Харалан Александров: Млатим се като Крали Марко - той или пирува, или налага с боздуган

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6330522 Харалан Александров: Млатим се като Крали Марко - той или пирува, или налага с боздуган Харалан Александров: Млатим се като Крали Марко - той или пирува, или налага с боздуган www.24chasa.bg

Българският юнак няма общо с потомствените рицари, мускетари, самураи, за които насилието над беззащитни е презряно поведение

- Много бой пада в държавата ни, г-н Александров. Като почнем от шведа, който изрита камериерка в лицето, минем през бургазлията, който преби без причина възрастна жена на автобусна спирка, тийнейджъра, удрял учителка, битите асеновградски деца, и стигнем до млатената от баща лекарка от Шейново и руснака, посегнал на полицай. Защо се разгърна такава тежка агресия?

- Агресията, физическа и вербална, се засилва не само в България. В това отношение целият свят търпи регрес. Особено видима е агресията в политическото говорене. Най-овластеният човек на планетата, американският президент Доналд Тръмп, си позволява да се държи така, сякаш всеки момент ще набие някого. Удържащите структури на цивилизацията - публичните авторитети и политическите институции, които задават тона на отношенията в общността - са снели забраната върху вербалната агресия.

Предпазната

клапа на учтивия

език е извън

строя

и ескалиращите напрежения започват да избиват във физическо насилие.

- Ваш колега определи това състояние като варваризация. Доколко е сериозно?

- Достатъчно сериозно е. Да се надяваме, че това все пак е временно явление, което съпътства голямата цивилизационна трансформация, през която преминаваме. Всеки път, когато светът е разхалтавен, първичното насилие пробива удържащата рамка и избликва на повърхността. Защото нашата цивилизованост е само тънко покритие, под което бушува разрушителната стихия на нагоните, както е установил Фройд преди повече от сто години. Тъкмо затова тя трябва да бъде внимателно опазвана и култивирана.

- Цивилизоваността е свързана с развитие, някак нелепо е с бой да се връщаме в началните векове на човечеството.

- Развитието преминава през кризи, а всяка криза е бременна с регрес. Да не забравяме, че агресията в съчетание с интелигентността е позволила на нашия вид да оцелее и да насели планетата за сметка на много други видове, които са загубили еволюционното съревнование. Тоест

агресията ни е

осигурявала

еволюционно

предимство

през огромна част от историята и затова ни е трудно да се разделим с нея. Спобността да се държим културно, да сме мили и учтиви едни с други е късно и крехко постижение на човешката цивилизация. Ние не оценяваме какъв лукс е да живеем в относително миролюбиво и толерантно общество, докато не загубим тази привилегия. Тогава се разтревожваме и започваме да се питаме какво се случва.

- Не е ли прекалено вежлива българската полиция с грубияните и побойниците? Анализатор написа в “24 часа” преди дни, че когато полицаите ги е страх да използват сила, силата започва да се използва от всеки...

- Не мисля така. Задачата на полицията е да удържа агресията, а не да й отвръща. Добрата полиция внушава сила, без да употребява насилие. Колкото по-неразвита, по-необразована и по-примитивна е една група, толкова по-толерантна е към насилието. И толкова повече се налага да бъде

озаптявана

с репресивни

средства

В този смисъл, колкото по-диво е едно общество, толкова повече и по-брутална полиция е необходима, за да въдворява ред. Фактът, че българската полиция се въздържа от директна употреба на сила, подсказва че агресията в нашето общество все още е под контрол.

- Впрочем коментира се, че при казуси далеч по-невинни от този с ударилия полицай руснак, или генетика, пребил акушерка заради плацента на новородено, или, ако щете, асеновградските протести, полиции от други държави едва ли биха били толкова смирени...

- Може би наистина българските полицаи понякога са твърде плахи, но това е, защото им липсва самочувствие. Мисля, че те заслужават повече уважение от страна на обществото - все пак в кризисни ситуации като тази в Асеновград доста самоотвержено застават между чука и наковалнята и успяват да предотвратяват ескалация на конфликта.

Вместо да им се

подиграваме и

да разказваме

вицове

за тях, по-добре да се научим да им симпатизираме и да ги подкрепяме. Защото полицията символизира подредеността и цивилозоваността в едно общество. Нейната роля е да се държи решително, но възпитано, и чрез примера си да подканва гражданите да правят същото.

- Само полицията ли?

- Не, това е задача на всички овластени индидивиди и институции. Както казах, тонът се задава от политическото лидерство.

- Как се справят нашите политици с тази задача?

- Нашите политици са представителни за общността, която ги е излъчила, и съответно не са най-учтивите хора на света. За щастие, емблематичните фигури като премиера и президента явно осъзнават своята отговорност и се стремят да се държат подобаващо. В това отношение е забележителна еволюцията на Борисов, който, колкото повече власт натрупва, толкова по-възпитан и благ става. Преди години като главен секретар на МВР

изглеждаше

някак сърдит

и намръщен,

а сега излъчва мекота и сговорчивост, чак непривична за толкова масивен мъж. Едва ли някой се съмнява, че Борисов е в състояние да натупа всеки политически опонент, но слава богу, не се налага да го прави - живеем във век, в който лидерството се упражнява чрез красноречие, а не чрез физическа сила.

- Има ли боят като саморазправа корен в слабото правораздаване у нас?

- Да, разбира се, тъй като основна функция на правораздаването е тъкмо разрешаване на конфликтите без насилие и произвол. Но това е проблем както на съдебната система, която далеч не е съвършена, така и на публичния и образ, който е направо плачевен. Изследванията показват, че хората, които са минали през съда, имат по-високо мнение за правораздаването в сравнение онези, които никога не са имали досег с него. Това подсказва, че публичният образ на съдебната система страда най-вече от постоянните

скандали, в

които се оказва

забъркана По-дълбокият проблем, разбира се, е ниското правно съзнание, липсата на разбиране за природата на човешките отношения и ролята на правораздаването в тяхното регулиране и цивилизоване. Оттук и трудността да се проведе съдебна реформа - въпреки масовото неодобрение на статуквото в системата, подкрепата за промяна остава елитарна, а не популярна.

- Насилието не е ли в основата на съвременната масова култура, която я прави продаваема, а всъщност и на историята ни, изпъстрена с кървави битки?

- Героизирането на насилието има дълга традиция. В повечето култури е на почит фигурата на професионалния воин, който носи оръжие и е готов да го използва. Във всички традиционни общности въоръженият мъж има висок социален статус, а оръжието е символ на власт - господарите яздят коне и носят мечове.

Същевременно основна

характеристика

на воинската

каста е честта и

достойнството, което ще рече способността за самоконтрол, за удържане на агресията. Избухливите рицари, самураи, мускетари, хусари и пр. лесно вадят меча, за да защитят честта си в двубой със себеподобен, но насилието над беззащитните и слабите се смята за безчестно и презряно поведение. Онова, което те прави велик воин, е сдържаната сила и благородството на духа. Наследниците на воинската аристокрация, джентълмените от модерната епоха, са еталон за учтивост и добро възпитание, както подсказва самата дума. Възпитанието е условие за властта - джентълмените управляват империи и от време на време се дуелират, а на грубияните от долните класи е позволено да се бият по кръчмите.

- Означава ли това, че у нас не достигат джентълмени?

- Уви, да. Овладяването и контролирането на насилието е дълъг процес, който в България е пресечен по силата на това, че твърде рано сме били лишени от аристокрация - в историческата ни памет хората с оръжие са турците и хайдутите.

Нашата аристокрация остава в средновековието и се превръща в романтичен мит, а лидерството в модерната епоха е поето от буржоазията.

На нея се пада тежката задача ударно да изгради нация, да се пребори за политическа независимост и да възпита граждански добродетели в населението. С последното не се е справила съвсем, ако се съди по резултата. Част от причините са, че

нямаме

аристократични

образци,

утвърдени в

културата

С изключение на стихийния юнак Крали Марко, който или пирува, или налага някого с боздуган. Затова селските ни бабаити открай време пият юнашки и после се млатят по един естествен и умилителен начин. Защо след като си приберем реколтата и си сварим ракия, да не си ударим по една сопа? Да не говорим за пораженията на комунистическия режим, който издига в култ примитивното пролетарско насилие. И сега се налага Бойко Борисов да дава пример за добро възпитание.

- Доколко освобождаването на агресията по този начин днес е продукт на първобитност и нищета и доколко - на чувство за безнаказаност и тежка ориенталщина?

- Със сигурност е продукт на първобитност и нищета, и то на културна нищета. На ориенталщина - не мисля. В ориенталската традиция има много образци на велики воини, които по нищо не отстъпват на западните рицари, дори ги превъзхождат.

Например благородния Саладин, който за разлика от кръвожадните кръстоносци, след като превзема Йерусалим, пощадява победените и се превръща в защитник на мюсюлмани, християни и юдеи. Не е в наш интерес да стигматизираме Ориента, към който често ни причисляват по исторически и културни причини. Ние сме

жертва на

стереотипа за

“балканизация”,

синоним на

“ориенталщина” - Балканите като извор на първобитност, нестабилност, варварство и корупция.

- Стереотипите не отразяват ли донякъде реалността?

- Нещо по-лошо - стереотипите имат опасното свойство да се превръщат в реалност.

