С България си сътрудничим оперативно по отношение на нелегалната имиграция, трафика на наркотици, сводничеството и финансовите престъпления, казва директорката на френския Висш национален институт за изследвания в областта на сигурността и правосъдието
- Госпожо Казо-Шарл, група от 110 души от вашия институт посети България - магистрати, полицаи, журналисти, министерски служители. На какво се дължи този интерес към България?
- Заех поста начело на Висшия национален институт за изследвания в областта на сигурността и правосъдието (INHESJ) преди няколко месеца и съставихме нов стратегически план. В международен аспект това ще се изрази в засилването на сътрудничеството с европейските ни партньори. Изборът на България се наложи по няколко причини. Искрени и трайни приятелски отношения свързват нашите две страни. Франция e поддържала винаги активно кандидатурата на България в ЕС и НАТО. Сега, когато България за първи път ще председателства Съвета на ЕС през 2018 г., бихме искали да разширим нашия обмен.
Този избор се основава и върху работата на някои високопоставени български личности, франкофони и франкофили, между които е и посланикът на България във Франция г-н Aнгел Чолаков, който върши изключително ефективна работа за двустранното сближаване.
Граничейки с Турция, България заема особено геостратегическо място в европейската сигурност. Последните реформи, предприети в тази област, показват, че тя приема тази своя роля много сериозно. Изправени сме пред споделени предизвикателства, обясняващи качеството на оперативното ни сътрудничество. Днес то се изразява в множество прояви и взаимопомощ по отношение на нелегалната имиграция, трафика на наркотици, сводничеството или престъпленията от финансов характер. В областта на изследователската работа ще продължим дейността си с Центъра за изследване на демокрацията по европейския проект FINOCA II, който изучава трафика на хора в неговото финансово измерение.
Разбира се, от особен интерес за нас
е представянето
на реформата на
българската
съдебна система
и посещението на ГКПП Капитан Андреево.
- Един от най-тежките проблеми на сигурността днес е тероризмът. Защо Европа продължава да е все така уязвима?
- Не бих формулирала нещата по този начин. Европейските страни са в много различна ситуация спрямо тероризма. И съществуват много други зони по света, които са обект на тази заплаха. Вярно е, че Европа е цел, доколкото някои страни упражняват военна намеса на изток и където тя исторически е символ на демократичен и хуманен идеал.
Европа положи наскоро големи усилия, за да подобри своето ниво на защита. След атентатите в Париж Европейският съюз изтъкна липсата на сътрудничество между държавите членки срещу трансграничните и терористичните заплахи. Много важно развитие претърпя обменът на информация и Шенгенската информационна система напредна извънредно много.
Трябва да приветстваме изграждането на PNR (Passenger Name Record) базите, които идентифицират самоличността на пътниците, пътуващи със самолет. Този инструмент е абсолютно необходим в борбата срещу тероризма, но беше блокиран дълги години. Той ще започне да функционира през 2018 г. и това е значителен напредък. Може също да споменем за организацията на бреговата охрана и граничната охрана, с която се сдоби миналата година ЕС и която спомага за засилване на наблюдението на външните граници.
Прекосяваме период на дълбока криза и сигурността на Европа ще бъде предизвикателство през следващите десет години най-малко. Все пак трябва да приветстваме значителния напредък, постигнат в последните години именно под импулса на Франция, и да продължим решително да действаме в тази посока.
- Полицаите са привилегирована цел на терористите, както за пореден път показа атаката на Шан-з-Елизе през април. В този контекст те изискват по-добри възможности за защита, какви отговори може да им даде държавата?
- Френските полицаи свършиха отлична работа през последните години особено в контекста на извънредното положение, но са действително примамлива цел за терористите.
В този болезнен контекст беше важно да им се даде възможност да се защитават по-добре. Президентът повери задача на нашия институт относно законовия режим за употребата на оръжие от силите за вътрешна сигурност. Събрахме всички ангажирани институции: Касационен съд, полицаи, магистрати, синдикати, прокурори... Всички дойдоха да работят на място в INHESJ, далеч от страсти и позьорство, за да се определи спокойно диагнозата и да се предложи текст за размишление на правителството.
То прие нашите предложения и те бяха включени в закон, от който произлезе точно определение на случаите, в които полицията има право да използва оръжие при един демократичен режим. Преди това не е съществувала друга възможност освен случай на самозащита, което ще рече, че полицията не е разполагала с повече средства от който и да е обикновен гражданин. Сега условията са ясни. Полицаите се възползват от специфичен режим, основан на отговорност и разграничение, тъй като, естествено, използването на оръжие остава ограничено от принципа за абсолютната необходимост и пропорционалността.
Бяха предприети и други мерки, позволяващи на полицаите да се идентифицират по време на наказателното производство единствено с регистрационния си номер, за да бъде запазена анонимността на разследващите. Разрешено им е също така
да продължат да
носят оръжие
извън службата
- Как Франция успява да съвмести извънредното положение с правата на човека?
- Вечерта на 13 ноември 2015 г., Франция беше болезнено ударена, като жестока реплика на атентатите от януари 2015 г. Президентът на френската република Франсоа Оланд съобщи тогава за въвеждането на извънредно положение. Оттогава то бива продължено на няколко пъти. Тъй като изтича на 15 юли 2017 г., новият президент на Франция ще трябва да се произнесе за продължаването му.
