Запомнете Джулиан - момчето, което ни показа колко гаден е станал светът

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6402250 Запомнете Джулиан - момчето, което ни показа колко гаден е станал светът Запомнете Джулиан - момчето, което ни показа колко гаден е станал светът www.24chasa.bg

Ние все още не вярваме, че войната е тук, при всеки

Снимката на Джулиан Кадман обиколи света, докато близките му го издирваха след атентата в Барселона.
Снимката на Джулиан Кадман обиколи света, докато близките му го издирваха след атентата в Барселона.

от нас. Вероятно и затова сме толкова беззащитни

Светът ни - онзи, цивилизования, с многото красиви ценности за хуманност и човеколюбие, сякаш рухна в мига, когато научихме, че 7-годишният Джулиан е мъртъв след ислямистката атака в центъра на Барселона.

А само ден преди това бяхме въздишали с облекчение, че детето е намерено, лекували го в болница.

Историята на австралийчето Джулиан тръгна от призив на неговия дядо към хората в социалните мрежи да помогнат и да го открият, защото е изчезнал след атентата в Барселона. Малко след това се появиха историите, че е жив, видели го тук и там... После, че дори бил в болница.

Горчивата,

жестоката истина

е била, че полицията в Каталуня е чакала бащата на момчето да пристигне от Австралия, за да познае тялото му в моргата.

А детето сякаш продължаваше да живее - гледаше ни от снимките, пуснати от всевъзможни медийни сайтове, усмихваше се и ни зареждаше с кафявите си очи.

Докато в един само миг надеждите, че поне на това дете е било простено от съдбата, че е било опазено живо, се сгромолясаха.

И остана само едно - смъртта на това седемгодишно австралийче на булевард “Лас Рамблас” в Барселона ни показа колко гаден е станал светът всъщност. Гаден, защото не е опазил Джулиан.

Защото не успява да опази децата, техните майки и бащи, техните по-големи сестри и братя, които се разхождат мирно, без дори да помислят зло някому.

Хора, които искат само да се усмихват и да се радват на живота, бяха убити. Така както преди ден, месец, година по същия начин ги убиваха в Ница, в Париж, в Лондон, в Берлин, в Марсилия, в Брюксел. И както по всичко личи - ще продължават да ги убиват. Не знаем къде и кои ще са следващите жертви, само усещаме с кожите си, че ще има още и още...

Кои са преките

убийци, е повече

от ясно

Описват ни ги с детайли от двайсетина години, още от времето на американския 11 септември през 2001 г. Те, извършителите, били второ и трето поколение пришълци от Африка и Азия, но не били щастливи, затова се втурвали с ярост срещу западната цивилизация в името на своя си бог. Или пък са пресни мигранти - във Франция, Испания, Италия, Германия, Швеция, но не намерили своята Мека... Били лузъри, лумпени, маргинали, които ние, другите, сме огорчили по някакъв начин. Главно с това, че сме живи.

А техните водачи - имами, аятоласи, политици, радикални ислямисти, новоизлюпени генерали, ги тикат към това да сеят смърт, защото си мислят, че така ще превземат света...

А всъщност едничкото, което ни предлагат, е неговото унищожение. Защото какво общо има днешният свят, който позволи 7-годишният Джулиан да загине, премазан от бус на терорист, с онзи свят, в който довчера си мислехме, че живеем.

Каквито и да са причините тези 20-30-годишни мъже да убиват така безмилостно, да сеят смърт,

без да поглеждат

в очите на

жертвите си,

без да мислят за сълзите на майките им, наистина не трябва да ни интересува. Това може и да е важно за полицията, за специалните служби по сигурността, но за обикновените хора - беззащитни жертви, няма абсолютно никакво значение колко огорчени са били от живота техните убийци. Никакво! Не трябва да ни интересува бръщолевенето, че ние, хората от западната цивилизация, сме хуманни и ще продължим да бъдем хуманни, въпреки че ни газят с бусове и камиони, въпреки че убиват децата ни, докато ги разхождаме в някоя лятна вечер по крайбрежен булевард...