Нашето поколение помни цивилизационния срив от началото на прехода - мутренските времена, когато напълно отговаряхме на стереотипа за диви балканци. Живяхме в свят на брутално насилие, в който силните можеха безнаказано да тормозят слабите. За 20 години успяхме някак да се измъкнем от варварството, но това не трябва да ни успокоява. Цивилизацията е постоянно усилие, дълъг път на себенадмогване и развитие. Ние като общност сме стъпили на този път, но трябва да внимаваме да не изгубим посоката.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Дончо Барбалов: Вдигаме глобите за некачествени ремонти в София и затягаме контрола над фирмите

За довеждащия транспорт до метрото няма да се плаща допълнителен билет, казва в интервю зам.-кметът по финанси, здравеопазване и транспорт на София Още акценти от интервюто:  Със 133 млн. лв. купуваме още автобуси, 15 електробуса, 13 трамвая и 10 метровлака Предлагаме 1,7 млрд. лв. бюджет. Ще инвестираме в столицата 632 млн. лв.

Деян Денев: На 9.II. лекарствата нито ще изчезнат, нито ще поскъпнат

Новата система за верификация на медикаментите ще увеличи сигурността за гражданите, обяснява Деян Денев - председател на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ) и изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет “Свети

Венцислав Караджов: Въвеждаме правила за защита на личните данни, това не е цензура

Нужен е регламент кога свободата на словото надделява над личната неприкосновеност, без него стигаме до лична преценка - Г-н Караджов, въвежда ли се цензура с промените в Закона за защита на личните данни? - Законът за защита на личните данни не въвежда ограничения или други форми на контрол върху словото,

Никола Василев: Нови мотриси - най-рано след пет години, сега ще вземем на лизинг

До половин година ще вкараме влаковете в график, казва изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" Още акценти Има голямо забавяне на обществени поръчки за закупуване на резервни части, има бягане от отговорност на почти всички нива  Минималният срок от заявка до стартиране на обществена поръчка е една година,

Цветан Цветанов: Целта е да запазим поне 6-има евродепутати, а защо не и 7

Със лидера на парламентарната група на ГЕРБ, зам.-председател на партията и шеф на националния й предизборен щаб разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА - Г-н Цветанов, вие възприемате ли се като майстор във висшия пилотаж, както ви определи Бойко Борисов на конференцията на ГЕРБ днес заради това, че потушавате напрежение в парламента?

Бойко Илиев: Цола Драгойчева заспа на спектакъл по стихове на Димитър Методиев

Театърът не може да бъде дотиран въобще. Той трябва да бъде дотиран заради Когато бях по разпределение, се роди синът ни Ники. Съпругата ми остана в София, пътувахме, носила го е като бебе по влаковете Той е режисьорът, основал първия частен театър у нас. Прави “Диалог” още преди падането на режима.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Боян Магдалинчев: По-добре ще е следващият главен прокурор да е от системата

Най-рано на 10 юли откриваме процедурата за избор на наследник на Сотир Цацаров Между 6 и 8 млн. лв. ще струва бившият механотехникум на столичния бул. “Ал. Стамболийски” да се превърне в съдебна сграда София много трудно може да се прекрои така, че делата на жителите на 32 села и 7 кметства да не се гледат вече в столицата,

Милена Велчева: Показах за първи път с дигитални средства Преображението на изложба в най-големия православен храм

Художничката получи втори “Златен витяз” на Славянския форум на изкуствата В навечерието на Коледа известната българска художничка Милена Велчева откри своя изложба в Москва. Изложбата е разгърната в прекрасната одухотворена обстановка на най-големия православен храм в света - “Христос Спасител”, в преддверието на залата на църковните събори.

Обмисляме по-дълга от изискваната гаранция за новия участък от магистрала “Хемус”

Няма да превъзлагаме на други фирми да строят, но може да наемем техника и специалисти, каза Стоян Беличев , който е изпълнителен директор на “Автомагистрали” ЕАД. Имаме амбиция да станем една от водещите компании в строителния сектор.  Разполагаме с капацитет да се справим със строителството на новите 134 км. Отделените 1,35 млрд. лв.

Тихомир Безлов: Ромските барони държат цели общности в "кръгова икономика", от която няма излизане

България е на по-предно място в класацията на “Икономист”, защото избягва крайностите в поведението си Ислямизацията на ромите не се случи. Не се сбъдна и едно от големите опасения - че ислямизираните роми ще се радикализират В живеещите на Запад ромски семейства се раждат по 1-2 деца и този модел се пренесе в някои цигански квартали и у нас В

Петър Кънчев: Детето трябва да търси първо родителя при проблем в интернет

Съвместният проект на “Виваком” и в. “24 часа” - “Образование 4.0” - си поставя амбициозната цел за дигитализация на образованието у нас. Идеята е уменията и активността на българските деца в интернет да се използват в рамките на учебния процес, като по този начин се повиши неговото качество и приложимост в живота.

Леона Асланова: Всеки над 18 г. трябва да знае как се оказва първа помощ при инсулт и инфаркт

Грамотността у нас е ниска - не се разпознават първите признаци и хората умират заради липса на информация, казва експертът по иновации - Вие сте експерт по иновации. Може ли да обясните какво означава това, госпожо Асланова? - Консултираме компании - малки, средни и големи, как и в коя сфера могат да бъдат различни и по-смели,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber