Каталунците въстанаха заради държавата преразпределител
Е, накрая ще се окаже, че битката за “независимостта на Каталуня” е всъщност буря в чаша с вода. Както и тази с “референдума” в Северна Италия.
Но да се върна към любимата ми Испания.
Вярно е, че по време на Втората испанска република (1931 – 1939) каталунците получиха значителна автономия. Вярно е също, че те бяха последното огнище на съпротива в испанската гражданска война срещу армиите на
генерал Франко,
който обаче
накрая смаза и
тях
Вярно е също, че после той почти смаза и автономията на областта.
Но с идването на демокрацията и новата конституция на кралство Испания (1978 г.) Каталуня не само възстанови автономията си, но и значително я разшири (и не само тя).
В Брюксел например, в ЕК, се оказа, че отделни представителства освен официалното на Испания, имат и всичките 17 автономни области. И че всяка от тях си води отделни преговори с Европа по въпросите, които пряко я засягат. И тогава какво? Ами тогава възникват
двата значими за
ХХІ век въпроса – кой кого храни и кой разпределя парите в държавата. На първия отговорът е ясен – по-богатите хранят по-бедните, а работещите – мързеливците. Ами ей този първи въпрос вдигна на бунт каталунците. Защото едно е да бачкаш от сутрин до здрач, друго е централното правителство да ти прибира част от приходите и да ги преразпределя към Андалусия, където пак от сутрин до здрач слушат фламенко и щракат с кастанетите.
Вторият въпрос обаче е още по-важен. Поне от две десетилетия върви с пълна сила тезата за “Европа на регионите”. Няма нищо общо с идеята за разпад на националните държави, а за нещо съвсем различно – тази за “повече власт към местните управления, повече - към наднационалното, и по-малко – за националното”.
Звучи логично. Тия дни нашата държавна администрация пак си увеличи заплатите. Вероятно и в усърдието си да “усвоява” еврофондове.
После пък тя разпределя част от “усвоените” надолу, към местните власти. Ама чакайте! Дали пък тези местни власти не са по-добре запознати с местните проблеми? И защо тогава им трябва преразпределител? Ами май и да заделя за себе си... Мисля си, че това е другият основен мотив на каталунците да въстанат с призива за “независимост”.
Но като гледам стъпките и на испанския премиер Мариано Рахой, и на каталунския лидер Карлес Пучдемон,
ще има поне две
ответни задни
крачки
Първият обяви, че ограничаването на автономията е “временно” (в интерес на истината, така е и според прословутия чл. 155 от испанската конституция). И че когато начело на областта Каталуня застане разумен човек и се избере разумен парламент, то ще се отложи.
Вторият пък заяви, че “независимостта” на региона била “символична”, а не ефективна. Туй пък въобще го не вдянах.
Значи, от една страна, обявяваш, че ставаш “независима република Каталуня”. От друга обаче, твърдиш, че това е само “символично”. А сега, де? Накрая и двете страни ще се окажат печеливши. Рахой
ще изтегли
единствения
испански
самолетоносач
от бреговете край Барселона и ще стане направо мъж в очите на испанците. Пучдемон ще извоюва нови данъчни облекчения от централната власт. И - пито-платено.
А ние няма да спрем да се възхищаваме на Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри.
Когато те изпяха “Барселона”, май имаха предвид Испания...