Не трябва да ни интересува и

лицемерието

на световните

лидери

Какво направиха те, освен че ходят по болниците и се усмихват окуражително на ранените? Нищо, ама нищо! Какво се промени от онзи парижки марш на солидарността през януари 2015 г., когато президенти и премиери от цял свят оглавиха шествието на стотици хиляди в знак на протест срещу терора. И се кълняха, че няма да допуснат нови атаки.

Но те се повтарят и още как. Всеки месец загиват деца като Джулиан, умират млади невинни хора, защото на някой терорист му е превъртял чемберът, а полицията и службите за сигурност са проспали опасността... За пореден път! Как така при уж обявената предпоследна степен на тревога от тероризъм в Испания и предупреждения от САЩ за възможна атака въпросните ченгета не са събрали две и две, докато в една къща терористите са събрали 120 газови бутилки. Бутилки, не джобни флакончета! Само чудо е спасило Барселона от наистина чудовищна катастрофа, ако беше пламнала катедралата “Саграда фамилия”... Дори атентатът от април 1925 г. в църквата “Света Неделя” щеше да ни изглежда като бледо копие на днешните терористични атаки.
И после пак щяхме да гледаме лицемерните физиономии на уж загрижените световни лидери за нашата сигурност. Загрижени, вятър! Ако бяха и на милиметър загрижени, щяха да направят нещо реално, ако трябва, дори да затегнат двойно и тройно мерките за сигурност. Защото само така щяха да са опазили Джулиан, дошъл за ваканция в Барселона чак от Австралия.

Да, светът наистина е станал ужасно гадно място за живеене. И все пак

историята на

малкия Джулиан

има човешки

красив финал

Защото в последните минути от живота му го изпраща един мъж от Бирмингам - Хари Атуал, също дошъл за ваканция в Барселона, където празнували 8-ия рожден ден на сина му. Той е човекът, който видял от терасата на близък ресторант неестествено застиналото тяло на малкия Джулиан върху плочките на “Лас Рамблас”, пренебрегнал предупрежденията на полицията и се втурнал към него. “Беше в безсъзнание, кракът му беше превит, а главата му - в кръв. Опитах се да му напипам пулса, нямаше, сложих ръката си под гърба му, сърцето му не биеше. ...Сякаш беше моят син”, разказва Атуал пред английски медии.

Запомнете историята на малкия Джулиан, защото тя е драматична - така както са драматични съдбите на всеки един от невинните жертви на терористите. Цената вече я знаем, научаваме я по най-трудния възможен начин. Те са ни обявили война. Ние все още не вярваме, че войната е тук, при всеки от нас. Вероятно и затова сме толкова беззащитни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Страхът ни спаси от COVID-19

Страхът ни спаси от COVID-19

Мутафчийски се оказа правилният генерал за ситуацията, Бойко Борисов чуваше какво говорят по-знаещите от него, но се усети, че здравният министър не е лекар - изостава от темпото “Извинявам се, че нямаше камиони с трупове и десетки хиляди заразени!” С тази нескрита обида си тръгна след 100 дни почти всекидневно присъствие шефът на Националния

От началото на демонстрациите в САЩ лъжливите информации се множат СНИМКА: Ройтерс

Демонстрациите в САЩ - благодатна почва за дезинформация

От началото на демонстрациите в САЩ лъжливите информации се множат: смъртта на Джордж Флойд била постановка. Властите били прекъснали комуникационните средства в столицата. На разни хора се плащало да бъдат "професионални анархисти". Това разпалва подозрителност и разделение в момент, когато страната е залята от историческа вълна от гняв след

Джордж Флойд

Смъртта на Джордж Флойд: Протестите се организират в интернет

Социалните мрежи в САЩ врят и кипят десет дни след смъртта на Джордж Флойд. Демонстранти, често съвсем млади хора, ги използват, за да се координират в битката си, която разпали страната и чиито пламъци стигнаха чак до прага на Белия дом. Двайсет и шест годишната Динанда Прамести, работеща в сферата на комуникациите

