Нашият Ноев ковчег

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6199537 Нашият Ноев ковчег Нашият Ноев ковчег www.24chasa.bg

Парадоксите на това да се трудиш в България

“ТРУД е наший Ноевий ковчег.” Така е определил труда Иван Вазов в своето стихотворение “Да работим”. Няма да затъвам в тривиални размишления как трудът е направил от маймуната човек. Или как мързелът може да превърне човека в нещо по-лошо от маймуна. Понякога човек се прави на маймуна, само и само да си намери работа или да се задържи на нея.

Трудовият пазар в България е нещо, което никога няма да разбера. За момента говоря. За последния четвърт век. Преди го знаехме - абсурд е да не работиш, назначаваха те, щеш - не щеш. Срещу колко - друг въпрос. Познавах един, който беше не по огромно негово желание влят в трудовия колектив на завода за алуминиеви отливки в Плевен. Като леяр, без да е учил за това.

Ама беше усвоил занаята до степен да го понася и да се разписва на ведомост срещу 500-600 лева месечно. През 1984 г. Сега не знам дали този завод работи изобщо и какви са заплатите там. Не съм ТРЗ. Но ако са пак 500-600 лв.,

едва ли това е за

хвърляне на

шапки

Безработицата отдавна се шири по нашите земи.

От друга страна, работодатели се оплакват, че не могат да намерят работници. Причината? Разликата между 500 лв. преди 30 г. и 500 лв. сега е огромна.

Но винаги съм задавала въпроса: А без хич?! По-добре ли е да лежиш, загледан в тавана, разсъждавайки над мизерното си битие, вместо да се чупиш от работа срещу мизерна сума? Екзистенциално го докарвам това питане.

Имаме прекрасни млади специалисти, които и тук биха си намерили работа, но не срещу такова заплащане, каквото ще получат навън. И терминал-2 пращи по шевовете. Узрели ли сме да приемем действителността, или да я променим? То какво ли пък зависи от нас, ще кажете. Аслъ. Както виждате, предизборни обещания, дал Господ, следизборни изпълнения - йок.

Международният празник на труда отмина, не че сме го празнували освен с тридневната почивка, та да си отдъхнем не от много работа, а от много мислене. Защото, като почиваме, какво да му мислим, освен за отдиха по родните места или някъде из Гръцко.

Открай време се говори за пословичното българско трудолюбие. И да,

аз не смятам, че

нашият народ е

мързелив

Трудим се като пчелички, едно време на “частното” за сметка на трудовия колектив, където се разписвахме на ведомост, сега на село или на вилата, защото нямаме ведомост. Лафът “Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя” май все още е в сила. За робите на труда, както се пее в една първомайска песен.

Всъщност всеки е роб на труда си. Така е редно да бъде. Повтарям - на труда си, не на началника, собственика, големия бос или борда на директорите. Така е на теория. На практика е друго. Защото е обидно да работиш за подигравателните 500 лева, а от екрана да ти каканижат, че тези пари са си пари.

Да, бе, джобните за деня на повечето от тия, дето се опитват да ни го вменяват. Голям процент от българския народ

живее под прага

на бедността

Това е статистика. Също статистика е, че голям процент от този народ си пожелава за Коледа на първо място ра-бо-та. Не ферари с цвят червен, не бяла спретната къщурка на три ката, не да спечелят от тотото, не околосветски пътешествия или филмова звезда в леглото, а работа, труд, бачкане. Парадокс? Не бих казала.

Повечето от хората искат работа с достойно заплащане. Което е много трудно осъществимо дори за Дядо Коледа.

Хиляди хора работят при идиотски условия. Но продължават да работят. Най-малкото защото имат да получават 3-5-8 заплати, неизплатени навреме. И се надяват да ги получат. Изработили са ги. В повечето случаи тези забавяния даже не са по причина на гадния капиталист работодател, който размахва камшика над отрудения пролетариат. Има едно нещо, което се нарича междуфирмени задължения и то е бездънна пропаст.

А Вазов реди, че “Труд! Спасеньето от робство там е, идеал е той на новий свет.” И е прав, как да го оспориш? Трябва да работим. Дали с ръцете или с ума, ама не може иначе.

Само че горе по злачните върхове на държавната власт също трябва да се работи. Много здраво. С мисъл и в перспектива. Залудо работи, залудо не стой е поговорка, в която има много мъдрост.

Обаче акцентът в нея пада не на залудо, а на работи. Аз съм от тъпите трудещи се - предпочитам да работя, пък каквото сабя покаже. По-добре е, отколкото да лежа и да чакам да дойдат с бъклица и дрян бодри работодатели, та да ме калесат с едни 3000 лв. заплата. Щото вероятността да ги дочакам клони към огромна кръгла нула. Съответно и доходите ми са със същата стойност.

Предпочитам честно да си изкарам 28 или 32 лв., отколкото да седя и да се жалвам как заслужавам десетократно повече.

Трудът е песен, казват, само че много фалшиво я докарват, защото тонът, който ни задават, е грешен. И все пак им играем по свирката. Не знам докога. Не знам докъде. Е, като не знаеш, що даваш акъл? Не давам акъл, трудя се. Дай, Боже, всекиму труд, който заслужава и доволство от него. Някой ден, някой ден... Преди потопа.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Лично мнение

Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три

Властелинът на професорите

Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,

Колко струва човешкият живот

Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.

Краят на едно голямо плюскане

Публичното развенчаване на героите му, които обичат да размахват високомерието и кича си БИ БИЛО по-достоверно, ако Баневи, Арабаджиеви и тям подобни останат в народната памет като сапунен сериал, иначе на бъдещите поколения ще им е трудно да си ги представят като реални личности, на които бутафорията им идва отвътре, а не по сценарий.

Речта на вицепремиера

Протестът е справедлив, но състраданието е интересно за технолозите на възмущението КАКВА е целта на комуникацията? Освен да обменим информация, да научим нещо, което досега не сме знаели, нейната цел е да се разберем помежду си, да опитаме да живеем заедно, в крайна сметка в сърцата ни да останат повече любов и доброта.

Хроники на политическия цинизъм

Отмъщението за нечие високомерие и алчност е на по-голяма почит, отколкото подкрепата за добрите идеи “МАЛЪК, дребничък, наплашен, без самочувствие, физически недостоен малък мушмул, който с абсолютно изпотени кунки се докосва до големите величия.” Не, това не е цитат от сборника със злодейски публични изявления на Валери Симеонов.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Лично мнение

Време е да спрат гаврите с разследващата журналистика

Който е решил да влиза в политиката - да го направи. Но не стъпвайки по телата на колегите си. За близо 30 години в журналистиката, от които поне 20 с основно занимание разследвания, си мислех че съм видял и търпял много. Няма, като някои съвременни "герои", да изброявам колко пъти съм съден, малтретиран, заплашван и т.н.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber