеше да има световна социалистическа система. По онова време комунистическите идеи са били привлекателни за много от работниците по света, но без огромната сила и пряко влияние на СССР това, което наричаме условно “социализъм”, може би нямаше да победи никъде по света. Нито в Албания, нито у нас, още по-малко в Англия или Франция, както предсказвал Маркс. Правя уговорка за Китай. Китай е отделен свят. Но все пак и там помощта на СССР за победата на Мао е огромна.
Трето. Ако не се беше случил октомври 1917 г., може би нямаше да има и хитлеризъм, Трети райх и Втора световна война. Англия, Франция, САЩ и Русия – обединени от победата, едва ли щяха да допуснат германския реванш. В тази връзка някои демографски експерти посочват, че ако Русия не беше приживяла гражданската война, глада, сталинските репресии и Втората световна война, днес нямаше да има население от 146 милиона жители, а от почти 300 милиона.
Четвърто. Щеше ли да има вечен мир и световно благоденствие, ако СССР не се беше състоял, а на негово място имаше една силна Руска империя или република? Едва ли. Рано или късно руските и британските или американските интереси щяха да се ударят някъде - в Индия или Близкия изток и Иран. Все пак петролът си е петрол.
Не бива да се забравя, че най-големият гарант на световния мир от дълго време не е наличието или липсата на иделогически борби, а ядреното оръжие и страхът от пълно и взаимно ядрено унищожение. В кръга на шегата, нищо чудно някога да дадат на атомната бомба Нобелова награда за мир.
Пето. Червеният октомври прекършва не само живота на милиони руснаци, но и унищожава идеята за установяване на демократична руска република. Октомврийският преврат е тотално нелегитимен не защото е превзет Зимният дворец, а защото дава възможност след това да бъде провалено Всеруското Учредително събрание.
Докато временното правителство на Керенски е създадено вследствие на законната абдикация на император Николай Втори в полза на неговия брат Михаил и последваща абдикация на Михаил в полза на бъдещото Учредително събрание, то отявлено незаконният характер на болшевишката власт започва с удара срещу същото това чакано от всички с големи надежди Учредително събрание.
Събранието, избрано от милиони руски граждани, което трябва да определи държавното устройство на Руската федеративна демократическа република, буквално е разгонено по заповед на Ленин от здравички балтийски матроси. Матросът анархист Железняков, опасан с патрондаши и две гранати на колана, погледнал спорещите за процедури депутати и отегчено казал: “Караулът е изморен. Моля да прекратите заседанието и да се разотидете по домовете.” Така приключила мечтата на либералната руска интелигенция, че след самодержавието иде време на руската демокрация, дето се вика, демокрацията се разотишла по домовете си.
Между другото, така наречената либерална руска интелигенция има доста голяма вина за революцията. Хора, които обикновено лятото били в Монако, а зимата в Баден-Баден, с такова упорство громили прогнилия руски царизъм, че после понесли цялата трагедия на това да ги избива ЧК, а не просто да ги наблюдава кротко царска тайна полиция - “охранка”. А царската “охранка” е била доста по-либерална от ЧК на Дзержински. Интелектуалците разбрали това впоследствие.
Шесто. Създаването на СССР, неговото развитие и огромно влияние след Втората световна война, въобще идеологическото противопоставяне по време на студената война според мнението на някои политици, включително и това на Путин, който не е особен фен на болшевиките, има и един позитив. Западът разбира, че ако иска да победи в студената война, да надвие над СССР и “соцлагера”, трябва да спечели своите си работници, трудовите хора на своя страна. За това се появили много социални придобивки, добра и солидарна здравна помощ и най-важното - силна и многобройна средна класа, шеговито казано - “капитализъм с много човешко лице”. Както беше казал някой: “Не ЦРУ би КГБ, а цветният телевизор, високата заплата и шоколадовото яйце”.