СНИМКА: Pixabay

Пандемията в Румъния: Между страха и разума

Далеч съм от мисълта да критикувам само от любов към критиката или воден от някакъв интерес от друго естество, освен интереса към здравето на хората. Правя това уточнение от самото начало, защото в тези трудни за всички времена, всеки анализ става претекст за политическа или лична нападка. В същото време, като лекар и човек на науката

1990 г.: първите демократични избори.
2020 г.: Намаляват недоволните от демокрацията

1990 г.: първите демократични избори. 2020 г.: Намаляват недоволните от демокрацията

На 10 юни 1990 г. в България се провеждат първите свободни и демократични избори след режима на Живков. Тодор Живков е свален на 10 ноември 1989 г., на 7 декември е създаден опозиционният СДС. В началото на 1990 г. се свиква Националната кръгла маса, на която БКП и СДС се договарят да има избори за Велико народно събрание

24chasa.bg №1 и през май

24chasa.bg №1 и през май

Над 2,4 млн. души са чели сайта ни през изминалия месец, читателите явно търсят достоверна информация 1 858 896 българи са чели сайта на „24 часа“през май. Това показват данните на рейтинговата агенция „Гемиус“, която следи пазара в интернет. 39,85 % от хората, ползващи интернет в България, са посетили 24chasa.bg през месеца

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Снимка: Pixabay

Гришо, Кристо и чистачката: травмата с българите в чужбина

Едните не били никакви българи, защото зачеркнали българското си минало, другите предпочитали да мият чинии на запад, вместо да градят родината. Не е ли време да нормализираме отношението си към българите в чужбина? Много българи в България се люшкат между поне три противоречиви и противоречащи си чувства

“Много сме зле” - как изкривяват картината за европарите срещу кризата

“Много сме зле” - как изкривяват картината за европарите срещу кризата

- Цифрите събудиха засилен, но нездрав интерес у някои политици - Три лъжи, два въпроса и няколко истини* Преди време бях написал статия, провокирана от политическото говорене по отношение на средствата от ЕС. 9 г. по-късно си давам сметка, че написаното е все още актуално, което при други обстоятелства вероятно щеше да е положителен факт

Елин Пелин

Учители тълкуват темата от матурата: Трябва ли човек да бяга от щастието, да се страхува от чувствата си?

Това всъщност пита Елин Пелин “От християнска гледна точка пребиваването на отец Никодим в манастира е образцово. Той се отказва от човешкия живот, за да се доближи до Бога и спаси душата си. Но от позицията на Бога отказът от човешко щастие доказателство ли е за праведност? И за това ли е роден човек - да води уединено съществуване

Черните и белите зърна на отец Никодим - това са мечтите и раните, които ви чакат, деца наши

Черните и белите зърна на отец Никодим - това са мечтите и раните, които ви чакат, деца наши

Не е трудна темата от матурата, стига да проумееш, че никой не е безгрешен - важното е да осъзнаваш кое е добро и кое зло. И проверяващият е Животът Матурите на зрелостниците всяка година се превръщат в инфарктна точка на битието ни. Каква е тази тема, защо е тази тема, не можаха ли да измислят друга, защо мъчат децата с такава тема

Американският президент Доналд Тръмп СНИМКИ: Ройтерс

Защо Тръмп е безсилен пред вандалите ?

Тези, които са виждали в Доналд Тръмп „силен лидер“ или „диктатор“, трябва да са поразени от действията му в кризисния за Америка период. Фактически, той не предприема никакви действия и се ограничава само със заплахи, докато в страната му гори пожара на масовия бунт. На въпросът, означава ли това, че президентът на САЩ е един празнодумец

СНИМКА: Pixabay

Великобритания полита към пропастта

Великобритания е пред най-тежката рецесия от 300 години насам. Борис Джонсън обаче следва своята лудешка стратегия за Брекзит, макар и да е ясно, че икономиката на страната е полетяла към пропастта. Кризата с коронавируса изцяло измести темата за Брекзита, за който никой вече не говори на Острова. Британците сякаш се умориха от темата

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber