Публикуваме отново най-четените коментари и анализи през изминаващата седмица. Този е №3 с над 20 000 прочитания.
Такова чудо като нашето - от сутринта ефирът да ни облъчва, го няма никъде по света
ТОВА от сутринта по телевизиите хората да слушат някой да им морализаторства, е най-жестоката психоатака, която може да им бъде причинена от ефира. Докато бързаш да си оправиш детето за училище, от екрана да ти струят алармиращи феромони, е смазващо за настроението - личното и семейното, което после като лавина дава отражение във всички останали сфери, през които минем до вечерта. Мултиплицира се в геометрична прогресия. Нищо чудно да се отразява на производителността на труда, а оттам - и на БВП... На здравето - със сигурност.
Аз даже вече не ги гледам, а хем това работя. Не бях видяла и предаването, в което депутат и министър се изгавриха вербално с Виктор. Като се вдигна шум, чак тогава си го пуснах на запис.
Честно казано, не ми хареса поведението нито на политиците, нито на водещия, който дори физически се бе отпуснал върху масата и стоеше безпомощно. Но нека по този казус остана единствената, която не се е изказала и не е морализаторствала. Всеки си решава. Освен това и аз не съм идеална.
За психичното здраве на нацията и на всеки неин представител ми беше думата. Ето, днес си пуснах по изключение отрано телевизора. И какво да видя? Софи Маринова. И тя не е идеална, но е много приятна. Попя жената, позитивна, радостна, а хем мъжът й е в ареста. Евала! Каза си, че циганите знаят как да обичат. И даже Лоренцо, синът й, в девети клас, с нетърпение ходи на училище, понеже там си е харесал едно момиченце.
Стана ми много по-приятно от всеки друг ефирен разговор.
Ами това е животът, драги зрители (и тв продуценти/водещи). А не онова, което е казал политикът като реплика или дуплика на някой друг, който пък се е изказал оня ден, по-оня ден или направо лани. Не на кого как му се казваше кучето, при положение че в същия момент интервюираният (в случая беше премиерът) обявява новина в студиото - че когато поемем председателството, ще искаме да паднат на Москва евросанкциите...
С две думи - според мен мястото на политиците е в часовия пояс, в който вече е тъмно. Вечер, когато сме се наработили, натичали и налудували и когато всеки може да си избере политик ли да гледа, криминале или трилър.
Сутрин започнете с усмивка и създайте настроение. В края на краищата не сме нито в революция, нито в природен или друг катаклизъм, пази Боже, нито в някакво извънредно положение, което да налага от първи петли сгъстяване на ефирен съспенс... В Щатите, понеже от там имам най-много наблюдения, в праймтайма сутрин дават спорт, култура, метеорологичната прогноза, новини от региона (общински, пряко засягащи хората) и предложения за свободното време. Нищо натрапчиво, нищо напрягащо. Доколкото съм нощувала и из Европа, и на нашия континент ранният ефир е лежерен.
Този модел - на нон-стоп отрано телевизионно трещене, го създаде Николай Бареков, който като журналист беше силен и ефективен и до ден днешен му се чудя защо му трябваше да минава и физически в политиката... Факт е обаче, че никой след него не промени модела. Не се отказа от него. И до днес сутрешните блокове се правят по николайбарековски. И единственият светъл лъч в ефира е да чуя на Стаси от времето на bTV артистичното “Добро утрооо”.
Ами добро утро! Ние, зрителите, искаме сутрин от ефира нещо друго.
Освен това, като останат блоковете зона, свободна от политика, тези, които днес се правят на интересни и се силят, че ще съдят медии, ще са всъщност най-нещастни. Защото те за изява жадуват. Но никой политик, макар и на всеки да му се иска, не е рок звезда.