Извънредното положение позволява на властите да вземат ограничаващи свободите мерки, като забрана на движението. Най-строгите мерки са домашен арест, затваряне на някои места, забрана на публични изяви и обиски през деня и нощта.
Но извънредното положение - това е правовата държава, а не е произволна проява. Извънредното положение не позволява всичко и каквото и да е, това е законов режим, много строен, ограничен от множество правила в практиките, времето и пространството. Тези ограничения са поставени от закона. Законодателят е този, който разрешава, определя рамката на извънредното положение, както и неговата продължителност. Имало е няколко продължения, но всеки път законодателят се е произнасял и е променял правилата само въз основа на нова оценка на заплахата, на нейната реалност, на нейния интензитет, както и въз основа на анализ на предишния опит. Като пример - административните обиски не са били разрешени при всяко подновяване на извънредното положение.
Освен това извънредното положение е обект на тристепенен контрол.
Първата степен е всекидневна проверка, осъществявана от парламента, който приема ролята си много присърце. Законодателната комисия на Националното събрание осъществява непрекъснат контрол на извънредното положение. Тя има възможност да изисква документи от МВР, а данни за административните мерки са публикувани на сайта на комисията. Комитет за проследяването на извънредното положение съществува и в рамките на законодателната комисия към Сената.
Втората степен на контрол, която заема централно място, се осъществява от съдия. На първо място конституционен съдия и след това административен съдия, който контролира съблюдаването на процедурите.
Накрая, третата степен на контрол е този на независимите инстанции и власти, които имат значението на страж на демокрацията (например Консултативната комисия по правата на човека).
- Има ли политици, осъдени за корупция във Франция? От кои аспекти на френския опит в борбата срещу корупцията може да вземе пример България?
- Доста френски политически личности са били уличени през последните години, понякога и осъдени. По тези политически дела нашето правосъдие съумя да покаже независимост и безпристрастност, но трябваше да има достъп до необходимата полезна информация.
Един особен случай допринесе Франция да се сдобие с много амбициозна система в това отношение. Миналата година бивш министър на икономиката и финансите бе осъден за данъчни измами в рамките на случай, разкрит през 2012 г. Този епизод остави следа в съзнанието на много хора и доведе до гласуването на два закона за прозрачност на обществения живот, приети през 2013 г., чиято цел е борбата срещу конфликта на интереси.
Тези закони бяха предшествани от създаването на национална финансова прокуратура със значителен ресурс и пълна свобода на действие.
За първи път във Франция правителството издаде нормативен акт, за да бъде изкоренен конфликтът на интереси с оглед възстановяването на доверието на гражданите в публичното говорене. Основните мерки на тези закони са:
- Задължението за редица избраници, техни сътрудници, отговарящи за обществени органи, а в някои случаи и техните съпрузи да предоставят декларация за интереси и имуществена декларация, които в някои случаи трябва да бъдат оповестени публично.
- Забраната за физическо лице да дарява повече от 7500 евро на година на политически партии.
- Създаването на независим административен орган, на висшия орган за прозрачност на обществения живот, разполагащ с широки правомощия.
- Защита на лицата, които свидетелстват или подават сигнал за конфликт на интереси.
Не претендираме да даваме уроци на никоя държава, но фактът, че някои текстове задължават отговорни лица да действат прозрачно, и фактът, че е създаден подобен напълно независим орган, безспорно представляват значителен напредък в борбата срещу корупцията и конфликта на интереси.
- Магистрати и полицаи се обучават заедно във вашия институт. Това допринася ли за повишаване на ефективността на правосъдието във Франция?
- Нашият свят преживява опасен период: поврати в геостратегическото равновесие, терористична заплаха, цифрова революция, масово преселение на хора ... За да отговорим на тези безкрайно сложни предизвикателства, не е възможно повече да се крием зад собствените си култури, да мислим единствено в рамките на собствените си сфери на компетентност, да прибягваме до бързо съставени отговори.
INHESJ желае междуведомственото му измерение и мултидисциплинарност да му позволят да бъде мост между културите на различните действащи лица в сектора. За целта нашият нов стратегически план се вписва вече в един троен континуум:
- континуум между сигурност и правосъдие, дори и отбрана, необходим, за да се опълчим срещу предизвикателствата на тероризма, разузнаването или миграционните потоци;
- континуум между фундаменталните изследвания и оперативното измерение на обществените действия, без които не бихме могли да гарантираме защитата на нашите съграждани, ако не бъдат разбрани например механизмите на радикализация;
- континуум между държава и работещи на терен, който трябва да позволи да се въвлекат в по-голяма степен участниците в оперативни действия в дефинирането на публичните политики и да се преосмислят отношенията на местното самоуправление с представителите на частния сектор в областта на сигурността.
Този троен континуум е белег на мисъл в действие. Той е необходимост, за да се подкрепят политиците и за да се създаде истинска общност на сигурността и правосъдието, която обединява всички действащи лица от сектора, администрация, местно самоуправление, бизнес, изследователи... и много други, на които страната ни знае, че може да разчита.
CV
- Елен Казо-Шарл е назначена за директор на френския Висш национален институт за изследвания в областта на сигурността и правосъдието (INHESJ) на 28 октомври 2016 г.
- От 2012 г. е юридически съветник на Министерството на вътрешните работи на Франция.
- От 2014 г. е съветник по правосъдието на френския премиер.
- Г-жа Казо-Шарл бе в България с голяма делегация на обучаващи се в института, които имаха многобройни срещи в български институции.