Ураганите и наводненията са резултат от човешката намеса в природата
Cамо преди седем месеца светът спореше дали изобщо има такова чудо като глобално затопляне и ако все пак да – какво общо има с това човекът. Скептиците сякаш надделяха с идването на власт на Доналд Тръмп. Както и при много други теми да се говори за “климатични промени” стана изведнъж толкова немодерно, непопулярно и въобще – гаранция за присмех и загуба на избори.
Седем месеца по-късно Харви и Ирма сложиха драматична удивителна на съмненията. И двата тропически урагана са рекордни за всички времена. И двата са свързани именно с глобалното затопляне и промените в климата. Щетите и при двата можеха да бъдат по-малки, ако хората не си затваряха очите пред очевидните последствия от замърсяването на околната среда.
Никога досега ураган не е изливал толкова дъжд над Америка, както това се случи с Харви. И никога досега ураган не е вилнял толкова продължително със скорост 300 км в час, както това се случи с Ирма – 37 часа.
Защо именно човекът е виновен за тези катастрофи в сразяваща статия за вестник “Гардиън” описа професор Майкъл И. Ман от университета в Пенсилвания. Ман освен международно известен специалист по атмосферни явления е и директор на Penn State Earth System Science Center, както и автор на редица трудове за промените в климата.
Статията му в Гардиън е озаглавена “Факт е: климатичните промени направиха Харви по-смъртоносен”. Ман критикува Тръмп и американските власти, че са се оставили неподготвени, а е можело да се избегнат много от щетите.
“Не можем да твърдим, че Харви не би се появил без човешка намеса. Но със сигурност можем да твърдим, че заради човешката намеса, причиняваща замърсяване на околната среда, той нямаше да нанесе такива драматични поражения, пише ученият. В статията той посочва три причини за тази катастрофа:
l Покачване на нивото на световния океан
Това е причина наводненията след урагани да проникват много по-навътре.
l Покачване на температурата на въздуха
Това го прави и по-влажен, което е основна причина за рекордните валежи.
l Покачване на температурата на водата в океана
Тази топлина е основната енергия за ураганите и увеличава силата им многократно.
М
ан допълва, че човешката дейност има и други катастрофални измерения, които утежняват последствията от природни катаклизми. А именно – грешното планиране на градовете. Областта около Хюстън е твърде урбанизирана, посочва той. 600 квадратни мили жилищна площ, голяма част от която е покрита с асфалт. Асфалтът обаче не поема вода, затова тя трябва да се изведе извън града чрез канализацията. При такива огромни количества дъжд обаче няма градска канализция, която да се справи с това.
Това, което Ман посочва като дефект в САЩ, е програмирано отдавна. За последствията от покачването на нивото на океана в света на архитектурата съществуват, общо казано, две школи: американската и европейската. В Ню Йорк например нехаят за това, че след 100 години атмосферните условия ще са толкова различни, че е нужно градската среда да се планира още отсега коренно различно.
Точно обратното правят в Холандия. В по-апокалиптичните прогнози страната е една от първите, които ще бъде погълната от океана, ако темпото му на покачване продължи. Но холандците са народ, чиято цяла история де факто се основава на вечната им битка с морето. Малко земя – много вода: зад това се крие до голяма степен и икономическото благоденствие на Холандия. През вековете в битката си за запазване на земята от прииждащата водна стихия холандците се учат да издигат диги, да строят вятърни мелници, които изпомпват водата от земята и я връщат обратно в морето по каналите в градовете и селата.
По-късно тези мелници са заменени от електрически помпи. И въпреки това опасността не е секнала – една трета от холандската земя е на нивото или дори под нивото на океана. Ако помпите спрат дори за ден, тя ще бъде залята. Новият етап от битката им със стихията обаче има и нова философия: не война, а съжителство. Холандците се учат да живеят с водата. Все повече къщи се строят с един подземен етаж повече, който да служи за отвеждане на вода, ако се стигне до наводнения. Домът на бъдещето според холандците обаче не трябва да бяга от водата, а да отиде към нея – той ще плува. Планирани са цели изкуствени плаващи острови, върху които да се преместят един ден хората от сушата. Онези сгради, които останат на нея пък, ще могат при прииждане на водата да се издигат върху нея. Архитектите копират в тези идеи водните кокошки. Техните гнезда са закрепени на сушата по такъв начин, че при приливи се оказват винаги на повърхността на водата, а не под нея.
Страни като Германия, които разполагат с много територия далеч от морето, също промениха градското планиране, учейки се от горчивия си опит от наводненията през 2002 година. Тогава се наложи армията да спасява Дрезден и околните градове от придошлата Елба – след рекордни дъждове. 4 пъти повече вода се изля и над Бавария. Резултатът – призив към градовете да се върнат към стария начин на планиране – оставяйки големи площи за разлив на реките.
До Харви и Ирма планирането срещу огромни наводнения не бе голяма тема. В Хюстън срещу наводнения са застраховани само 15% от хората. Дори и те пък са с толкова ниски полици, че и те са изправен ипред планина от дългове.
В бъдеще ни очакват все повече наводнения и бури, предупреждават германски учени. Според експертите от Института за климатични проучвания в Потсдам големите дъждове през последната година – включително и в Европа, но и ураганите в Америка, както и монсунът в Индия са значително по-интензивни от измерваното досега. За тях, както и за повечето им колеги в света глобалното затопляне и климатичните промени са факт, който не може да бъде избегнат, дори и да го отричаме.