Героите чакат вашата любов и внимание, дайте им ги
Има книги, които са извън учебните програми, но 18-годишните четат, защото са им интересни. Те в голяма степен определят ценностите и мирогледа на поколението.
Каква е картината на читателските вкусове и предпочитания на младите българи, техният избор на четива? Кои са техните модели за подражание, любимци, кое им е интересно, кое за тях е отживелица.
В рамките на проекта “18 книги на 18-годишните” на “24 часа” и VIVACOM направихме специално проучване сред 18-годишните. То бе представено вчера в присъствието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Тук вижте размишленията на Антон Дончев, които той сподели по време на дискусията и след това пред “24 часа”.
На няколко пъти (по време на дискусията - б.р.) чувам думата деца. Първо, не виждам деца в залата. Това са млади мъже и млади жени. Аз самият си спомням какъв съм бил на 18 години. Изключително трудно е някой да ме нарече в това време дете. Не че ме изненадва изборът или ако ме изненадва, той ме изненадва приятно. Че това, бих казал, все още се чете.
Какво мога да ви посъветвам. Вижте, всяка от тези книги, всеки автор сваля на земята един космически кораб, от който разтоварва своите герои. От вас се иска да ги събудите, като Спящата красавица. Минавате през тръните, навеждате се, целувате я и тя излиза. Ана Каренина или Албена. Освен да ви помоля да се качите по стъпалата и да се наведете над тия герои, какво друго да ви кажа.
Вървя из библиотеката си, която
вече е все едно
да минеш през
джунглите,
защото книгите се трупат, трупат, трупат и няма никакъв начин човек да ги нареди и ми се свива сърцето колко много от тия книги няма да имам възможност да прочета отново.
А вие имате тази възможност. Има великолепни книги, има чудесни космически кораби. Героите просто ви чакат. Какво чакат? Вашия поглед, вашата любов, вашето внимание. Дайте им ги.
А класацията (на любимите книги на 18-годишните - б.р.) е горе-долу каквато я очаквах. Защото съвременният живот се управлява колкото от стойността на нещата, толкова и от тяхната реклама. 1/3, а дори и половината от стойността на предметите на изкуството отива за реклама. И виждаме резултатите. Песни, филми, книги, ако имат добра реклама, имат по-добър прием. Което съвсем не значи, че са по-добри от други. Не е добре това, защото съвременният човек разполага с няколко часа, които може да посвети на своята връзка с изкуството. Човешкото съзнание е като торбичка - като я натъпчете с пасти, захарен памук, не остава място за хляба и сиренето. Затова работата първо на училището, второ на средствата за информация е по някакъв начин да убедят хората да сложат в торбата хляб и сирене.
Вижда се, че има няколко автори, наложени на световната публика. А има и по-добри.
Мястото на семейството. Което вероятно трябва да се превърне в първото
бойно поле, на
което трябва да
се сражаваме
Второ - училището. Всичко трябва да се освети с лъчите на любовта. Имаме в българската литература блестящи автори, които сме забравили, че ги имаме. Имаме великолепна поезия, която да бъде показана, поднесена на младите хора, а не го правим.
Проблемът на учителите. Най-напред за всичко това трябва да запалим учителите. Трябва да създадем такова отношение към учителя, каквото той заслужава.
Той е жрец
Хващаш детето за ръчичка, завеждаш го и казваш: Направи го човек! По какъв начин поколението на баща ми и по-малко ние декламирахме стотици стихове от български поети! Къде са учени? В училище. Такова беше времето.
По някакъв начин ние не сме успели да отворим вратите на душите на хората. Това, което казвам за космическите кораби - ако не влезеш вътре и не събудиш, всички герои спят. Но трябва време, трябва любов...