Смешен е този плач за черно-белия печат.
По-добре да се мисли как учебниците
да са достъпни за всяко дете
Ако един ден България стане богата държава, вероятно за първия учебен ден на 15 септември ще подарява по един нов-новеничък лаптоп на всеки първокласник. И учебници няма да им трябват. Защото цялото знание ще тече към тях от екрана на компютъра.
Но дотогава българските деца учат и ще учат по учебници. Безплатни за децата до 7-и клас, нагоре родителите плащат. И цената на учебниците често си е солена - с колкото по-голяма цветност, на колкото по-луксозна хартия са отпечатани - толкова по-скъпи са. Затова 95% от родителите треска ги тресе колко ще платят за учебници и тетрадки в началото на всяка учебна година. Ако пък имат две деца в училище, те да му мислят...
Други години за 15 септември скандалите вървяха около избора на един или друг вариант за учебник, кой авторски колектив бил кадърен, кой пише неразбрано за децата. Тази година обаче има новаторски подход - 3 лева по-евтини ще са учебниците без шарени картинки за децата в осми клас.
Има и цветен
вариант - въпрос
на избор
Е, точно в този избор се втренчиха разни чичковци и лелички, че като започна едно късане на ризите, един смешен трагико-комичен плач...
Първо подпукаха издателството, после министерството, няма да се учудя, ако от “Позитано” не нападнат и премиера. А, 26 минути по-късно ето че и оттам се обадиха. “Това е поредното разделение на обществото на бедни и богати!”
И още: било гавра, съсипване на детството, отвратителна дискриминация, срам за българското училище...
Един, който се има за шегаджия, дори предложи личните карти за бедните да станат черно-бели.
Чак и омбудсманът Мая Манолова се намеси, защото видя дискриминационни политики.
Кой разбрал - недоразбрал, всеки вика на висок глас из социалните мрежи и се прави на откривател, че така бедните деца щели да страдат.
Защото те,
децата на
бедните, и
бездруго страдат
Страдат, но не заради отсъствието на цветни картинки (то луд на шарено се радва), а по съвсем други причини.
Защото не са били на море с цялото семейство от години например, защото всеки ден на масата храната им е еднообразна и ограничена или пък защото не могат да си позволят екскурзията с класа или зеленото училище, защото родителите им нямат пари да ги изпратят на уроци по тенис или плуване... А когато съучениците им имат 10 лв. джобни за деня срещу техните 50 ст. или празен джоб, това не е ли дискриминация, сегрегация или както там искат да го нарекат бранителите на политическата коректност и човешките права...
Освен това да отбележим за въпросните оплаквачи (които със сигурност са учили от черно-бели учебници и не това е причината да са по-умни или по-глупави), че черно-белите учебници са по химия, математика, физика. И там няма кой знае какво за оцветяване.
А най-хубавото в цялата история е, че част от тези, които най-много се тръшкат за пропастта между бедни и богати, попадат точно в онзи 1 процент най-богати в обществото. Как се нарича такова поведение, нека сами си отговорят. Хубавото е, че са се загрижили за бедните.
Да, в случая с шарените картинки грешка има и тя е, че изобщо по тези предмети учебниците са цветни.
По-добре да
са черно-бели
Така няма да се харчат безсмислени пари, а учебникът ще е по-лек с 30%. Малко ли е?
Впрочем този смешен плач по цветните картинки и равенството на децата в България може да донесе и нещо полезно - да се преосмисли политиката с достъпа до учебниците.
Първо, нека за следващата учебна година се направи смислен подбор - в кои учебници изобщо си струва цветност. Историята например ще стане ли по-увлекателна за учениците, ако Аспарух или Симеон Велики са на шарени картинки? Е, за географията, разбира се, няма как да бъдат избегнати... Но за целта си има прекрасни атласи с многоцветни карти, нали?
Второ, нека първо видим каква ще е реакцията на самите деца - ще плаче ли някой 16-годишен тийнейджър, че неговите картинки в учебника са черно-бели, или въобще няма да му пука. И тогава да се правят велики изводи и да се вземат решения...
Трето, най-добре ще бъде в библиотеката на всяко училище да има достъпни бройки от всички учебници. За онези деца, чиито родители нямат възможност да ги купят. А в края на учебната година да ги връщат за следващия випуск.
И четвърто, най-важното - по-добре едно дете да има учебник в чантата, пък бил той и без картинки, отколкото никога през живота си да не е ходило на училище. Стига с това късогледство, което слага знак за равенство между равния достъп до образование и шаренията и цената на един учебник.
Послеслов: Псевдоскандалът с учебниците “за бедни и богати” стигна своя пик в четвъртък, 31 август, някъде по обед. Включително с намесата на омбудсмана и червени политици. Към 14,30 часа образователният министър спря проекта с черно-белите учебници.
Така е, когато първосигналната истерия замъгли общественото пространство и не остави никакво място за разумни решения. Жалко е, защото всички щяха да имат полза от черно-бели учебници. Поне по математика, химия и физика.